Кремиковци АД

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кремиковци (компания))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за компанията. За квартала на София вижте Кремиковци. За района на Столичната община вижте Кремиковци (район).

„Кремиковци“ АД
Основана 1963 г.
Закрита 2009 г.
Седалище София, България
Продукти чугун, стомана и феросплави
Уебсайт www.kremikovtzi.com
„Кремиковци“ АД в Общомедия
Входният портал на „Кремиковци“ АД

„Кремиковци“ АД е най-голямата металургична компания в България, която е обявена в несъстоятелност и не функционира от 2009 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото[редактиране | редактиране на кода]

С постановление на Министерския съвет през 1956 година се създава Металургичен комбинат „Кремиковци“ на базата на Кремиковското железнорудно находище. Строителството на комбината започва през 1960 година. През 1963 година влизат в експлоатация първите му производствени мощности, започва производството на кокс и чугун. През 1964 година започва производството на агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).

През 1979 година комбинатът се преименува на Стопански металургичен комбинат (СМК) „Кремиковци“, а през 1982 година – на СМК „Леонид Илич Брежнев“. През 1987 година той става Технологично-металургичен комбинат „Л. И. Брежнев“, а от 1988 година отново е Металургичен комбинат „Кремиковци“. През 1989 г. се регистрира като Държавна фирма „Кремиковци“ със седалище в София, квартал „Ботунец“. С Решение на Министерския съвет през 1991 година се преобразува в ЕАД, а след 1995 година започва приватизацията му.

От създаването си „Кремиковци“ е нерентабилно предприятие, съществуващо за сметка на значителни дотации от държавния бюджет. Капацитетът му значително надхвърля потреблението в страната, произвежданият от него нискосортов прокат има ниска добавена стойност, а в същото време се налага внос на скъпи висококачествени метали. След 1970 година неколкократно се взимат политически решения за реконструкция на комбината за повишаване на неговата ефективност, но те така и не са реализирани на практика.[1]

1999 – 2008 година[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. 71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар (по-късно фирмата се преименува на Финметалс холдинг АД). В управлението на Финметалс през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. На 20 април 2005 г. става известно, че акционерите на „Финметалс холдинг“ са сключили предварително споразумение с „Глобъл стийл холдинг лимитид“ (Global Steel Holdings Limited), според което компанията на Митал възнамерява да купи в пълен размер капитала на „Финметалс холдинг“.

През август 2005 г. Финметалс холдинг е закупена от Global Steel Holdings Limited, част от Ispat Industries. През 2006 г. Mittal Steel и Global Steel Holdings Limited подават отделни оферти за покупката на държавния дял в турския стоманопроизводител „Izdemir“[2].

По-голяма част от продукцията си компанията изнася за страни от Европейския съюз, Турция, някои бивши югославски републики, както и в САЩ и Китай. Печалбата на предприятието за 2003 г. е 120 милиона лева, а за 2004 г. – 80 милиона лева

През януари 2005 година „Кремиковци“ закупува 70% от Завода за производство на ламарина с полиестерно покритие Леминд ФПЛ в сръбския град Лесковац (Лесковъц), с което удвоява своя капацитет за производство на ламарина с полиестерно покритие до 72 хил. тона годишно. В края на март Кремиковци Леминд започна успешно първото си пробно производство след приватизацията. През април 2005 г. „Кремиковци“ закупи и косовския завод за поцинкована ламарина „Ламкос“.

Кремиковци е най-големият промишлен замърсител на въздуха на град София. Заради замърсяванията над определената от закона норма на компанията многократно са налагани глоби.[3] След спирането на комбината основен замърсител с прах и азотни оксиди в града остава автомобилното движение и отоплителните централи.[4]

Драматичната 2009 година[редактиране | редактиране на кода]

От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддърщат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или други алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходвания ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите работещи в комбината.

На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спряни са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена.[5] Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.

2010-та и бъдеще[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2010 година предприятието е в процедура по несъстоятелност, като назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не се явяват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от Първа инвестиционна банка.[6]

Кремиковци АД – изглед откъм пътя за Бухово

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, Христо. Тайните фалити на комунизма. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2007. ISBN 978-954-28-0162-7. с. 81.
  2. http://www.rusmet.ru/news.php?act=by_id&news_id=21782&print_ver=1
  3. „"Кремиковци" избълва отрова над София“ – novinar.org, 30.01.2007: „Основният промишлен замърсител на въздуха в София си остава „Кремиковци“ АД, заявиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ).“, „На „Кремиковци“ непрекъснато са налагани глоби. На дружеството е наложена ежемесечна санкция за 2006 г. в размер на 88 946 лева за замърсяване на атмосферния въздух.“
  4. ”Дружба”, ”Надежда” и ”Павлово” са с най-мръсен въздух в София. // mediapool.bg. Mediapool, 2012. Посетен на 2012-03-16.
  5. http://dnes.dir.bg/2009/05/15/news4447412.html Около 13.00 часа днес ще приключи процесът по спиране на природния газ към „Кремиковци“.
  6. Купувачът на „Кремиковци“ плати цялата цена. // Mediapool, 2011. Посетен на 14 април 2011.