Александър Томов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Томов.

Александър Томов
български политик

Роден
27 април 1954 г. (64 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Политология
Образование УНСС
Работил в Софийския университет
Политика
Партия БСП, ГОР, ДАР, Българска евролевица, Българска социалдемокрация
Депутат VII ВНС   XXXVI НС   XXXVIII НС   
Правителство на Димитър Попов Вицепремиер
Предприемаческа дейност
Работил в „Кремиковци“ АД
Семейство
Съпруга Калина Томова
Деца 2 дъщери и 1 син

Подпис BASA-117-46-1084-75-Signature of Aleksandar Tomov (cropped).jpg

Александър Трифонов Томов е български университетски преподавател, политик и бизнесмен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 април 1954 г. в София. Завършва е висше образование във УНСС и Икономическия университет в Санкт Петербург.

Академична кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 1979 г. до 1985 г. е редовен асистент във Висшия икономически институт – София. От 1986 г. е последователно асистент, главен асистент, доцент и професор по политология и политикономия във Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Като професор в катедра „Политология“ Александър Томов има три основни лекторски курса по „Сравнителна политикономия“, „ Държавни регулации в модерните демократични общества” и „Международна политикономия“. В рамките на магистърските програми е курсът лекции по „Международна политикономия“ (на български и английски език).

Проф. Александър Томов е изнасял лекции в университети и учебни заведения във Великобритания, Австрия, Русия, Гърция, Италия, САЩ и други страни.

Дългогодишен член е на Световната федерация за изследване на бъдещето, а през периода 1992 – 1998 г. е член на нейното ръководство. От 1994 до 1997 г. е директор (ex-office) в Института за проучвания Изток – Запад в Ню Йорк (East – West Studies Institute)

През 2015 г. Александър Томов, заедно с група български учени в областта на макроикономиката и финансите, създават ”Институт за ново икономическо мислене”, по подобие и продължение на този в Ню Йорк и ТНК център в Париж. Основната цел е разработване на авангардни макроикономически анализи, свързани с актуалните световни, регионални и национални икономически и политикономически проблеми и предизвикателства.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на седем монографии, пет големи изследователски проекта и десетки научни статии. Сред монографиите са:

- Социализъм и самоуправление (1989 г.);

- Четвъртата цивилизация (1996 г.)

- Оптимистична теория за България (2005 г.)

- Новата демократична държава. След Д. Кейнс и М. Фридмън (2011 г.).

- Новите глобални сили и Европа

- Геополитически последствия след падането на Берлинската стена (1990 – 1991 г.) (Лаборатория за изследване на политическия живот на българина);

- Структурни промени в системата за национална сигурност на България (1992 – 93 г.) (по поръчка на Президента на Република България д-р Жельо Желев);

- Алтернативни модели за Източна Европа (Alternative futures for Eastern Europe 1991 – 1992).Съвместно с World futures studies federation.

- Система за минимално почасово заплащане на труда (1999 – 2000 г.). Внесена като проекто-закон в Народното събрание на Република България;

- Алтернативна система за финансиране на българското здравеопазване (2005 – 2011 г.) (внесена като проектозакон в Народното събрание)

На английски език са преведени неговата монография „Четвъртата цивилизация“ и „Новата демократична държава. След Джон Кейнс и Милтън Фридмън“. Негови доклади и статии са публикувани в документи на Пъгуошката конференция (1992 г.) в сборници и издания на Световната ференция за изследване на бъдещето. Той е съставител и отговорен редактор на юбилейния сборник „Политика и демокрация“, посветен на 30 – годишнината от създаването на българската политология.

Книгата му „Оптимистична теория за България“ е отличена с първа награда за политическа публицистика за 2005 г. „Новата демократична държава“.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

На 2 декември 1989 г. – 3 седмици след свалянето на Тодор Живков, по инициатива на Александър Томов се създава политическо движение Демос, което се обявява за социалдемократизиране на БКП и за дълбоки реформи в страната. В движението влизат известни интелектуалци, учени и голям брой младежи.

