Васил Друмев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския духовник и политик. За селото в Североизточна България вижте Васил Друмев (село).

Васил Друмев
български писател и политик

Роден
около 1840 г.
Починал
23 юли 1901 (на 60 г.)
Професия писателдуховникполитик
Политика
Партия Консервативна партия
(1879 – 1885)
Депутат УС   I ВНС   II ОНС   
Васил Друмев в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Климент Търновски (светско име Васил Николов Друмев[1]), е български писател, духовник и политик от Консервативната партия. Той е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. След Освобождението е митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Васил Друмев е роден около 1840 година в град Шумен, тогава Османска империя, в семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1849 до 1856 година при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взема участие в главната роля в побългарената комедия „Михал Мишкоед“ от Доброплодни в първото театрално представление в България. Учителят Доброплодни събужда любов към историята, литературата, театъра и импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 г. работи като помощник-учител в Шумен[3][2].

През 1858 г. Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи[3]. В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...“ и „Милно и жално към въсток гледа...“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г. написва повестта „Нещастна фамилия“, първата на български език. Публикува преводи от и през руски език. През 1862 г. участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа,[3] но през следващите години променя възгледите си към по-умерено просветителство. Между 1858 – 1862 година е сътрудник на списание „Български книжарници“ и „Цариградски вестник“[2].

След връщането си в Одеса Друмев пише втората си повест „Ученик и благодетели“ (1864 – 1865). През 1865 година завършва семинарията и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 година със степен „Кандидат на богословието“[3]. През 1869 година отива в Галац (Румъния), а след това в Браила, където е учител и директор на българското училище до 1873 година[3]. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и други през 1869 година основава Българското книжовно дружество (БКД; днес Българска академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и заместник-председател[3]. Той е редактор на периодическо списание на БКД, където публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и препечатва от вестник „Дунавски лебед“ публикуваното през 1861 година „Житие и страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки. Сътрудничи също на вестниците „Съветник“ и „Дунавска зора[2].

Духовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

На 16 юни 1873 година в село Башкьой, Тулчанско, е постриган в монашество с името Климент и е ръкоположен в йеродяконски чин от Доростолския и Червенския митрополит Григорий. На 24 юни в манастира „Чилик“ митрополит Григорий го ръкополага за йеромонах, а на 18 юли в град Тулча го възвежда и в архимандритско достойнство[2].

От юли 1873 година до април 1874 година е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия.

Друмев (първият отляво) със свои съученици в Одеса, 1860 година

На 21 април 1874 года в русенския катедрален храм „Св. Троица“ е хиротонисан в епископски сан с титлата „Браницки“ и е назначен за викарий на митрополит Григорий[2].

През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 г.[3]. Член на Българското книжовно дружество[2].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Браницки се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Участва в Учредителното събрание и в Първото Велико народно събрание. Той оглавява второто правителство на Княжество България от 24 ноември 1879 година до 26 март 1880 година. През 1884 – 1901 година за кратко управлява Софийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия. Екзархийски делегат. През 1885 г. става първият председател на новосъздадения Български червен кръст (БЧК), като заема поста до 1887 г.[3][2].

През август 1886 г. Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I. Лишен е от правото да служи като духовно лице заради проруските си възгледи през 1893 г. Заточен е в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 г. е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия[3]. Последно е председател на Българското книжовно дружество[2].

Климент Търновски умира на 23 юли 1901 година в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Повестта Нещастна фамилия е първата българска оригинална повест. Написана под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски Горски пътник. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива. В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение.

Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. Има и редица слабости – недостатъчна психологическа мотивировка, външни ефекти и риторичност. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Цацов. Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник, 2003. с. 153
  2. а б в г д е ж з и Цураков 2008, с. 13 – 14.
  3. а б в г д е ж з и Ташев 1999, с. ?.
  4. Творчество на Васил Друмев на сайта на „Словото“