Камий Сен-Санс
| Камий Сен-Санс Camille Saint-Saëns | |
| френски композитор | |
 | |
| Роден |
9 октомври 1835 г.
|
|---|---|
| Починал | 16 декември 1921 г.
|
| Погребан | Монпарнаско гробище, Париж, Франция (Карта) |
| Националност |  Франция |
| Работил | композитор, органист, диригент, учител |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, симфония, класическа музика, Концерт |
| Инструменти | орган, пиано |
| Активност | 1853 – 1921 |
| Участник в | „Академия на изящните изкуства“ |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Камий Сен-Санс в Общомедия | |
Шарл Камий Сен-Санс (на френски: Charles Camille Saint-Saëns) е виден френски композитор, органист, учител и диригент.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва Парижката консерватория през 1848 г. при професорите Франсоа Беноа (орган) и Жак-Фромантал Халеви (композиране). Работи като органист от 1853 до 1877 г., като преподава пиано в школата на Луи Нидермайер (1861 – 1865 година).
Един от организаторите на Националното музикално общество (1871).
Концертира в много страни като пианист и диригент, изпълнявайки предимно собствени творби.
Член на Френския музикален институт, почетен доктор на Университета в Кеймбридж, почетен член на Петербургското отделение на Руското музикално общество (1909).
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Опери
[редактиране | редактиране на кода]- „Жълтата принцеса“ (La Princesse Jaune) (1872)
- „Сребърното звънче“ (Le Timbre d’Argent) (1877)
- „Самсон и Далила“, (Samson et Dalila), (1877, Ваймар)
- „Етиен Марсел“ (Étienne Marcel) (1879)
- „Хенрих VIII“ (Henry VIII) (1883)
- „Прозерпина“ (Proserpine) (1887)
- „Асканио“ (Ascanio) (1890)
- „Фрина“ (Phryné), (1893)
- „Фредегонда“ (Frédégonde) (1895)
- „Варвари“ (Les Barbares) (1901)
- „Андромаха“ (Andromaque)
- „Елена“ (Hélène/La creation d’Helene) (1904)
- „Родоначалникът“ (L’Ancêtre) (1906)
- Déjanire (1911)
- „Монако и Париж“ (1911)
Други произведения
[редактиране | редактиране на кода]Литературни произведения
[редактиране | редактиране на кода]- „Portraits et souvenirs“ (1903 г.) – критика.
- „Хармония и мелодия“ (1885 г.).
- „Портрети и спомени“ (1899 г.).
- Под редакцията на Сен-Санс са публикувани Пълни събрани съчинения на Ж. Ф. Рамо, К. В. Глук и др.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
|
