Класическа музика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Колаж на композитори на класическа музика - отляво надясно: първи ред - Антонио Вивалди, Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел, Волфганг Амадеус Моцарт, Лудвиг ван Бетовен; втори ред - Джоакино Росини, Феликс Менделсон, Фредерик Шопен, Ричард Вагнер, Джузепе Верди; трети ред - Йохан Щраус II, Йоханес Брамс, Жорж Бизет, Пьотр Илич Чайковски, Антонин Дворяк; четвърти ред - Едърд Григ, Едуард Елгар, Сергей Рахманинов, Джордж Гершуин, Арам Хачатурян

Класическата музика е широк спектър на музиката създадена и вкоренена според традицията на европейското изкуство, църковна и концертна музика от 1750 до 1820 г. (Класически период) и до наши дни.[1]

Основополагащите норми на тази традиция са шифровани между 1550 и 1900 г. Европейската музика се отличава до голяма степен от много други неевропейски форми и популярната музика чрез система от музикална нотация, която се използва от около XVI-ти век.[2] Западната нотация се използва от композиторите да предпишат на изпълнителя на музикален тон, темпо, неравноделен размер, индивидуални ритми и точното изпълнение на музиката. Това оставя малко място за такива практики като импровизация и орнаментация, които често се чуват в не-европейското музикално изкуство и популярна музика.[3][4][5]

Терминът класическа музика се появява едва в началото на XIX век, в опит да се „канонизира“ периода от Йохан Себастиан Бах до Лудвиг ван Бетовен като златен период по аналогия със златната ера на скулптурата, архитектурата и изкуството от класическата античност (от която пряко не е запазена следа в историята на музиката).[6] Най-ранните сведения за използване на термина класическа музика се среща в оксфордския речник от около 1836 година.[1][7] Въпреки това под термина „класическа музика“ се разбира най-често периода от Карл Филип Емануел Бах до Бетовен, т.е. 1730 – 1820 година, музиката от времето на класицизма.

Днес под класическа музика се разбира всичко, което е създадено в традициите на класическите изпълнения и коренно се противопоставя на популярната музика.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Филхармоничен оркестър Жалиско

Инструментите, използвани в класическата музика до голяма степен са изобретени преди средата на XIX-ти век (в повечето случаи много по-рано), и шифровани в XVIII-ти и XIX-ти век. Те се състоят от инструментите на оркестъра, заедно с няколко други солови инструменти (като пиано, чембало и орган). Симфоничният оркестър е най-широко известната среда за класическа музика. Той включва струнни, дървени духови, медни духови и ударни инструменти.

Електрически инструменти като електрическа китара се появяват от време на време в класическата музика на XX-ти и XXI-ви век. Класическите музиканти, както и музикантите в популярната музика експериментират през последните десетилетия с електронни инструменти като синтезатор, електрически и цифрови методи, като използването на компютърно генерирани звуци и звуците на инструменти от други култури.

Нито един от басовите инструменти не съществува до Възраждането. В средновековната музика, инструментите са разделени в две категории: музикални инструменти за използване на открито или в църквата, и по-тихи инструменти за вътрешна употреба. Бароковият оркестър се състои от флейти, обои, валдхорни и цигулки, от време на време тромпети и тимпани. Много инструменти, които са свързани днес с популярната музика имат важна роля в началото на класическата музика, като гайди, вихуели, органиструми и някои духови инструменти. От друга страна, инструменти като акустична китара, която се свързва предимно с популярната музика, са придобили известност в класическата музика през XIX-ти и XX-ти век.

Докато равномерната темперация постепенно се приема като доминираща музикална темперация по време на XIX-ти век, различни исторически темперации често се използват в по-ранни периоди. Например, музиката на английския Ренесанс често се извършва в среднотонова темперация. Клавишните инструменти почти всички имат общо оформление (често наричано пиано клавиатура).

Аудитория[редактиране | редактиране на кода]

Класическата музика често се възприема като отразяваща някои аспекти на висшето общество. Обаче традиционното схващане, че само най-висшата класа в обществото има достъп до и разбира и може да оцени класическата музика, или дори че класическата музика представлява музика на висшата класа, не може да бъде вярно като се има предвид, че много от класическите музиканти попадат някъде в средната класа в Съединените щати[8], а и аудиторията на класическите концерти и купувачите на CD не са непременно висша класа. Дори в класическата епоха, Моцарт например е популярен сред широката общественост.

