Демир Янев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския политик Демир Янев. Вижте също: Демир Янев (режисьор).

Демир Янев
български политик
Демир Янев 
Роден: 9 февруари 1910 г.
Починал: 7 октомври 1992 г. (82 г.)
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   IV НС   

Демир Янев Демирев е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин от Втора родопска бригада „Васил Коларов“. Български политик от БРП(к) и БКП, министър на народната просвета.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Демир Янев е роден на 9 февруари 1910 г. в Борисовград, днес Първомай. През 1929 г. завършва средно педагогическо училище.

Работи като учител в Първомай. От 1931 г. е член на БРП (к) и поради това е уволняван от работа. През 1934 г. е осъден по ЗЗД на 7,5 г. строг тъмничен затвор и глоба 125 хиляди лв. Интерниран през 1938 и 1941 г.

През 1943 г. преминава в нелегалност. Бил е комунистически партизанин и политкомисар на дружина „Райчо Кирков“ от Втора родопска бригада „Васил Коларов“, а по-късно заместник-политкомисар на бригадата.

В периода 1944-1952 г. работи в ОК на БКП в Пловдив. Между 1954 и 1962 г. е член на ЦК на БКП. От 1952 до 1957 г. е министър на народната просвета[1]. Създава системата на единните училища и прекратява хаоса в образователната система след Втората световна война.[2]

Под негово ръководство се поставя началото на първата в страната дипломираща филологическа специалност на източен език, чието сегашно продължение е Факултет за класически и нови филологии (ФКНФ).[3]

Участник в основополагащата среща на Националната комисия на Народна република България за ЮНЕСКО, проведена в Париж през 1956 г. [4]

Народен представител в I-о, II-о, III-о и IV-о народно събрание.

От 1962 до 1966 г. е посланик на България в Полша.

През 1978 г. е издадена негова книга под името „Свои сред хората“. В нея той разказва за живота си и за делата около 9 септември 1944 г. През 1980 г. получава званието „Герой на Социалистическия труд“[5].

Починал в София на 7 октомври 1992 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен е за Мария Атанасова от град Първомай. Семейството има двама сина: Янчо Демирев (1939-2014) и Атанас Янев (1946-2001), дипломати от кариерата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 262, ISBN 954-528-790-X
  2. История на образованието и педагогическата мисъл в България, С., 1962.
  3. http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_klasicheski_i_novi_filologii/struktura/katedri/tyurkologiya_i_altaistika, http://www.kircaalihaber.com/?pid=8&id_aktualno=194&page=2
  4. U.N.E.S.C.O. General Conference, 9th Session, Report by the Director-General on the Activities of the Organization, 1 January – 30 June, 1956.
  5. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 533.