Патология
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Патологията (на гръцки: pathos – „болест“ и logos – „учение“) е наука за болестите.
История[редактиране | редактиране на кода]
Корените на патологията, като наука, се губят далеч в Античността. В Древен Египет и Древна Гърция се извършват първите патологични анализи на човешки организъм.[1] Флорентинският физик Антонио Бенивиени прави първите аутопсии на човешки тела, за да разучи вероятни причини за човешка смърт. Немският физик Рудолф Вирхов, наричан още „Бащата на клетъчната патология", е един от най-добрите учени в тази област.[2]
Касификация[редактиране | редактиране на кода]
Тя е съществена медицинска дисциплина, с много клонове и подразделения:
- цитопатология – изучава същността на болестните изменения в клетките;
- хистопатология – изучава същността на болестните изменения в тъканите;
- патологична анатомия (патоанатомия) – изучава същността на болестните изменения в органите;
- патологична физиология (патофизиология) – изучава същността на процесите, които протичат в болния организъм;
- патологична генетика (патогенетика) – изучава същността на нарушенията, които настъпват при възпроизвеждането, предаването и реализирането на наследствената информация;
- имунопатология – изучава същността на отклоненията от нормалната дейност на имунната система;
- тератология;
- и други.
Прилагателното „патологич|ен, -на, -но, -ни“ означава „болест|ен, -на, -но, -ни“. Например, учестеното дишане може да бъде физиологично (по време на висока физическа активност) и патологично (при пневмония, сърдечна недостатъчност и др.)
В специализираната медицинска литература, представката „пато-“ се използва за означаване на болестни отклонения.