Стоян Омарчевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Омарчевски
български политик

Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Партия БЗНС
Депутат
XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
министър на народното просвещение
Правителство на Стамболийски (1920 – 1923)

Стоян Омарчевски е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Омарчевски завършва „философия“ в Софийския университет през 1912 година и „право“ през 1917 година. През 1905 година става член на БЗНС.[1]

В периода 1920 – 1923 година Омарчевски е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия. Омарчевски прави серия реформи: въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.

През 1921 година Омарчевски прокарва предложената от академик Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Правописът остава в сила до Деветоюнския преврат от 1923 година. Новият правопис не е възприет от голяма част от българските учени, като срещу него се изказват лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания продължават да използват стария Иванчевски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е използван и от комунистите.

През 1922 година Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов.

Омарчевски е арестуван след Деветоюнския преврат от 1923 година и е освободен на 9 април 1924 година. От 1925 до 1926 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС. През декември 1926 година Съюзът се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 година се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 година членува в дясната земеделска група „Орач“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]