Омарчевски правопис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Омарчевски правопис се нарича условно понякога българският правопис, въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923, когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис.

Основни положения[редактиране | редактиране на кода]

От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в:

  • изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ.
  • мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо.
  • правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен — пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило).
  • представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка).
  • правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ — пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ.

С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.

     Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание          Портал „Македония“         Портал „Македония