БСП и ГОР[редактиране | редактиране на кода]

През юни 1990 г. А.Томов е избран за мажоритарен депутат от листата на БСП във Великото народно събрание от 74 едномандатен район в област Монтана. Непосредствено участва в изготвянето на първите демократични закони и на новата Конституция на Република България.

През октомври 1990 г. Томов, заедно с други представители на неформални движения в БСП, е избран за член на нейното ръководство. През януари – февруари 1991 е изготвен Доклад на ВС на БСП за разкриване на деформациите в комунистическото управление и за отхвърляне на порочните му практики. Консервативните сили в БСП отричат доклада и по този начин прикриват злоупотребите.

През декември 1990 г. става член на коалиционното правителство на Д. Попов и заместник председател на Министерски съвет. Заедно с Иван Костов, Димитър Луджев, Матей Матеев, Ив. Пушкаров, Ат. Папаризов и други, извършват либерализация на цените и започват преход към европейски модел на икономическо развитие.

През януари 1991 г. Александър Томов е избран за заместник-председател на Съвета за икономическа взаимопомощ и като такъв участва активно в работната група по преминаването на икономическите отношения между бившите социалистически страни на пазарна основа. През юни 1991 г. по пълномощие на правителството, Александър Томов подписва закриването на СИВ на последната му сесия в Будапеща, Унгария. Заедно със закриването на Варшавския договор, подписано същия месец от президента Жельо Желев, България променя радикално геополитическата си ориентация и открива своя път към Европа.

Като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Енергийната комисия, Александър Томов ръководи дейността по преодоляване на тежката енергийна криза[кой го твърди?] и възстановява снабдяването на страната с енергийни продукти. Под негово ръководство се консервира площадката на АЕЦ-Белене и се подписва първото споразумение с Европейската комисия за осигуряване на средства за енергийна безопасност на АЕЦ-Белене.

През есента на 1991 г., след изборите за парламент и започване на дейността на новото правителство на Филип Димитров, за първи път се формира „правителство в сянка“ с ръководител Александър Томов. През лятото на 1992 г. Александър Томов критикува Жан Виденов за отказ от социалдемократизация на БСП и завой към неокомунистически политики и практики. След остър политически сблъсък, БСП закрива „кабинета в сянка“.

През април 1993 г. на своето заседание на ВИС, БСП приема икономическата платформа, свързана с контрол върху цените и отказ от реформи и приватизация, както и ретроградна политика по отношение на финансите и банките. Александър Томов се разграничава от тези решения и през май 1993 г. обявява началото на ново политическо движение Гражданско обединение за републиката (ГОР). На 31 май 1993 г. ГОР официално започва своята дейност и е подкрепен от видни интелектуалци, сред които Въло Радев, Генчо Стоев, Андрей Пантев, Огнян Минчев, Георги Карасимеонов.

След обявяване на социалдемократическата програма и подписването на коалиция за стратегическо партньорство с историческата социалдемократическа партия на д-р Петър Дертлиев, ГОР официално се утвърждава като лявоцентристка политическа организация с евроатлантическа ориентация и решава да прерасне от движение в партия.

Българска евролевица[редактиране | редактиране на кода]

По инициатива на Александър Томов, през февруари 1997 г. ГОР прераства в партия и приема името Българска евролевица. С това новата партия подчертава своята евроатлантическа ориентация и принадлежността си към семейството на европейската социалдемокрация. През април 1997 г. след изборите за парламент, за първи път след 52 години, българска социалдемократическа партия става част от Националния парламент със самостоятелна парламентарна група.

От 2 – 5 юни 2000 г. на конгрес на БЕЛ, в открит сблъсък между двете крила, Александър Томов печели 89% от гласовете на делегатите. Въпреки това, социалистическата партия използва този акт, за да подкрепи и да се обедини с малката отцепническа група.

През периода 1997 – 2001 г. Александър Томов участва в подготвянето и приемането на повече от 20 закона. Под негово ръководство е разработена алтернативна концепция за реформи в българското здравеопазване, която и до днес остава актуална. С подкрепата на западни социалдемократически партии е разработен закон за минимално почасово заплащане на труда, който е особено актуален в днешните условия.

