Иван Маразов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Маразов
Мандат
10 юни 1996 г. – 12 февруари 1997 г.
Назначен от 37 Народно събрание
Министър-председател
  1996–1997 Жан Виденов
Предшественик Георги Костов
Наследник Емил Табаков
Роден
15 март 1942 г. (1942-03-15) (75 г.)
Националност Флаг на България България
Полит. партия БКП(1974–1990)
ПП БСП (1990–1997)
Занятие културологполитик
Народен представител в:
XXXVII НС   
Портал  Портална икона   Политика

Иван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия (БСП). На президентските избори през 1996 г. е кандидат за президент от листата на БСП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Иван Маразов е роден на 15 март 1942 г. в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Ленинград през 1967 г. Оттогава работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.

Професионална кариера (1969–2012)[редактиране | редактиране на кода]

Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. В периода 1990–1991 г. е редактор на международното сп. „Orpheus“. След това; от 1985 г. организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ), отговорен за уреждането на изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998–1999), преподавател в Нов български университет (НБУ), департамент „История на културата“, и ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.

През 1976 г. защитава дисертация на тема „Изображението на човека в тракийската торевтика през V-IV в. пр. н.е.“ и става доктор по изкуствознание, а през 1987 г. става доктор на науките с втора дисертация – на тема „Мит, ритуал и изкуство у траките: Царска идеология и изкуство в Древна Тракия V-III в. пр. н. е.“. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975 г., за изкуствознание – 1985 г. и на наградата на БАН за изкуствознание – 1996 г. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.

Първи носител на годишната награда за принос в изучаването на тракийската култура „Александър Фол“ (2011).[1][2]

На 24 март 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата“.[3]

Политическа кариера (1974–1996)[редактиране | редактиране на кода]

От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним „Библиотекара“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I.[4] Последно той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996–1997)[5].

През 1996 г. е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.

п  б  р
Резултати от президентските избори в България на 27 октомври/3 ноември 1996 година
Кандидат-президент Кандидат-вицепрезидент Издигнати от Гласове I тур % I тур Гласове II тур % II тур
Христо Бойчев Иван Кулеков Движение за защита на пенсионерите, безработните и социално слабите граждани 57 668 1,34%
Димитър Марковски Димитрина Вулджиева Свободна кооперативна партия 5 823 0,14%
Митко Димитров Игнат Игнатов Обединение за запазване на богатствата на България 7 793 0,18%
Илиян Николов Сергей Немцеров Българска национална екологична партия 4 920 0,11%
Иван Маразов Ирина Бокова Заедно за България 1 158 204 27,01% 1 687 242 40,27%
Вера Илиева Искра Атанасова Българска комунистическа партия 34 004 0,79%
Славомир Цанков Добри Добрев Съюз на демократичните партии и движения Ера 3 22 724 0,53%
Любомир Стефанов Паруш Караиванов Алтернативно социалистическо обединение (независими) 6 056 0,14%
Петър Стоянов Тодор Кавалджиев Обединени демократични сили 1 889 825 44,07% 2 502 517 59,73%
Иван Стоянов Румяна Якимова Демократическа партия в България 14 659 0,34%
Александър Томов Людмил Маринчевски независими 135 571 3,16%
Жорж Ганчев Арлин Антонов Български бизнес блок 937 686 21,87%
Минчо Минчев Пенчо Пенчев Отечествена партия на труда 13 567 0,32%
Общо: 4 288 500 4 189 759

  на балотаж   не достигнал балотаж

Библиография[6][редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  • „Йеронимус Бош“. „Български художник“, София (1970)
  • „Албрехт Дюрер“. „Български художник“, София (1971)
  • „Вера Лукова“. „Български художник“, София (1972)
  • „Димитър Киров“. „Български художник“, София (1974)
  • „Иван Кирков“. „Български художник“, София (1977)
  • (With Al. Fol) „Thrace and the Thracians“. London, Cassel (1977)
  • „Ритоните в древна Тракия“ (1978)
  • „Съкровището от Якимово“ (1979)
  • „Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство“ (1979)
  • „24 тракийски съда“. „Български художник“, София (1980)
  • „Йоан Левиев“. „Български художник“, София (1980)
  • „Марко Бехар“. „Български художник“, София (1982)
  • „Наколенникът от Враца“ (1980)
  • „The Rogozen Treasure“. Sofia, Svyat Publisher (1989)
  • (With F. Kaul, J. Best, N. de Vties) „Thracian Tales of the Gundestrup Cauldron“. Najade Press, Amsterdam (1991)
  • „Видимият мит“ (1992)
  • „Човек, мит, култура“ (1992)
  • „Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ „Климент Охридски“, София (1992)
  • „Митологията на златото“ (1994)
  • „Митология на траките“ (1994)
  • „Съкровището от Рогозен“. „Секор“, София (1996)
  • (General ed.). „Ancient Gold: The Wealth of the Thracians“. Catalog of the exhibition. New York. Abrams (1998)
  • „Thracians and the Wine. Траките и виното“. (bilingua). Dunav Press, Rouse (2000)
  • „Художествени модели на древността“. Деп. История на културата, Нов български университет, София (2003)
  • „Тракийският войн.“ (2005)
  • „Колекция ВАСИЛ БОЖКОВ. Каталог.“, Фондация „Тракия“, София (2005)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Надежда Ушева, „Иван Маразов стана първият носител на Почетния знак Александър Фол“, в-к „Дума“, бр. 26, 1 февруари 2011 г.
  2. Христо Христов, „Иван Маразов с наградата „Александър Фол“, в-к „Дума“, бр. 203, 3 септември 2011 г.
  3. Почетни професори на Нов български университет на сайта на НБУ.
  4. Решение №25/12.02.2008 г. (PDF). // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2008. с. 30. Посетен на 5 септември 2008.
  5. Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  6. Гичева, Р. и др. πιτύη. Изследвания в чест на проф. Иван Маразов. София, ИК „Анубис“, 2002. ISBN 978-954-426-431-4.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]