Определителен член в българския език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Определителният член в българския език е наставка, която се добавя след корена (или основата) на дадена дума в изречение, за да се посочи или отличи предметът или явлението, което тя назовава, като вече познато или срещано в текста, тоест да се изрази категорията определеност.

Българският език е единствен сред другите славянски езици, който притежава категорията определеност-неопределеност. [1] Пример:

  • "Вън срещнах сестрата на Иван.", с което се означава, че сестрата на Иван е вече познато лице.

Ако пред съществителното, което следва да се членува, има едно или няколко прилагателни, определителният член се слага само на първото от прилагателните, а следващите прилагателни и съществителното остават непроменени. Пример:

  • "Вън срещнах приказливата красива сестра на Иван."

Определителен член в книжовния език[редактиране | edit source]

Определителният член бива пълен и непълен при думите от мъжки род, освен това се различава в зависимост от това дали се използва за думи в мъжки, женски или среден род, единствено или множествено число.

Неправилната употреба на кратък член вместо пълен е една от най-честите грешки при писането на български език.

Форми за род и число[редактиране | edit source]

В мъжки род[редактиране | edit source]

Членуването на съществителните имена в или от мъжки род с пълен член е писмено правило в българския книжовен език и се изразява в поставянето на окончанието -ът (твърда форма) или -ят (мека форма) в края на думата. Пълният определителен член за думи от мъжки род в единствено число е морфемата -ът (вятърът) или съответно -ят (хлебарят), което съответства на непълния (кратък) определителен член в м.р. (вятъра), (хлебаря). Пример:

  • пълен член „Хлебарят меси тестото“ и „Вятърът шуми в клоните на дърветата.“
  • непълен член „Докараха брашно на хлебаря“ и „Момчето слушаше шума на вятъра

Това правило е присъщо единствено на книжовния език и няма основа в българските диалекти. Нито един български говор не познава подобно разграничаване между "пълен" и "кратък" член. Някои групи имена от мъжки род се членуват по моделите за женски и среден род: владика, слуга, баща; дядо, чичо, гуру и т.н.

В женски род[редактиране | edit source]

Наставката за определителен член в женски род е -та. При думи, завършващи на и , наставката не се променя на , а остава -та, което води до двойно тт или леко непривичното съчетание щт. Примери:

  • пролетта, смъртта, нощта, мощта.

В среден род[редактиране | edit source]

Наставката е -то Примери:

  • кучето, бебето, детето, парчето.

В множествено число[редактиране | edit source]

Наставки могат да са -та, -те. Няма особености и изключения при употребата им. Примери:

  • кучетата, хлебарите, кубчетата.

Кога се пише пълен и кратък член[редактиране | edit source]

Пълен член[редактиране | edit source]

1. С -ът или -ят задължително се членува подлогът, когато е изразен със съществително име от мъжки род в единствено число. За проверка се използва замяната с той. Ако това е възможно, значи думата е подлог и получава пълен член. Подлогът е тази част на изречението, която показва кой извършва действието.

Примери:

  • С нормален словоред (т.е. първо имаме подлог - вършител на действието, а след това сказуемо - самото действие):

- Сперматозоидът съдържа 37,5 мегабайта ДНК информация. (Сперматозоидът е подлог - извършва действието; съдържа е сказуемо; подлогът може да се замени с той: Той съдържа 37,5 мегабайта ДНК информация.)

- Животът предлага различни варианти. (Животът е подлог - извършва действието; предлага е сказуемо - самото действие, животът може да се замени с той: Той предлага различни варианти.)

  • С обратен словоред - т.е. първо се появява сказуемото, а подлогът го следва:

- 37,5 мегабайта ДНК информация съдържа сперматозоидът.

- Това са вариантите, които предлага животът.

2. С -ът или -ят задължително се членуват съгласуваното определение и приложението на подлога. За проверка се използва замяната с той на цялото словосъчетание, в което е включена думата. Ако това е възможно, значи тя е съгласувано определение/приложение и получава пълен член.

Примери:

  • С нормален словоред:

- Целият човешки вид го очаква от тях. (Целият и човешки са съгласувани определения на подлога вид. В случая цялото словосъчетание целият човешки вид извършва действието очаква и може да се замени с той: Той го очаква от тях).

- Еверест, най-високият връх в света, е част от Хималаите. (Най-високият връх в света е приложение на подлога Еверест и цялото словосъчетание може да се замени с той. Той е част от Хималаите.

  • С обратен словоред:

- Понякога може да бъде наивен и най-мъдрият човек. (Най-мъдрият е съгласувано определение на подлога човек, който изпълнява действието да бъде наивен. Цялото словосъчетание и най-мъдрият човек може да се замени с той: Понякога може да бъде наивен и той.)

3. С -ът или -ят задължително се членува сказуемното определение на подлога. Това е определение, разделено от подлога, който пояснява, със спомагателен глагол съм във всичките му форми и времена - съм, си, е, сме, сте, са, бях, бил, били, ще бъда и т.н. Отново се проверява, като се заменя успешно с той.

Примери:

- Мъжът срещу теб беше домоуправителят на блока. (Спомагателният глагол, който изпълнява ролята на сказуемото, и разделя подлога от неговото определение, е беше. Домоуправителят е сказуемното определение. Мъжът е подлог. И двете части на изречението могат да се заменят с той: Той е домоуправителят / Мъжът е той.)

- Красивият замък е бил някогашният затвор. (Е бил е съставно сказуемо, някогашният затвор изпълнява ролята на определение на подлога замък, а красивият е съгласувано определение на подлога и също e с пълен член - виж 2.)

- Компютърът е най-добрият приятел на брат ми.

4. С -ът или -ят задължително се членуват съществителни от м.р. ед. ч., когато се употребяват като обръщения.

Примери:

- Хей, ти, новият, какво правиш там?

- Свидетелят, елате по-близо!

5. С -ът или -ят задължително се членуват съществителни от м.р. ед. ч., когато се употребяват самостоятелно като заглавия.

Примери:

- Самотният ездач, Козият рог, Сексът и градът.


Кратък член[редактиране | edit source]

1. Никога не се пише пълен член, ако съществителното от мр. р. ед. ч. не е подлог или някое от неговите определения и приложения. Ако думата (словосъчетанието) не може да се замени с той, а се заменя успешно с него, там, тогава и др., се пише кратък член.

Примери:

- Първия път не можах да откажа цигарите. (Не казваме: Той не можах да откажа цигарите. Подходящо е: Тогава не можах да откажа цигарите.)

- Споразумението беше подписано от министъра. (Не казваме: Споразумението беше подписано от той. Подходящо е: Споразумението беше подписано от него.

2. Никога не се пише пълен член, ако пред съществителното от мр. р. ед. ч. има предлог - с, в, на,по, от, до, зад, пред, над, под, върху и т.н. Замяната с той във всички подобни случаи е неуспешна.

Примери:

- Днес се запознах с новия колега. (Не казваме: Днес се запознах с той. Подходящо е: Днес се запознах с него.)

- В ръцете на клиента е силата да направи Вашия бизнес успешен. (Не казваме: В ръцете на той е силата да направи Вашия бизнес успешен. Подходящо е: В ръцете на него ( или - в неговите ръце) е силата да направи Вашия бизнес успешен. За учтивата форма Вашия важи същото. Не е уместно да заменим Вашия бизнес с той, подходящо е да използваме него: В ръцете на клиента е силата да направи него успешен.)

3. Прякорите и прозвищата от м.р. ед.ч. се пишат с кратък член, независимо от службата си в изречението.

Примери:

- Апостола на свободата e Васил Левски.

- Мишо Шамара неочаквано решил да пише книга.

Още за употребата на пълен и кратък член[редактиране | edit source]

Определяне на подлога[редактиране | edit source]

Подлог се нарича вършителят на действието от граматична гледна точка.

В повечето случаи е доста лесно да се определи подлогът. В деятелен залог той е реалният деец. Пример:

  • Учителят ръкопляска. - на практика той е субектът, който извършва нещо

В следните изречения лесно може да се обърка вършителят на действието:

  • Обектът се охранява. (А не грешното „Обекта се охранява“.) Охранява ли се обектът?
  • Магазинът е затворен. (А не грешното „Магазина е затворен“.) Затворен ли е магазинът?

Тук грешката се предизвиква най-често от това, че е употребен страдателен залог (пасивна конструкция). Това води до заблудата, че в изречението липсва подлог. Подлог в този случай е не логическият вършител на действието, а граматичният. Това е магазинът или обектът.

Съответно кратък определителен член се използва за допълнението и в страдателен залог, чиято функция се заема от реално извършващия действието. Пример:

  • „Тестото бе замесено от хлебаря.“ и „Писмото бе издухано от вятъра.“

Управляване на сказуемото[редактиране | edit source]

Съществува следното правило: подлогът управлява сказуемото. Следователно, ако се промени подлогът, се променя и сказуемото. Ето как изглеждат горните примери, ако съществителното е в множествено число:

  • Обектите се охраняват. Охраняват ли се обектите?
  • Магазините са затворени. Затворени ли са магазините?

За да имат смисъл изреченията, е нужно да се промени и спрежението на глаголите, което показва, че променените съществителни са подлози.

Проверка с той/него[редактиране | edit source]

Трудността е в това, че по същество става въпрос за падежи — именителен падеж за подлога и винителен или дателен за допълнението. Но в българския език съществителните имена вече почти нямат падежи (изключение прави звателен падеж). И затова говорещите на български нямат чувство за падеж. Единствените други остатъци от падежи са при местоименията . Оттам произлиза и следното правило за проверка:

За да се определи дали дадена дума е подлог, тя се заменя (наум) с лично местоимение. Ако пасва „той“ (именителен падеж), значи думата е подлог, пише се пълен член. Ако езиковият усет подсказва „него“ или „нему“ („на него“, винителен падеж), значи думата не е подлог, пише се кратък член.

Проверка с горните изречения:

  • Той (обектът) се охранява. Охранява ли се той (обектът)?
  • Той (магазинът) е затворен. Затворен ли е той (магазинът)?

Вижда се, че всички заменени думи са подлози. Ето и примерите от началото:

  • „Той (хлебарят) меси тестото“; но „Тестото бе замесено от него (от хлебаря)“, „Докараха брашно на него (на хлебаря)“
  • „Той (вятърът) шуми в клоните на дърветата“; но „Момчето слушаше шума му (т.е. неговия=на него, на вятъра)“ и „Писмото бе издухано от него (от вятъра)“.

При разговорно общуване стриктно разграничение понякога не се прави.

Специфична употреба[редактиране | edit source]

  1. При въпросителни изречения правилото за членуване е същото:
    Затворен ли е магазинът? (a не Затворен ли е магазина?)
  2. С пълен член се членуват имената от мъжки род в заглавия на книги, филми и др. - когато се срещат самостоятелно, например: Рибният буквар, Храбрият оловен войник, Железният светилник, Последният мохикан, Пътят към робството. Когато подобно заглавие е употребено в рамките на изречението и не е подлог (или сказуемно определение), то се членува с кратка членна форма, например:
    В книгата “Пътя към робството” Фридрих Хайек разглежда механизма на зараждане на тоталитарната държава.
  3. С кратка членна форма се членуват някои съществителни имена от мъжки род, представляващи прякори и прозвища на лица, например:
    - Добрутро, Калмук! - поздрави го Котомана, макар че беше надвечер.
    Калмука не погледна него, а Матаке и рече:
    - Добре дошел, гостенино! - и пак поглади брадата си. (Йордан Йовков, Вечери в Антимовския хан, Баща и син)
  4. С кратка членна форма се членуват географски имена от типа на Хисаря, Предела, Леденика. За разлика от тези случаи имената Ватикан и Анадол се членуват по общото правило, тоест изборът зависи от синтактичната им позиция в изречението:
    Ватиканът излезе със съобщение. Посетих Ватикана. Анадолът е особен район. Прекосих Анадола.

