Мецосопран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мецосопрано (или мецосопран) е средният по височина женски певчески глас, чийто диапазон е между сопран и алт. Тази италианска дума е съставна: mezzo- се произнася "медзо" и означава "средно" и soprano- "сопрано" ("горно, високо"). На италиански звучи "медзосопрано". Мецосопранът не е като отделен певчески глас, а представлява обработен сопран или алт със съответните ниски или високи регистри, с оглед на класическото оперно пеене. В този смисъл това са сопрани или алти, при които обработката на гласа е позволила да бъдат изпълнявани съответните музикални партии.

Известни партии за мецосопрано[редактиране | редактиране на кода]

  • Кармен от едноименната опера на Бизе.
  • Азучена от операта"Трубадур" на Верди.
  • Розина от "Севилският бръснар" на Росини и др.
  • Амнерис от "Аида" на Верди.

Видове мецосопран[редактиране | редактиране на кода]

според диапазона и преходите на гласа:

  • колоратурен
  • лиричен
  • драматичен

Трябва да се уточни, че при мецосопрановите гласове разграничението не е толкова ясно, както при сопрановите. Някои роли, в които героят е младеж, се изпълняват от мецосопрани. Най-често тези роли се дават на лиричен мецосопран. Такъв вид роли има и за колоратурния мецосопран: например ролята на Орсини от операта Лукреция Борджия), но не са толкова много, колкото за лиричния.

Колоратурни мецосопрани[редактиране | редактиране на кода]

Роли за колоратурен мецосопран[редактиране | редактиране на кода]

  • Розина, Севилският бръснар (Росини)
  • Гризелда, Гризелда (Хендел)
  • Орсини, Лукреция Боргия (Доницети)
  • Юлий Цезар, Юлий Цезар (Хендел)
  • Серс, Серс (Хендел)

Лирични мецосопрани[редактиране | редактиране на кода]

Роли за лиричен мецосопран[редактиране | редактиране на кода]

  • Кармен, Кармен (Бизе)
  • Дона Елвира, Дон Жуан (Моцарт)
  • Керубино, Сватбата на Фигаро (Моцарт)
  • Аний, Милосърдието на Тит (Моцарт)
  • Сузуки, Мадам Бърърфлай (Пучини)
  • Дорабела, Така правят всички (Моцарт)
  • Идаманте, Идоменео цар Критски (Моцарт)
  • Маргарита, Обещанието на Фауст (Берлиоз)
  • Никлаус, Хофманови разкази (Жак Офенбах)
  • Сесто, Юлий Цезар (Хендел)
  • Стефано, Ромео и Жулиета (Гуно)
  • Шарлот, Вертер (Масне)

Драматични мецосопрани[редактиране | редактиране на кода]

Роли за драматичен мецосопран[редактиране | редактиране на кода]

  • Азучена, Трубадур (Верди)
  • Амнерис, Аида (Верди)
  • Кармен, Кармен (може и от лиричен мецосопран) (Бизе)
  • Графинята, Дама Пика (Чайковски)
  • Далила, Самсон и Далила (Камий Сен-Санс)
  • Еболи, Трубадур (Верди)
  • Вещицата, Хензел и Гретел(опера) (Хъмпърдинк)
  • Херодиас, Саломе (Рихард Щраус)
  • Марина, Борис Годунов (Мусоргски)
  • Дидо, Троянците (Берлиоз)
  • Бранген, Тристан и Изолда (Вагнер)
  • Принцеса ди Буйон, Адриана Левкувьор (Чилеа)
  • Ортруд, Лоенгрин (Вагнер)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]