Георги Атанасович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Атанасович
Българо-румънски лекар и политик

Роден
Починал
9 март 1892 г. (на 70 г.)
Професия токсикологполитик
Политика
Партия Консервативна партия
(1879-1885)
Депутат I ОНС   

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Георги Атанасович е българо-румънски лекар и политик от Консервативната партия. Специалист по съдебна медицина и токсикология, той е министър на народното просвещение през 1879 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Георги Атанасович е роден на 10 март 1821 година в Свищов, тогава Османска империя. Първоначално учи при Емануил Васкидович в родния си град, през 1843 година завършва гимназия в Атина, а през 1848 година – медицина в Париж. От 1849 година живее в Букурещ, където работи като токсиколог. От 1856 година преподава патология в Медицинското училище, а от 1861 година е професор по съдебна медицина и токсикология в Букурещкия университет. Заема и административни длъжности в Румъния - от 1858 година е член на Висшата санитарна комисия, а от 1862 година – на Висшия медицински съвет[1][2].

Атанасович участва и в живота на българската общност в Румъния. От 1857 година е член на ръководството на Добродетелната дружина, през 1861 година е сред основателите на българското читалище в Букурещ, участва в издаването на вестник „Отечество“. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година е лекар в главната квартира на руската Дунавска армия[1]. През 1865 година работи като касиер в Добродетелната дружина[2].

Професионална дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението Атанасович се връща в България, където заема различни административни длъжности и се включва в Консервативната партия на Тодор Бурмов. От 26 юли до 24 ноември 1879 година е министър на народното просвещението в първото българско правителство на Княжество България. От 1881 година е дописан член на Българското книжовно дружество (БКД; днес Българска академия на науките), като става негов почетен член от 1885 година. Между 1883–1885 година е председател на Третия медицински съвет и последно лекар на частна практика в град Свищов. Отказва се от обществена дейност и се завръща при семейството си[1][2].

Георги Атанасович умира на 26 февруари 1892 година в Свищов[1][2].

Признателност[редактиране | редактиране на кода]

На 24 май 2012 година по случай честването на Деня на славянската писменост и култура Свищовлии се поклониха на гроба на д-р Георги Атанасович.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Атанасович издава следните трудове.

  • Съдебно-медицинска експертиза.
  • Детска болница.
  • Отравяне с арсенинова киселина.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев 1999, с. 39-40.
  2. а б в г Цураков 2008, с. 10.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Медицина“         Портал „Медицина          Портал „Политика“         Портал „Политика