Разложки говор
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Разложки говор |
|
|---|---|
| Страна | Република България |
| Регион | Родопи |
| Брой говорещи | около 13 000 |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски СлавянскиЮжнославянскиИзточни южнославянскиБългарскиРупски говори Разложки говор |
|
| Официално положение | |
| Официален в | - |
| Контролиран от | Секция за българска диалектология и лингвистична география |
| Кодове | |
Разложкият говор е български диалект, представител на западните рупски говори.
Говори се предимно в Разложко. Гранични говори са гоцеделчевският от юг, самоковският и ихтиманският от север, бабяшкият, благоевградският и петричкият от изток.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
- Изпаднало т при окончания за 3 л. мн. ч. сег. време: берà (берат), връвề (вървят).
- Членна форма за мъжки род единствено число:
- след мека съгласна -е: дèне (денят), кòне (конят)
- след твърда съгласна, под ударение -о: плетò, брегò
- след твърда съгласна, без ударение -у: двòру, стòлу
- -йạ (йотувано полузатворено а) при прилагателни: гулềмийạ, стàрийạ.
- Застъпници на стб. ѭ са ê (широко - при ударена сричка) и е (обикновено - при неударена сричка): спê (спя), нòсе (нося).
- Омекчаване на съгласните н, л и к в края на думите: ден’, сол’, пак’ (път).
- ъ вместо ъл/лъ, когато групата е в положение между две съгласни: съ̀нце (слънце), вък (вълк).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
