Стоян Омарчевски
| Стоян Омарчевски | |
|---|---|
| български политик | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
23 декември 1885 г.
|
| Починал | |
|
|
|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | БЗНС |
| Депутат | |
| XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС XXV ОНС | |
| министър на народното просвещение | |
| Правителство на Стамболийски (1920 – 1923) | |
Стоян Омарчевски е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски (1920 – 1923).[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стоян Омарчевски завършва „философия“ в Софийския университет през 1912 година и „право“ през 1917 година. През 1905 година става член на БЗНС.[2]
В периода 1920 – 1923 година Омарчевски е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия. Омарчевски прави серия реформи: въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.
През 1921 година Омарчевски прокарва предложената от академик Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Правописът остава в сила до Деветоюнския преврат от 1923 година. Новият правопис не е възприет от голяма част от българските учени, като срещу него се изказват лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания продължават да използват стария Иванчевски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е използван и от комунистите.
През 1922 година Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов.
Омарчевски е арестуван след Деветоюнския преврат от 1923 година и е освободен на 9 април 1924 година. От 1925 до 1926 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС. През декември 1926 година Съюзът се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 година се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 година членува в дясната земеделска група „Орач“.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 9, 09 март 1923 г., стр. 2
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 331.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Ренета Стефанова, Откриват паметна плоча на Стоян Омарчевски, Дарик Сливен, 3 август 2007
| |||||||||||||||
|