Нов български университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нов български университет
NBU campus.gif
Девиз на латински: Ne varietatem timeamus
(на български: Да не се боим от разнообразието)
Основаване 1991
Вид частен
Ректор Доц. д-р Пламен Бочков
Студенти 12 000
Местоположение София, България
Уебсайт www.nbu.bg
Sofia location map.png
42.6775° с. ш. 23.2531° и. д.
Нов български университет в Общомедия

Нов български университет (известен още като НБУ) е български частен университет. Основната му база е разположена в София в две сгради (наричани 1-ви и 2-ри корпус), като притежава и други академични бази из страната, а също и собствена университетска библиотека в София — Библиотека на НБУ. Университетът разполага със собствено издателство [1]. В Нов български университет се обучават годишно около 12 000 студенти в над 50 бакалавърски (за учебната 2015-2016 са 54), около 100 магистърски и 35 докторски програми, обновявани всяка година според изискванията на пазара на труда и академичните търсения на общността на НБУ.

Образователната философия на НБУ се основава на либералната идея за образование, свързващо придобиването на знания и професионалното специализиране с общото духовно развитие.

Мисията на Нов български университет е:

  • да бъде ориентирана към своите студенти автономна академична институция за изграждане на предприемчиви личности, отговорни за собственото си развитие.
  • да бъде среда за развитие на социално ангажирани личности, подготвени за живот в условията на демокрация, гражданско общество, пазарни отношения, европейско и световно интегриране.
  • да бъде либерална академична институция, основана на връзката между образование, изследване и предприемчивост.
  • да осигурява интердисциплинно общо и тясно специализирано образование, основано на изследвания и на връзка с практиката.

От 2012 г. НБУ започва да издава каталог на най-добрите си студенти, целящ да представи подходящи кандидати с високи академични и творчески успехи пред бизнеса в България и чужбина.

Девизът на университета е „Ne varietatem timeamus“„Да не се боим от разнообразието“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Авторът на идеята за Нов български университет е проф. Богдан Богданов. Той е създател на университета като продължение на Дружеството за нов български университет, заедно с организационен комитет от учени, изследователи и предприемачи, като "Целта на дружеството е да проучва, разработва и прилага нови образователни подходи и програми, на основата на които да бъде създадена нова и алтернативна образователна институция, адекватна на демократичните промени в България след 1989" [2]. Проф. Богданов е председател на Настоятелството и изпълняващ длъжността ректор на НБУ от основаването му до 1995 г. До настоящия момент продължава да е Почетен председател (Президент) на Настоятелството.

Университетът е учреден на 18 септември 1991 година с решение на Седмото велико народно събрание.

НБУ получава институционална акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация за максималния период в три поредни акредитации — през 2001 г., през 2006 г. и през 2013 г. През 2004 година университетът е акредитиран и от The Open University във Великобритания.

Нов български университет въвежда за първи път в България кредитната система; обучението по образователните степени специалист, бакалавър и магистър; дистанционното и продължаващото обучение; електронното обучение.

Личности със световна известност са почетни доктори и почетни професори на НБУ, сред които — Александър Фол, Вера Мутафчиева, Жан-Пиер Вернан, Жил Липовецки, Милчо Левиев, Ричард Рорти, Робърт Йънг, Райна Кабаиванска, лорд Ралф Дарендорф, Волфганг Изер, Томас Сибиък, Стив Форбс и др. [3][4]

През 2014 г. режисьорът Атанас Киряков посвещава документалния си филм „Остров на надеждата“ на Нов български университет.[5] [6] [7]

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

Университетска структура[редактиране | редактиране на кода]

Учебен процес[редактиране | редактиране на кода]

Обучението в НБУ се организира от факултети и центрове за продължаващо обучение. Факултетите предоставят образователните степени. Те осигуряват свързването на изследователската научна дейност с нейната практическа реализация. Центровете за продължаващо обучение предоставят система от академични лекции, курсове, учебни програми и майсторски класове и осигуряват обучение за учащи от различни възрасти и професии. Основните учебни звена са следните:

Изследвания и творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Изследователската и творческата дейност се организират от департаментите и изследователските центрове. Департаментите обединяват преподаватели и изследователи от едно научно направление и свързват НБУ с извън-университетски дейности, организации и др. Те работят по национални и международни проекти, предлагат нови учебни програми и се грижат за тяхното развитие, привличат нови преподаватели и следят за качеството на обучението.

Департаменти:

Центрове:

Програми[редактиране | редактиране на кода]

Бакалавърски[редактиране | редактиране на кода]

Всички програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

Магистърски[редактиране | редактиране на кода]

Всички програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

Докторски[редактиране | редактиране на кода]

Всички програми на Нов български университет се обявяват в електронния каталог на университета.

Рейтинг[редактиране | редактиране на кода]

Към октомври 2014 г. изследване на испанския Висш съвет за научни изследвания поставя Нов български университет на 2078 място в света по качество, като той изпреварва всички български университети с изключение на Софийския университет.[11] В изданието на Рейтингова система на висшите училища през 2014 г. НБУ е в ТОП 5 на всички направления, в които обучава студенти. През 2014 г. университетът се изкачва още веднъж и вече е в ТОП 4 на всички направления, в които обучава студенти. Това го поставя в абсолютна лидерска позиция в страната, в сравнение с тясно специализирани висши училища или университети с натрупана над 100-годишна история и събирани с десетилетия библиотеки. НБУ несъмнено е най-динамично развиващият се университет в България.

Библиотека на НБУ[редактиране | редактиране на кода]

Библиотеката на Нов български университет е създадена през 1995 г. Библиотеката разполага със съвременни технологични съоръжения и достъп до 26 световни електронни бази данни.

Удостоена е с национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Библиотеки и библиотечно дело“ (2007).[12]

Университетски театър[редактиране | редактиране на кода]

Вход към новата зала на Университетския театър на Нов български университет

Университетът има собствен театър, наречен Университетски театър на НБУ, по-рано известен като „Театър на голия охлюв“. Създаден е през 2000 г. като самостоятелна структурна единица в рамките на Нов български университет.

Театърът има за цел да представя разработки на преподаватели и студенти от Нов български университет, както и да създава творчески партньорства в национален и международен контекст.

Театърът разработва следните направления:

  • Научноизследователски проекти;
  • Собствени продукции и копродукции;
  • Представяне на учебни продукти в публични пространства;
  • Тренингови и семинарни сесии в областта на съвременните театрални теории и практики.

Носител на различни национални и международни награди за професионално и студентско творчество.

През февруари 2010 г. официално е открита Университетската театрална база, която приютява странстващата практика на Театър на голия охлюв. Залата е полифункционална, с възможности за представяне на театрални спектакли, кинопрожекции, концерти, лекции, дебати и т.н. Капацитетът ѝ е 120 места, разположени амфитеатрално. Осветителната, аудио- и мултимедийната система имат възможност да се преконфигурират — в зависимост от разположението на публика и от игралното пространство. Аудиосистемата е снабдена с Dolby surround, което позволява прожектирането на филми с качествен звук. В залата е изградена високотехнологична климатична инсталация, прокаран е жичен и безжичен интернет.[13]

Галерия УниАрт[редактиране | редактиране на кода]

Галерия УниАрт на Нов български университет е открита на 19 май 2012 г. в Нощта на музеите в София. По-голямата част от изложените експонати са дарение от семейството на Божидар Данев, изпълнителен председател на Българска стопанска камара и член на настоятелството на НБУ.[14]

Спортна база на НБУ[редактиране | редактиране на кода]

Игрище на Нов български университет

Университетът разполага с игрище на открито за мини футбол с изградени спортни съоръжения за волейбол, бадминтон и хандбал. Настилката му е от изкуствена трева Edel grass. Има осветление.[15]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Издателство на Нов български университет, НБУ / nbu.bg
  2. Биография, личен сайт на проф. Богдан Богданов
  3. Почетни доктори на Нов български университет, НБУ / nbu.bg
  4. Почетни професори на Нов български университет, НБУ / nbu.bg
  5. „Остров на надеждата“, част 1, Youtube, публикуван на 15.08.2014 г.
  6. „Остров на надеждата“, част 2, Youtube, публикуван на 15.08.2014 г.
  7. „Остров на надеждата“, част 3, Youtube, публикуван на 15.08.2014 г.
  8. „Преизбраха Сергей Игнатов за ректор на НБУ“, monitor.bg, 08.12.2006 г.
  9. „Доц. д-р. Людмил Георгиев е новият ректор на НБУ“, mediapool.bg, 21.08.2009 г.
  10. „Доц. д-р Пламен Бочков е новият ректор на НБУ“, 24chasa.bg, 21.02.2012 г.
  11. New Bulgarian University / Нов български университет, Webometrics.
  12. „Национална награда Христо Г. Данов 2007 - номинации и наградени“, в. „Култура“, бр. 24 (2463), 22 юни 2007.
  13. Университетски театър, сайт на НБУ.
  14. История на галерия УниАрт, сайт на галерията.
  15. Спортна база на открито, сайт на НБУ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]