Проблеми[редактиране | edit source]

В съвременната употреба на български език често се среща погрешно прилагане на правилата за определителен член в мъжки род, която от ежедневното неформално писмено общуване преминава и в средствата за масова информация, и вероятно повлияна от елизията на "т" при някои български диалекти [2] и/или жаргонно:

употреба на непълен (кратък) член, на места, където се очаква пълен, например:
  • ОбектА е с климатик. вместо Обектът е с климатик.
и по-рядко, употреба на пълен член на места, където се очаква непълен (кратък) член, наример:
  • Не пипайте бижутата на стелажЪТ. вместо Не пипайте бижутата на стелажа.

Успоредно с това се наблюдава тенденциозно пропускане на определителния член:

Витоша е сред любимите места за отмора на софиянци. вместо ...на софиянците.
Въпросът се обсъжда в Министерски съвет. вместо ...в Министерския съвет.
Проектът се финансира от Европейски съюз вместо ...от Европейския съюз.

Историческа перспектива[редактиране | edit source]

Както в миналото, така и днес правилото за различаването на пълен и кратък определителен член в българския правопис бива обект на езиковедски спор. Въпреки че нито в старите, нито в в съвременните български го̀вори не се прави разграничение на синтактична основа между формите за пълен и кратък член, съществуват разлики в тяхната форма: едни диалекти използват само "пълен" член, други - само "кратък". Поради това в книжовния език се е наложило правилото за употребата на пълната и кратката форма на пълния член спрямо падежа на името в изречението, т. нар. синтактично правило.

За пръв път различаване на различни форми на члена според синтактичната функция на членуваното име въвежда Неофит Рилски в своята "Болгарска граматика", 1835 г., който в стремежа си да обедини различната употреба на членната морфема в различните български го̀вори стига до следното правило:

  • Членът при имената от мъжки род единствено число се пише в именителен падеж, в родителен падеж и -атъ във винителен падеж.

До края на 19 век подобно правописно правило се прилага и при членуването на имената от женски род, където формата за членуване в именителен падеж -та се променя в -тѫ във винителен и родителен падеж успоредно с окончанието на думата, съответно от в и от в - ѭ.[3] Дриновската и Каравеловата правописна школа обаче използват единствено пълния член при имената от мъжки род.

Първият официален правопис на българския език санкционира употребата на определителния член според съвременното синтактично правило. През 1921 г. то е отменено от правописната реформа на правителството на БЗНС в полза на евфоничното правило, което определя пълен член да се ползва само пред думи, започващи с гласна. След деветоюнския преврат през 1923 г. цялата правописна реформа е отхвърлена и синтактичното правило е върнато в сила. В първоначалния проект за правописна реформа на правителството на Отечествения фронт от 1945 г. на пълния и краткия опредетелен член се дава еднаква стойност и се позволява свободната им употреба като дублети, каквито те се явяват в говоримата реч и поезията, но впоследствие е решено да се запази действащото синтактичното правило.[4]

Макар и общоприето, съвременното правило бива обект на критика от страна на някои български езиковеди като Беньо Цонев, Стефан Младенов, Любомир Андрейчин, Стойко Стойков и Петър Пашов. Докато някои предлагат премахване на пълния определителен член, други се обявяват за повторна замяна на синтактичното правило с евфоничното.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Десислава Тодорова, Елиза Василева, Един (една, едно, едни) като показател за референтна неопределеност
  2. Илияна Гаравалова, Изпадане на окончанието при членуваните форми на съществителните имена в българските говори, сп. “Български език”, 1/2006
  3. Македонскый-тъ Въпросъ - Петко Рачов Славейков, вестник Македонія, Цариград, година V, бр. 3 от 18.I.1871 г.
  4. Буров, проф.дфн Стоян. В споровете за българския правопис има политика и дори заплахи за убийство. // в. „Янтра днес“. 2010-02-11. Посетен на 2010-11-24.

Виж още[редактиране | edit source]