Демир Янев (политик)
Тази статия е за българския политик Демир Янев. Вижте също: Демир Янев (режисьор).
|
||||||||||
|
||||||||||
Демир Янев Демирев е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин от Втора родопска бригада „Васил Коларов“. Български политик от БРП(к) и БКП, министър на народната просвета.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Демир Янев е роден на 9 февруари 1910 г. в Борисовград, днес Първомай. През 1929 г. завършва средно педагогическо училище.
Работи като учител в Първомай. От 1931 г. е член на БРП (к) и поради това е уволняван от работа. През 1934 г. е осъден по ЗЗД на 7,5 г. строг тъмничен затвор и глоба 125 хиляди лв. Интерниран през 1938 и 1941 г.
През 1943 г. преминава в нелегалност. Комунистически партизанин и политкомисар на дружина „Райчо Кирков“ от Втора родопска бригада „Васил Коларов“, а по-късно заместник-политкомисар на бригадата.
В периода 1944-1952 г. работи в ОК на БКП в Пловдив. Между 1954 и 1962 г. е член на ЦК на БКП. От 1952 до 1957 г. е министър на Народната Просвета[1]. Създава системата на единните училища и прекратява хаоса в образователната система след Втората световна война.[2]
Под негово ръководство се поставя началото на първата в страната дипломираща филологическа специалност на източен език, чието сегашно продължение е Факултет за Класически и Нови Филологии (ФКНФ) .[3]
Участник в основополагащата среща на Националната комисия на Народна република България за ЮНЕСКО, проведена в Париж през 1956 г. [4]
Народен представител в I-о, II-о, III-о и IV-о народно събрание.
От 1962 до 1966 г. е посланик на България в Полша.
През 1978 г. е издадена негова книга под името „Свои сред хората“. В нея той разказва за живота си и за делата около 9 септември 1944 г. През 1980 г. получава званието „Герой на Социалистическия труд“[5].
Починал в София на 7 октомври 1992 г.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Женен за Мария Атанасова от град Първомай. Семейството има двама сина: Янчо Демирев (1939-2014) и Атанас Янев (1946-2001), дипломати от кариерата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 262, ISBN 954-528-790-X
- ↑ История на образованието и педагогическата мисъл в България, С., 1962.
- ↑ http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/struktura/katedri/tyurkologiya_i_altaistika, http://www.kircaalihaber.com/?pid=8&id_aktualno=194&page=2
- ↑ U.N.E.S.C.O. General Conference, 9th Session, Report by the Director-General on the Activities of the Organization, 1 January – 30 June, 1956.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 533.
|
|||||||||||||||
