Георги Пирински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Пирински
български политик

Роден
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   XL НС   XLI НС   

Подпис BASA-117-46-1084-96-Signature of Georgi Pirinski (cropped).jpg
Георги Пирински в Общомедия

Георги Георгиев Пирински е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), след 1990 – Българска социалистическа партия, БСП).

Георги Пирински е народен представител в VII велико народно събрание (1990 – 1991) и в XXXVI (1991 – 1994), XXXVII (1994 – 1997), XXXVIII (1997 – 2001), XXXIX (2001 – 2005) и XL (2005 – 2009) обикновено народно събрание. Той е избран за председател на XL обикновено народно събрание на 11 юли 2005 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пирински е роден в Ню Йорк в семейството на българския комунистически функционер и виден македонист Георги Пирински (старши) и Полина Пиринска, словенска еврейка, която до 1970-те год. е преподавател по американска литература в Софийския университет. Семейството му е експулсирано от Съединените щати през 1953 г.

Завършва средно образование през 1966 г. в 114-та гимназия с преподаване на английски език – София. Роденият в Ню Йорк младеж дълго време си запазва американското гражданство и поради това не отбива военна служба в БНА. През 1972 г. Пирински завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“ в София. В периода 1972-1974 г. е научно-технически сътрудник в Института по международни отношения и социалистическа интеграция. От 1974 г. е служител в Министерството на външната търговия, като постепенно се издига в йерархията и през 1989 е първи заместник министър. Участва и в дейността на БКП и от 1986 г. е кандидат-член на нейния Централен комитет.

Смятан за близък до Андрей Луканов, Георги Пирински заема важни постове в БСП и нейните правителства след 10 ноември 1989 г. Той е заместник-председател на БСП (1990 – 1996), вицепремиер в правителството на Георги Атанасов и във второто правителство на Андрей Луканов, външен министър в правителството на Жан Виденов. В навечерието на тежката политическа и икономическа криза, довела до падането на правителството на Виденов, Пирински демонстративно напуска кабинета. През 1996 г. БСП прави опит да издигне кандидатурата му за президент с кандидат за вицепрезидент Иван Маразов, но ЦИК отказва да даде регистрация на двойката с аргумента, че Пирински не отговаря на изискването на член 93, ал. 2 от Конституцията „да има българско гражданство по рождение“.

Георги Пирински произнася през 2012 г. патетична реч, възхваляваща делото на Георги Димитров и програмата на Отечествения фронт.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Георги Пирински е женен за Клавдия Илиева Кашева, дъщеря на генерал Илия Кашев – дългогодишен началник на Управление „Безопасност и охрана“ (УБО) (днес НСО) в Държавна сигурност. Семейството има син Борис и дъщеря Емануела.

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • В края на 2006 г., след среща с европейския комисар по данъчните и митническите въпроси Ласло Ковач, Пирински се обявява за хармонизиране на данъчното облагане в рамките на Европейския съюз, което според икономиста Красен Станчев би намалило възможностите на източноевропейските страни да привличат инвеститори с по-нисък данък върху печалбата.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония