Райна Кабаиванска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Райна Кабаиванска
българска певица
В ролята на Тоска през 2004 година.
В ролята на Тоска през 2004 година.

Родена
Музикална кариера
Глас Сопран
Направление Опера
Активни години от 1959 г.
Известни творби Мадам Бътерфлай в „Мадам Бътерфлай
Тоска в „Тоска

Уебсайт http://www.rainakabaivanska.net/
Страница в IMDb
Райна Кабаиванска в Общомедия

Райна Якимова Кабаиванска е българска оперна певица, работила дълги години в Италия, един най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка.[1]

Тя е кавалер на Ордена на Италия, пет пъти най-популярна личност на Италия и два пъти музикант на годината.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Райна Кабаиванска е родена в Бургас на 15 декември 1934 година.[2] Баща ѝ Ячо Кабаивански е ветеринарен лекар, писател, поет и университетски преподавател, а майка ѝ Стайка е учителка по физика.

От малка започва да свири на пиано и да пее в Детски хор „Бодра смяна“. През 1957 г. завършва оперно пеене и пиано в Държавната консерватория „Панчо Владигеров“, като учи първо при Людмила Прокопова, а след това при Илия Йосифов.[2] След дипломирането си е назначена в Софийската опера само като хористка, което я амбицира да кандидатства за стипендия за специализация и през 1958 г. заминава за Италия, където учи музика в лицея „Виоти“ във Варчели при вокалните педагози Зита Фумагали, Д. Тес и Мерлини.[1][2]

Малко след пристигането си в Италия Кабаиванска започва да участва в певчески конкурси, а на 4 април 1959 година дебютира в Реджо нел'Емилия с ролята на Жоржета в „Мантията“ на Джакомо Пучини. От 1961 г. е солистка в „Ла Скала“ в Милано и в Софийската опера.[1] Само за няколко години тя се налага на италианската сцена и получава постоянно място в „Ла Скала“.[2]

Бележи грандиозни успехи в изявите си на световните музикални сцени, които и донасят световна слава. Пее в Метрополитън опера, Виенската опера, Арена ди Верона, московския Болшой театър, лондонския Ковънт Гардън, Карнеги хол.

Преподавател е в музикална академия в Италия и в майсторски класове в Нов български университет, голяма част от приходите от концертите си дарява за стипендии за млади музикални таланти. Тя основава и Фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Италианският президент Джорджо Наполитано поздравява Райна Кабаиванска на концерт на 26 февруари 2009 г.
  • „Белини“, 1965 г.
  • Viotti d'oro, 1970 г.
  • „Златен Пучини“, 1978 г.
  • Илика, 1979 г.
  • „Монте Верди“, 1980 г.
  • „Лоренцо Великолепни“, 1990 г.
  • Академия Медичеа, 1990 г.
  • Абиати, 1995 г.
  • „Един живот за музиката“, 2000 г.
  • орден „Стара планина“, 1994 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2177 – 2178.
  2. а б в г Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. София, „Изток-Запад“, 2008. ISBN 9789543214334. с. 165 – 170.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България