Прилепско-мариовски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Прилепско-мариовски говор е български диалект от централната група югозападни говори.

Говори се в рамките на Северна Македония – в областта Тиквеш, Прилеп и Мариово.

Македонската диалектология разглежда наречията като диалекти на македонския език. Поради наличието на някои граматични сходства между прилепкото и битолското наречие македонската диалектология класифицира прилепското наречие към прилепско-битолския диалект, а тиквешките и мариовските наречия – към тиквешко-мариовския.

Характерни особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Праславянските *tj и *dj застъпени като к’ и г’плèки (плещи), вèг’а (вежда)
  • Застъпник на стб. ѫa: гàба (гъба), зàби (зъби).
  • Застъпник на стб. ѧе: èзик (език), èдро (едро)
  • Застъпник на стб. ъо: бòчва (бъчва), рèкол (рекъл)
  • Групата ъл/лъ се замества с:
    • (тиквешки и мариовски подговори) с ъвък (вълк), йабъ̀ка (ябълка)
    • (прилепски подговор) с олволк (вълк), дòлга (дълга)
  • Наличие на сричкотворно р: др̥̀во (дърво), четвр̥̀ток (четвъртък)
  • Старобългарската сричка цѣ се предава като ца: цал (цял), цàдам (цедя).
  • Членуване:
    • единично (-от) в тиквешкото и мариовското наречие: грàдот
    • тройно (-от, -ов, -он) в прилепското: грàдот, грàдоф, грàдон
  • Употреба на окончание за 1 л. ед. ч. cer. време на глаголите от I и II спрежение: йàдам (ям), òдам (ходя).
  • Употреба на окончание в прилепския подговор при глаголите в 3 л. ед. ч. сег. време: кòлит (коли), бèрит (бере)
  • Частица ке за бъдеще време (сравни книжовното ще)
  • Предлози у, уф (сравни книжовните в, във).
  • Преобладаващо ударение на предпоследната сричка.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония