Георги Атанасович
| Георги Атанасович | |
|---|---|
| Българо-румънски лекар и политик | |
 | |
| Роден | |
| Починал |
 Свищов, Княжество България |
| Работил в | токсиколог • политик |
| Политика | |
| Партия | Консервативна партия (1879-1885) |
| Депутат | |
| I ОНС | |
| Георги Атанасович в Общомедия | |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Георги Атанасович е българо-румънски лекар и политик от Консервативната партия. Специалист по съдебна медицина и токсикология, той е министър на народното просвещение през 1879 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Георги Атанасович е роден на 10 март 1821 година в Свищов, тогава Османска империя. Първоначално учи при Емануил Васкидович в родния си град, през 1843 година завършва гимназия в Атина, а през 1848 година – медицина в Париж. От 1849 година живее в Букурещ, където работи като токсиколог. От 1856 година преподава патология в Медицинското училище, а от 1861 година е професор по съдебна медицина и токсикология в Букурещкия университет. Заема и административни длъжности в Румъния – от 1858 година е член на Висшата санитарна комисия, а от 1862 година – на Висшия медицински съвет[1][2].
Атанасович участва и в живота на българската общност в Румъния. От 1857 година е член на ръководството на Добродетелната дружина, през 1861 година е сред основателите на българското читалище в Букурещ, участва в издаването на вестник „Отечество“. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година е лекар в главната квартира на руската Дунавска армия[1]. През 1865 година работи като касиер в Добродетелната дружина[2].
Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]
След Освобождението Атанасович се връща в България, където заема различни административни длъжности и се включва в Консервативната партия на Тодор Бурмов. От 26 юли до 24 ноември 1879 година е министър на народното просвещението в първото българско правителство на Княжество България. От 1881 година е дописан член на Българското книжовно дружество (БКД; днес Българска академия на науките), като става негов почетен член от 1885 година. Между 1883–1885 година е председател на Третия медицински съвет и последно лекар на частна практика в град Свищов. Отказва се от обществена дейност и се завръща при семейството си[1][2].
Георги Атанасович умира на 26 февруари 1892 година в Свищов[1][2].
Признателност[редактиране | редактиране на кода]
На 24 май 2012 година по случай честването на Деня на славянската писменост и култура Свищовлии се поклониха на гроба на д-р Георги Атанасович.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Проф. Атанасович издава следните трудове.
- Съдебно-медицинска експертиза.
- Детска болница.
- Отравяне с арсенинова киселина.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ташев 1999, с. 39 – 40.
- ↑ а б в г Цураков 2008, с. 10.
.png){kind=small}
|
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „