Правителство на Климент 1

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на епископ Климент
Flag of Bulgaria.svg 2-ро правителство на България
Общи
Държавен глава Александър I
Председател Климент Браницки
Избори 1879
Сформиране 24 ноември 1879
Разпускане 26 март 1880
Първоначален състав
Партия(и) Консервативна партия
Министри 6
~ мъже 6
~ жени 0
Хронология
Назначено от 1 Обикновено Народно събрание

ArrowLeftNavbox.svg
Бурмов
ArrowRightNavbox.svg
Цанков 1

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Първото правителството на епископ Климент Браницки е второ правителство на Княжество България, назначено с Указ № 334 от 24 ноември 1879 г.[1] на княз Александър I Батенберг.[2][3]

Управлява до 26 март 1880 в условия на политическата криза, предизвикана от отказа на либералите да управляват заедно с консерваторите и разтурянето на I Обикновено народно събрание от княза през ноември 1879.[4] Наследено е от първото правителство на Драган Цанков.[3]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В края на септември 1879 г. при изборите за I Обикновено народно събрание Либералната партия достига нова изборна победа. Опитите на княз Александър I Батенберг да разпусне Народното събрание с благословията на Русия завършват без успех. Петербург настоява, с цел стабилизиране политическата обстановка в Българското княжество, да се образува коалиционно правителство. Съобразявайки се с руската позиция, монархът възлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на консерваторите. Нежеланието им да влязат в коалиция е използвано като основание (въпреки надмощието на либералите в парламента) князът да възложи на Консервативната партия образуването на нов кабинет. Непосредствено след неговото съставяне князът засилва натиска над руската дипломация, надявайки се Русия да го подкрепи в стремежа му за промени в Търновската конституция. Усилията му не се увенчават с успех.[3]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от епископ Климент Браницки, е съставен от членове на Консервативната партия, които са фаворизирани от княза, и руски генерал, начело на военното министерство.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Климент и делегация от депутати от I ВНС, 1879

Министерският съвет се сформира от 6 министри и един министър-председател.[3]

министерство име партия
председател на Министерския съвет Климент Браницки Консервативна партия
външни работи и изповедания Григор Начович Консервативна партия
вътрешни работи Димитър Греков (упр.) Консервативна партия
народно просвещение Климент Браницки Консервативна партия
финанси Григор Начович (упр.) Консервативна партия
правосъдие Димитър Греков Консервативна партия
военен Пьотр Паренсов военен

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 29 ноември 1879[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Владимир Рогге (упр.) безпартиен

от 19 януари 1880[редактиране | редактиране на кода]

  • След януари 1880 г. до 24 март 1880 г. ръководството на вътрешните дела поема консерватора Тодор Икономов.
министерство име партия
вътрешни работи Тодор Икономов Консервативна партия

от 22 март 1880 г.[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
военен Павел Плеве (упр.) военен

Управление[редактиране | редактиране на кода]

За краткия период на управлението си вторият кабинет на консерваторите успява да прокара в Народното събрание закон за организирането и дейността на българската армия („Привременно положение“ – 17 декември 1879), с което въоръжените сили на Княжеството са утвърдени (в нарушение на Берлинския договор) като постоянна армия с обща задължителна повинност за мъжете.[5][3]

Приоритетен въпрос във вътрешната политика остава организацията на държавния апарат. Сменени са трима от общо пет губернатори в княжеството. В края на 1879 г. правителството започва да заседава съвместно с Константин Стоилов, ръководител на княжеската канцелария и това скоро се затвърждава като практика[6]. Във външната политика стремежът е към засилване на контактите с европейските държави, установяване на нови дипломатически връзки и излизане на Княжеството от международната изолация.[3]

През януари 1880 г. са проведени нови парламентарни избори, които убедително печели партията на либералите. На 24 март 1880 г., притиснат от либералното мнозинство във II Обикновено народно събрание, монархът е принуден, след едно продължително посещение в Петербург да разпусне Климентовия кабинет и да назначи министерски съвет начело с водача на либералите Драган Цанков.[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Стателова, Елена и др. „История на България, том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7.
  • Цураков, Ангел. Управляващите политически партии в България (1879 – 2010). София, изд. „Изток-Запад“, 2010. ISBN 978-954-321-752-6.
  • Методиев, Веселин. Министерският съвет в България. Началото 1879 – 1886. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1999. ISBN 954-07-1355-2.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 334 от 24 ноември 1879 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 15 от 1 декември 1879 г.
  2. Стателова 1999, с. 19 – 20.
  3. а б в г д е ж Цураков 2010, с. 22 – 23.
  4. Симеон 1990, с. 187 – 191.
  5. Даскалов, Румен. „Българското общество 1878 – 1939“, том 1. София, ИК Гутенберг, 2005. ISBN 954-9943-96-8. с. 118. Посетен на 22 април 2015.
  6. Методиев 1999, с. 81.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика