Троен член

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тройното членуване (троен член, тройна членна форма) е начин за изразяване на категорията определеност в българския език. За разлика от единичния член, тройният член изразява триделно пространство – за обща определеност; за близка определеност, за означаване на определени предмети, които са близко до говорещото лице; и за далечна определеност, за означаване на неща, които са далече от говорещото лице.[1] Разпространен е в Централните Родопи, в Трънско и в говорите западно от Вардар.

Членът за обща определеност произхожда от старобългарското местоимение тъ, та, то, от което произлиза и членът в българския книжовен език. Членът за далечна определеност – от местоимението онъ, она, оно. Членовете за близка определеност са два типа – един произхождащ от местоимението овъ, ова, ово и един от местоимението сь, си, се.

В македонския литературен език тройният член е кодифициран:

  • Обща определеност – човекот, жената, детето
  • Близка определеност – човеков, женава, детево
  • Далечна определеност – човекон, женана, детено

С тройния член често пъти върви и тройно показателно местоимение. Тройни показателни системи са характерни за родопските говори,[2] както и за битолския,[3] охридския, стружкия и вевчанско-радожденския говор.[4]

Български говори с троен член[редактиране | редактиране на кода]

Говори с член за близост от сь, си, се[редактиране | редактиране на кода]

Среднородопски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -ồт -та -то -тê
Близка определеност -ồс -са -со -сê
Далечна определеност -ồн -на -но -нê

Примери: èлạ ми зèми душồсạ, сèнни нạ стòлạс, дạ му дàм с мòисê рồки, жèнскисê дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливàдạнạ.[5]

Хвойненски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -ът -та -то -тê
Близка определеност -ъс -са -сọ -сê
Далечна определеност -ън -на -нọ -нê

Примери: рạкъ̀сạ мạ бọлѝ, тỳрил ф џèбạн пạрѝте, къ̀штạтạ дọ цъ̀рквạнạ, на млàдọнọ врềме, ше гọ к’ѝчạт овèнън с к’ѝтк’и нạ рòгọвенê.[6]

Говори с член за близост от овъ, ова, ово[редактиране | редактиране на кода]

Трънски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -ът -та -та -та, -та
Близка определеност -ъв -ва -во -ве, -ва
Далечна определеност -ън -на -но -не, -на

Примери: мỳжът, женàта, детèто, мужйèте, женèте, децàта; мỳжъв, женàва, детèво, мужйèве, женèве, децàва; мỳжън, женàна, детèно, мужйèне, женèне, децàна; кòн’ът побèже, женàта отидè, испѝл водỳту; донèси винò у шишèво, кòн’ъв ме въ̀рл’и, опѝнъкъв ме стèга, женàва йе бòлна, женỳву вòдете на дòктор; мужèне су билѝ на дървà, ѝжана със църнèте черемѝде йе нàша, селòно тèше да отнесè водà.[1]

Към края на XX век членните форми -ъв и -ън се употребяват по-рядко.[1]

Тетовски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -от -та -то
Близка определеност -ов -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: снòпов, жèнава, дèтево; рѝдон, плàнинана, др̥̀воно; òџакот, кỳк’ата, кỳчето.[7]

Велешки говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -от -та -то
Близка определеност -ов -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: дèтето, дèтево, дèтено; жèната, жèнава, жàнана.[8]

Прилепски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -от -та -то
Близка определеност -ов -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: грàдот, грàдо, двòрот, двòро, пòпот, пòпо, чòекот, чòеко—грàдоф, двòроф, чòекоф – грàдон, двòрон, чòекон. Срв. Крàвата йа прòдадоф. Дèтето си òтиде. Кошỳлава се искѝнала. Кòйнон нè‿паси. Дèтето ке пàдне.[8]

Основната характеристика, по която се отделят мариовският и тиквешкият говор от битолския, велешкия и прилепския е липсата в първите два на тройно членуване.[8]

Битолски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -от -та -то
Близка определеност -ов -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: дèтево, годѝнава, дèтено, годѝнана, дèтето, годѝната.[3]

Тройна показателна система: òвай (òвой, вой), òнай (òной, ной), той.[3]

Дебърски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -от -та -то
Близка определеност -оф -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: чòвекоф шо стòит дò‿мене; жèнава ми йе пòзната; дèтево ми зàспало како йàгне; жѝтото го дôнесоф òт‿Прилеп; пèтелон цр̥̀вен к’а го кòлем; чи йе кòнот шо го вòдиш? Пỳшчи йа крàвата да пàсет.[9]

Γрадски охридски, стружки, вевчанско-радожденски говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -от -та -то
Близка определеност -ов -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: лèбот, лèбов, лèбон.[4]

Тройно показателно местоимение: овой, оной, той.[4]

Горнопреспански говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -от -та -то
Близка определеност -оф -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: лèбоф, лèбот, лèбон; дèтево, дèтето, дèтено.[10]

Долнопреспански говор
Мъжки род Женски род Среден род Множествено число
Обща определеност -та -то
Близка определеност -ов -ва -во
Далечна определеност -он -на -но

Примери: кòно, кръ̀нго, въ̀лко, чòйако.[11]

Има тройно членуване, но в мъжки род се губи -т от членното окончание -от. Отслабена е употребата на членни окончания -ов, -он в южните райони.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 167.
  2. Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 127.
  3. а б в Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 175.
  4. а б в Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 177.
  5. Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 131.
  6. Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 135.
  7. Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 172.
  8. а б в Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 174.
  9. Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 176.
  10. Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 179.
  11. а б Младенов, Максим Сл. Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония, в: Стойков, Стойко. Българска диалектология. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1993. с. 180.
     Портал „Македония“         Портал „Македония