През пролетта на 1997 г. Александър Томов и Българската евролевица подкрепят въвеждането на Валутен борд и приемането на поредица закони за икономически и социални реформи. ИГ на Българската евролевица внесе в парламента през периода 1997 – 2001 г. 37 нови закона.

През 1997 г. е избран за депутат в 38­-мо Народно събрание с листата на парламентарната коалиция Евролевицата и е неин съпредседател. Участва в парламентарната Комисия по бюджет, финанси и финансов контрол.

През 1998 г. е избран за лидер на Българската Евролевица /БЕЛ/ на конгреса на партията на 28 февруари – 1 март. На втория конгрес на БЕЛ на 3­4 юни 2000 г. Томов е отново избран за лидер на партията, въпреки заплахите на вътрешната опозиция за разцепление на партията, ако той бъде преизбран. От присъствалите 1558 делегати от цялата страна 1216 гласуват за Томов, а опонентката му Елена Поптодорова получава 298 гласа или 20% от делегатските гласове. Евролевицата участва в парламентарните избори през юни 2001 г., но не успява да прескочи 4­ % бариера.

През есента на 1999 г. на конгреса си в Париж, Социалдемократическият интернационал приема Евролевицата за член – наблюдател. През 1999 г. Александър Томов получава престижната награда „Чърчил“ за приноса си в отношенията между България и Великобритания. През 2000 г. министър–председателят Иван Костов му изказва публична благодарност за съдействието му за позитивната промяна на позицията на Франция, Белгия и др. страни, ръководени от социалдемократически партии, и последвалата отмяна на визовия режим за българските граждани.

В изборите през юни 2005 г. Евролевицата (междувременно променила името си на Българска социалдемокрация) се регистрира за участие в рамките на Коалиция на розата, която включва още Обединения блок на труда на Кръстьо Петков и НДСП на Гюнер Тахир и Национално патриотично обединение с председател Жорж Ганчев. Коалиция на розата не успява да извоюва места в парламента (печели 1,3 % от гласовете).

На 9 юни 2018 г. Александър Томов, заедно с група професори, учредява НГФ „ЗАЕДНО“[1].

Кремиковци[редактиране | редактиране на кода]

Оценявайки експертните му качества и заслуги, собственикът на „Кремиковци“АД Прамод Митал го в Борда на комбината (юни 2007 г.), а през септември и за главен изпълнителен директор на компанията. Под ръководството на Томов е разработен план за цялостно преструктуриране на комбината и за привличане на нови инвестиции. Същевременно Александър Томов започва безкомпромисна война с престъпни и полупрестъпни групировки, действащи на територията на комбината. За годината, през която Александър Томов е в „Кремиковци“ (2007), комбинатът е произвеждал 1.2 млн. стомана и пряко и косвено и дал около 3% от БВП на България. За същия период заплатите на работниците са увеличени с 30%, а бюджетът е получил над 240 млн. лева. Задълженията към НАП в края на 2007 г. са равни на нула, задълженията към останалите кредитори са намалени общо с 35 млн. лева.

През 2009 г. срещу него започва съдебно производство по повдигнати от прокуратурата обвинения за присвояване на големи суми и документни престъпления. Осъден на 9 години затвор от първата съдебна инстанция. През 2016 г. Върховният касационен съд го оправдава напълно, като отбелязва, че ”ако българската прокуратура е взела под внимание всички документи, избрани по време на досъдебното производство, такова обвинение не е трябвало да има“ (2016 г.).

ЦСКА[редактиране | редактиране на кода]

В периода декември 2006 – март 2009 г. Александър Томов е председател на надзорния съвет на ЦСКА. Под негово ръководство, клубът постига най-високи успехи – шампионска и суперкупа и най-висок точков резултат. По негова инициатива, за първи път финансите на клуба са открити, а данъците започват да се изплащат върху целия обем на възнагражденията. През 2009 – 2010 г. ръководството на НАП публично признава този факт и му изказва благодарност.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]