Георги Пирински
Георги Пирински | |
български политик | |
21 февруари 2009 г. | |
Роден |
10 септември 1948 г.
|
---|---|
Учил в | Университет за национално и световно стопанство |
Политика | |
Професия | икономист |
Партия | БСП, Партия на европейските социалисти |
Председател на Народното събрание | |
11 юли 2005 – 25 юни 2009 | |
Евродепутат | |
2014 – 2019 | |
Народен представител в: VII ВНС XXXVI НС XXXVII НС XXXVIII НС XXXIX НС XL НС XLI НС | |
Семейство | |
Баща | Георги Пирински Старши |
Съпруга | Клавдия Кашева |
Деца | 2 |
Подпис | |
Уебсайт | pirinski.eu |
Георги Пирински в Общомедия |
Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), а след 1990 г. от Българската социалистическа партия (БСП). Народен представител в VII велико народно събрание (1990 – 1991 г.), XXXVI народно събрание (1991 – 1994 г.), XXXVII народно събрание (1994 – 1997 г.), XXXVIII народно събрание (1997 – 2001 г.) и XXXIX народно събрание (2001 – 2005 година).[1] Председател на XL народно събрание (2005 – 2009 г.) и заместник-председател на XLI народно събрание (2009 – 2013 година).[2][3] В периода 2014 – 2019 г. е евродепутат.[4]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински Старши и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те години е преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е експулсирано от Съединените щати през 1953 г.
Завършва средно образование през 1966 г. в 114-а гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж запазва американското си гражданство до 1974 г. и поради това не отбива военна служба в БНА. През 1972 г. Пирински завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В периода 1972 – 1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет.
Смятан за близък до Андрей Луканов, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 10 ноември 1989 г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.
Георги Пирински произнася през 2012 г. реч, възхваляваща делото на Георги Димитров и програмата на Отечествения фронт.
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Георги Пирински е женен за Клавдия Илиева Кашева, дъщеря на генерал Илия Кашев – дългогодишен началник на Управление „Безопасност и охрана“ (УБО) (днес НСО) в Държавна сигурност.[5] Семейството има две деца.
Други
[редактиране | редактиране на кода]- В края на 2006 г., след среща с европейския комисар по данъчните и митническите въпроси Ласло Ковач, Пирински се обявява за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз, което според икономиста Красен Станчев би намалило възможностите на източноевропейските страни да привличат инвеститори с по-нисък данък върху печалбата.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Профил на народния представител Георги Пирински в сайта на 39-ото народно събрание // www.parliament.bg. Посетен на 2021-12-27. (на български)
- ↑ Профил на народния представител Георги Пирински в сайта на 40-ото народно събрание // www.parliament.bg. Посетен на 2021-12-27. (на български)
- ↑ Профил на народния представител Георги Пирински в сайта на 41-вото народно събрание // www.parliament.bg. Посетен на 2021-12-27. (на български)
- ↑ Евродепутат Георги Пирински // www.europarl.europa.eu. Посетен на 2021-12-27. (на български)
- ↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 214.
- ↑ Станчев, Красен. Пирински за данъчното поведение на България в ЕС // Преглед на стопанската политика. Институт за пазарна икономика, 2006. Архивиран от оригинала на 2007-01-23. Посетен на 2007-01-23.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И СЪВРЕМЕННИЯТ СВЯТ – реч на Георги Пирински по случай 130-годишнината от рождението му
|
|
|
- Председатели на Народното събрание на България
- Министри на външните работи на България
- Вицепремиери на България
- Български евродепутати
- Членове на Председателството на ВС на БКП
- Кандидат-членове на ЦК на БКП
- Носители на орден „Стара планина“
- Възпитаници на Първа английска езикова гимназия
- Възпитаници на УНСС
- Българи от еврейски произход
- Българи в САЩ
- Родени в Ню Йорк
- По произход от Банско