Разложки говор
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Разложки говор | |
---|---|
Страна | Република България |
Регион | Разлог |
Говорещи | около 13 000 |
Систематизация по Ethnologue | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
|
Официално положение | |
Официален в | – |
Регулатор | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
Разложкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори.
Говори се предимно в Разложко. Гранични говори са гоцеделчевският от юг, самоковският и ихтиманският от север, бабяшкият от изток, благоевградският и петричкият от запад.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Изпаднало т при окончания за 3 л. мн. ч. сег. време: берà (берат), връвề (вървят).
- Членна форма за мъжки род единствено число:
- след мека съгласна -е: дèне (денят), кòне (конят)
- след твърда съгласна, под ударение -о: плетò, брегò
- след твърда съгласна, без ударение -у: двòру, стòлу
- -йạ (йотувано полузатворено а) при прилагателни: гулềмийạ, стàрийạ.
- Застъпници на стб. ѭ са ê (широко – при ударена сричка) и е (обикновено – при неударена сричка): спê (спя), нòсе (нося).
- Омекчаване на съгласните н, л и к в края на думите: ден’, сол’, пак’ (път).
- ъ вместо ъл/лъ, когато групата е в положение между две съгласни: съ̀нце (слънце), вък (вълк).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Стойков, Стойко. „Българска диалектология“
- Мицкова, М. Описание на „разложкото наречие“ на страниците на екзархийския вестник „Новини“/ „Вести“ (1890 – 1912). – Научни трудове на Пловдивския университет. Филология. Т. 56, кн. 1, сб. А, 2018, Пловдив: УИ „П. Хилендарски”, 2019, 62 – 73 .