Предприятие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Предприятието (понякога неправилно наричано фирма) в икономиката е организационна форма (обикновено юридически обособена) на стопанска дейност.

Основната цел на предприятията е производството на стоки и/или извършването на услуги и предлагането им на потребителите[1]. Съответно се различават:

  • производствени предприятия – промишлени (цехове, фабрики, заводи) или селскостопански (земеделски стопанства, животновъдни ферми), и
  • предприятия за услуги – ремонтни (работилници, заводи), транспортни (железници, параходства), строителни и др. под.

Вътрешната структура на по-големите производствени предприятия (фабрики, заводи) включва по-малки единици като цехове, работилници и др. Териториално обособени (например в отдалечен квартал или друго селище), такива подразделения може да се считат за подчинени предприятия. Нерядко предприятия на общ собственик се обединяват (като запазват относителна юридическа и оперативна самостоятелност) в по-едри предприятия – например комбинат, аграрно-промишлен комплекс, държавно стопанско обединение.

Повечето съвременни предприятия в пазарната икономика се организират като търговски дружества (за краткост наричани също компании), но могат да бъдат и във формата на други видове търговски субектикооперации, еднолични търговци и др. Оперативните ръководители на предприятията са подчинени на събранието на собствениците (съдружниците, съкооператорите), съответно на едноличния собственик на търговския субект. Някои търговски субекти (компании, кооперации, едноличници) нерядко са собственици на повече предприятия.

Могат да бъдат регистрирани и нетърговски предприятия (тоест без да имат за своя цел извличане на печалба), обикновено с едноличен публичен собственик (държава, община и др.) – главно в услугите, например предприятия за обществен транспорт, благоустрояване и пр. В голяма или непазарна икономика с висока степен на обобществяване на средствата за производство (както в социалистическите страни) част от предприятията (например електроцентрали) могат, макар и юридически обособени, да не са регистрирани като търговски субекти.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Дефиниции[редактиране | редактиране на кода]

В законите са дадени различни дефиниции според правната материя, за която се отнасят:

  • Закон за защита на конкуренцията: Предприятие е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма[2].
  • Закон за малките и средните предприятия: Предприятие е всяко физическо лице, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност, независимо от собствеността, правната и организационната си форма[3].
  • Кодекс на труда: Предприятие е всяко място – предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд[4].

Категории предприятия[редактиране | редактиране на кода]

Законът за счетоводството[5] определя 4 категории предприятия според балансовата стойност на активите, нетните приходи от продажби и броя на заетите: микропредприятия; малки предприятия; средни предприятия; големи предприятия.

Категория Активи Приходи Персонал
Микропредприятия до 700 000 лв до 1 400 000 лв 10
Малки предприятия до 8 000 000 лв до 16 000 000 лв 50
Средни предприятия 8 – 38 000 000 лв 16 – 76 000 000 лв 250
Големи предприятия над 38 000 000 лв над 76 000 000 лв 250

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. sterioti, peggy, Sheffrin, Steven M.. Economics: Principles in Action. Upper Saddle River, New Jersey, Pearson Prentice Hall, 2003. ISBN 0-13-063085-3. с. 29.
  2. Закон за защита на конкуренцията. // Посетен на 9 май 2018.
  3. Закон за малките и средните предприятия. // Посетен на 9 май 2018.
  4. Кодекс на труда. // Посетен на 9 май 2018.
  5. Закон за счетоводството. // Посетен на 9 май 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  • What is an SME? Уебсайт на ЕС за малките и средни предприятия