Стоян Омарчевски
| Стоян Омарчевски | |
|---|---|
| български политик | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал |
София, България |
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Политика | |
| Партия | БЗНС |
| Депутат | |
| XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
| министър на народното просвещение | |
| Правителство на Стамболийски (1920 – 1923) | |
Стоян Омарчевски е български политик от БЗНС, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Омарчевски завършва в Софийския университет философия през 1912 г. и право през 1917 г. През 1905 г. става член на БЗНС. Арестуван е след деветоюнския преврат, но на 9 април 1924 г. е освободен. От 1925 до 1926 г. е член на ПП на БЗНС. През декември 1926 г. съюза се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 г. се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 г. членува в дясната земеделска група „Орач“[1].
Министър на просвещението[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1920 – 1923 г. е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия:
- въвежда задължителното основно образование;
- строи 1115 нови училища в малките селища;
- освобождава от данъци детската литература.
Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се медицинския, ветеринарния, агрономическия и богословския факултети на Софийския университет.
Ден на народните будители[редактиране | редактиране на кода]
През 1922 г. Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов... „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме сега и утре, ако дотрябва...“
Правописна реформа, 1921[редактиране | редактиране на кода]
През 1921 г. Омарчевски прокарва предложената от акад. Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Правописът остава в сила до деветоюнския преврат. Не е възприет от голяма част от българските учени (особено от лингвисти като Милетич, Младенов и др.) , както и от издателите на някои вестници и списания, които продължават да използват стария правопис. Освен от земеделците, е използван и от комунистите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение, Черно море, 28.10.2006 (архивирано от оригинала)
- Ренета Стефанова, Откриват паметна плоча на Стоян Омарчевски, Дарик Сливен, 3 август 2007
| |||||||||||||||
|