Разложки говор

Разложки говор
Страна	Република България
Регион	Разлог
Говорещи	около 13 000
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Български Рупски говори Разложки говор
Официално положение
Официален в	–
Регулатор	Секция за българска диалектология и лингвистична география

Разложкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори.

Говори се предимно в Разложко. Гранични говори са гоцеделчевският от юг, самоковският и ихтиманският от север, бабяшкият от изток, благоевградският и петричкият от запад.

Характеристики

• Изпаднало т при окончания за 3 л. мн. ч. сег. време: берà (берат), връвề (вървят).
• Членна форма за мъжки род единствено число:
  • след мека съгласна -е: дèне (денят), кòне (конят)
  • след твърда съгласна, под ударение -о: плетò, брегò
  • след твърда съгласна, без ударение -у: двòру, стòлу
  • -йạ (йотувано полузатворено а) при прилагателни: гулềмийạ, стàрийạ.
• Застъпници на стб. ѭ са ê (широко – при ударена сричка) и е (обикновено – при неударена сричка): спê (спя), нòсе (нося).
• Омекчаване на съгласните н, л и к в края на думите: ден’, сол’, пак’ (път).
• ъ вместо ъл/лъ, когато групата е в положение между две съгласни: съ̀нце (слънце), вък (вълк).

Вижте също

• Бабяшки говор
• Гоцеделчевски говор
• Петрички говор

Литература

• Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
• Мицкова, М. Описание на „разложкото наречие“ на страниците на екзархийския вестник „Новини“/ „Вести“ (1890 – 1912). – Научни трудове на Пловдивския университет. Филология. Т. 56, кн. 1, сб. А, 2018, Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2019, 62 – 73 .