Правителство на Жан Виденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Жан Виденов
България 85-о правителство на България
Период
Сформирано 25 януари 1995
Разпуснато 12 февруари 1997
Личности и партии
Председател Жан Виденов
Коалиция Демократична левица
Държавен глава Желю Желев
Първоначален състав
Министри 17
~ мъже 16
~ жени 1
Хронология
Избори 1994
Назначено от 37 Народно събрание
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Инджова
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Софиянски

Правителството на Жан Виденов е осемдесет и петото правителство на Република България, назначено с Решение на 37-то Народното събрание от 25 януари 1995 г.[1]. Управлява страната до 12 февруари 1997 г., след което е наследено от правителството Стефан Софиянски[2].

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

В политическото пространство непосредствено преди изборите се оформят няколко политически блока. Демократичната левица (БСП, БЗНС „Александър Стамболийски“ и ПК „Екогласност“) печели 43,5% от подадените гласове (240 мандата) срещу 24,23% (69 мандата) за СДС. За Народен съюз (БЗНС-Народен съюз и Демократическата партия) остават 13 мандата. Останалите коалиции (Демократична алтернатива за републиката и Патриотичен съюз) не успяват да прескочат 4-процентовата бариера[2].

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на практика спира реформите за преход към пазарна икономика и вместо това се ориентира към провеждане на „социално-ориентирана“ икономическа политика[3].

Неговата политика е опит за повторно въвеждане и модифицирана форма на централно планиране, с цел съживяване на държавните предприятия. Делът на контролираните от правителството цени нараства от 18,9% през 1994-та до 49% през 1995 г. и до 52,4% през 1996 г., като последицата от този административен контрол е изкривяване на съотношението между търсенето и предлагането. Освен това комбинацията от контролирани цени на произведената продукция и световни цени на влаганите ресурси води до влошаване на финансовото състояние на онези държавни предприятия, чийто производствен процес се основава на внос на ресурси – те стават губещи. Но правителството не само не спира прякото им субсидиране, а оказва силен натиск върху държавните банки да ги кредитират. И не само това, министър Климент Вучев издава заповед предприятията да не плащат задълженията си към банките[4].

Банковата система играе важна социална роля, тъй като високите лихви дават възможност на много хора да печелят от вложенията си. Играта с лихвите обяснява и популярността на финансовите пирамиди, чието рухване е прелюдия на последвалите събития. Липсата на контрол върху търговските банки им позволява да отпускат необезпечени заеми, които длъжниците не могат (или не желаят) да върнат. Банките разчитат на рефинансиране от централната банка, но когато не го получат – фалират, а длъжниците им се превръщат в „кредитни милионери“[3]. Резултатът е крах на доверието в банковата система (банкова криза) в началото на 1996 г., инфлация и хиперинфлация (акумулираната инфлация за 1997 г. е 310%, за първите четири месеца на 1997 г. достига до 438%)[5].

Правителството е принудено да преразгледа програмата си и да вземе решение за закриване или приватизиране на губещите предприятия. Избухват обаче големи спорове около списъка на предприятията за ликвидация и процесът спира. Успешна е само сделката за приватизация на комбината за калцинирана сода в Девня.

Правителството успява да проведе масова приватизация, при която срещу специални бонове всеки българин може да получи дял от държавните предприятия. Тя обаче има малък ефект, тъй като самите приватизирани предприятия нямат достатъчно средства за модернизация, за да станат печеливши, и боновете се съсредоточават в приватизационните фондове, които ги изкупуват[3].

През 1996 г. се наблюдава и негативният феномен на „източване“ на държавни предприятия от икономически групировки, застанали на входа и на изхода им (загубите се покриват от държавата, а печалбите отиват за групировката)[3]. Правителството предлага и закон за работническо-мениджърски дружества (РМД), но не успява да го приложи. Това прави правителството на ОДС, начело с Иван Костов.

През пролетта на 1996 г. избухва и „зърнена криза“. Износът на зърно е либерализиран, но се оказва, че е изнесено повече от допустимото зърно. Хлябът започва да не достига, а правителството не се решава да използва пазарните механизми за преодоляване на кризата, тъй като това би повишило цената на хляба[3]. Тези кризи водят в крайна сметка до икономически колапс. Зимата в края на 1996 г. е наречена „Виденова зима“ поради рязкото намаляване на хранителните продукти, повишаването на инфлацията (превърнала се в хиперинфлация в началото на 1997 г.) и фалита на множеството банки[5].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Жан Виденов, е образуван от политически дейци на коалицията Демократична левица и безпартийни експерти.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 17 министри и един председател[2].

министерство име партия
министър-председател Жан Виденов БСП  
заместник министър-председател,
териториално развитие и строителство
Дончо Конакчиев БСП  
заместник министър-председател,
търговия и външноикономическо сътрудничество1
Кирил Цочев безпартиен  
заместник министър-председател,
икономическо развитие2
Румен Гечев БСП  
заместник министър-председател Светослав Шиваров БЗНС „Александър Стамболийски“  
земеделие и хранителна промишленост1 Васил Чичибаба БЗНС „Александър Стамболийски“  
външни работи Георги Пирински БСП  
култура Георги Костов безпартиен  
финанси Димитър Костов безпартиен  
отбрана Димитър Павлов безпартиен  
околна среда Георги Георгиев ПК „Екогласност“  
образование, наука и технологии1 Илчо Димитров БСП  
промишленост Климент Вучев безпартиен  
вътрешни работи Любомир Начев БСП  
здравеопазване Мими Виткова БСП  
труд и социални грижи Минчо Коралски безпартиен  
правосъдие Младен Червеняков БСП  
транспорт Стамен Стаменов безпартиен  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 23 януари 1996[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
търговия и външноикономическо сътрудничество Атанас Папаризов БСП  
земеделие и хранителна промишленост Светослав Шиваров БЗНС „Александър Стамболийски“  

от 10 май 1996[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
вътрешни работи Николай Добрев БСП  

от 10 юни 1996[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
земеделие и хранителна промишленост Кръстьо Трендафилов БСП  
промишленост Любомир Дачев БСП  
култура Иван Маразов БСП  
енергетика и енергийни ресурси Румен Овчаров БСП  

от 14 ноември 1996[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
външни работи Ирина Бокова БСП  

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Решение на Народното събрание от 25 януари 1995 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 10 от 31 януари 1995 г.
  2. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 372-378.
  3. а б в г д Калинова, Евгения и др. Българските преходи 1939 – 2010. София, Парадигма, 2010. ISBN 978-954-326-034-8. с. 291 – 98.
  4. Събев, Димитър. Шоковата терапия доказано работи в България, интервю с Красен Станчев. // darikfinance.bg. darikfinance.bg, 14 април 2011. Посетен на 15 март 2015.
  5. а б Христова, Асенка и др. Анатомия на прехода. Стопанската политика на България от 1989 до 2004. София, Сиела, 2004. ISBN 978-954-649-690-4. с. 57 – 58, 83 – 85.
     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България