Направо към съдържанието

Сопран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Сопрано)
Тази статия е за вида глас. За френския музикант вижте Сопрано (рапър).

Основни вокални диапазони

Женски
Сопран
Мецосопран
Контраалт
Мъжки
Контратенор
Тенор
Баритон
Бас

Сопран (или сопрано) е най-високият женски певчески глас,[1] честота на основния хармоник (тон) на който е от 261 до 1046 Hz.

В хоровата хармония сопранът е най-високият вокал и по-често, в сравнение с останалите гласове, води мелодичната линия.

  • колоратурен – Богато украсен и „гъвкав“ глас, достигащ до най-високите октави. Обикновено колоратурните сопрани „потъват“, пеейки по-ниски тонове.
  • лиричен – Много ярък и нежен глас. Лиричното сопрано има по-висока теситура от soubrette-та. Ролите за лиричния сопран са обикновено млади и наивни героини. Пример: Ролята на Мимѝ от операта Бохеми на Джакомо Пучини.
  • спинтов – Спинтовият сопран е по-плътен от лиричния, гласът е много богат на цвят, тембър, обем (не диапазон), много е звучен в центъра, прехода и малко над прехода. По-„тромав“ е от предните два.
  • драматичен – Изключително тембрист, „богат“ и силен глас, който се вписва идеално, пеейки с оркестър. Драматичният сопран има по-ниска теситура и плътен тембър, за разлика от колоратурния и лиричния сопран.
  • сопран – Богат, висок и интересен глас, който срещу другите видове сопрани е най-нисък.

Съществуват смесици между два вида сопрани. Тогава качествата и на двата сопрана се сливат. Например, лирико-колоратурен сопран притежава лекотата на лиричния сопран и височините и подвижната техника на колоратурния или лирико-спинтов притежава лекотата и височините на лиричния и цвета, тембъра и обема на спинтовия – гласът на Райна Кабаиванска е такъв. Смесиците може да продължат.

Колоратурни сопрани

[редактиране | редактиране на кода]

Роли за колоратурен сопран:

  • Лакме, „Лакме“ (Делиб)
  • Елвира, „Италианката в Алжир“ (Росини)
  • Блондхен, „Отвличане от сарая“ (Моцарт)
  • Маргарита, „Фауст“ (Гуно)
  • Олимпия, „Хофманови разкази“ (Жак Офенбах)
  • Кралицата на нощта, „Вълшебната флейта“ (Моцарт)
  • Елизабет, „Мария Стюарт“ (Доницети)
  • Мария Стюарт, „Мария Стюарт“ (Доницети)
  • Виолета, „Травиата“ (Верди)
  • Семирамида, „Семирамида“ (Росини)
  • Джилда, „Риголето“ (Верди)

Роли за лиричен сопран

  • Антония, „Хофманови разкази“ (Жак Офенбах)
  • Лиу, „Турандот“ (Пучини)
  • Татяна, Евгений Онегин (Чайковски)
  • Мими, „Бохеми“ (Пучини)
  • Деспина, „Така правят всички“ (Моцарт)
  • Мюзета, „Бохеми“ (Пучини)
  • Сузана, „Сватбата на Фигаро“ (Моцарт)
  • Памина, „Вълшебната флейта“ (Моцарт)
  • Микаела, „Кармен“ (Бизе)
  • Графиня Алмавива, „Сватбата на Фигаро“ (Моцарт)
  • Церлина (може да бъде изпълнявана и от мецосопран), „Дон Жуан“ (Моцарт)

Драматични сопрани

[редактиране | редактиране на кода]

Роли за драматичен сопран

  1. РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК // ibl.bas.bg. Посетен на 26 ноември 2021.