Класическата музика редовно е взаимствана в поп-културата, формираща фона на музиката за филми, телевизионни програми и реклами. В резултат повечето хора в Западния свят редовно и често несъзнателно слушат класическа музика. В по-ново време асоциацията на някои класически парчета с големи спортни или други събития довежда до засилен интерес към класическите жанрове. Такива събития често спомагат за увеличаване на публиката на класически концерти, което се наблюдава в последно време.

История и периодизация[редактиране | редактиране на кода]

Периоди в класическата музика
Средновековна музика   (500–1400)
Ренесанс (1400–1600)
Барок (1600–1760)
Класицизъм (1750–1830)
Романтизъм (1815–1910)
Авангард (1910–2000)
Съвременна музика (2000–досега)

Антична музика[редактиране | редактиране на кода]

Корените на западната класическа музика лежат в началото на християнската литургична музика и нейното влияние датира от древните гърци. Развитието на отделните тонове и скали е направено от древните гърци като Аристоксен и Питагор.[9] Питагор създава система за настройване и помага да се закодират музикални ноти. Древногръцки инструменти, като например авлосът (тръстиков инструмент) и лирата (струнен инструмент, подобен на малка арфа) в крайна сметка довеждат до съвременните инструменти на класическия оркестър.[10] Много малко музика оцелява от това време, предимно от Древна Гърция.

Средновековие и Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Християнин и мюсюлманин пеят и свирят на лютня, XIII век

Ранният период включва средновековната и ренесансова музика. Средновековната музика е европейската музика по време на Средните векове, периода между падането на Римската империя (476 г.) и XV век. Установяването на края на Средновековието и започването на Ренесанса е относително произволно. Счита се, че Ренесансът е грубо 1400 и 1600 година.

Mонофонично песнопение, григорианско църковно пеене е доминиращата форма до около 1100 година. Полифонична музика, разработена на основата на монофоничното песнопение през късното Средновековие и Ренесанса започва да се появява по-късно. Периодът на Ренесанса се характеризира с по-широко използване на музикални инструменти, множествено преплитане на мелодични линии, и използването на медни музикални инструменти. Социалните танци стават по-разпространени и музикални форми, подходящи за придружаващите танци започват да се стандартизират.

Типични струнни инструменти от ранния период на арфа, лютня, виела и псалтир, а духовите инструменти, които са включени са флейта, шалмай (ранен еквивалент на обой), тромпет и гайда. По-късно, ранните версии на клавишни инструменти, като клавикорд и клавесин, започват да се появяват.

Класицизъм[редактиране | редактиране на кода]

Виж също Класицизъм
Направление в литературата и изкуството през периода XVII – XIX в., което се характеризира с подражаване на античните образци.[11]

Композитори[редактиране | редактиране на кода]

Филип Глас Стив Рейч Арво Перт Карлхайнц Щокхаузен Гьорги Лигети Бенджамин Бритън Джон Кейдж Оливие Месиен Дмитрий Шостакович Аарон Копленд Франсис Пуленк Сергей Прокофиев Албан Берг Игор Стравински Бела Барток Оторино Респиги Мануел де Фая Морис Равел Густав Холст Арнолд Шьонберг Сергей Рахманинов Ралф Воан-Уилямс Александър Скрябин Енрике Гранадос Жан Сибелиус Рихард Щраус Клод Дебюси Фредерик Дилиус Густав Малер Джакомо Пучини Едуард Елгар Леош Яначек Габриел Форе Николай Римски-Корсаков Едвард Грег Антонин Дворжак Пьотър Илич Чайковски Модест Мусоргски Макс Брух Жорж Бизе Камий Сен-Санс Йоханес Брамс Антон Брукнер Бедржих Сметана Жак Офенбах Шарл Гуно Джузепе Верди Рихард Вагнер Франц Лист Роберт Шуман Фредерик Шопен Феликс Менделсон Ектор Берлиоз Гаетано Доницети Франц Шуберт Джоакино Росини Карл Черни Карл Мария фон Вебер Николо Паганини Лудвиг ван Бетховен Волфганг Амадеус Моцарт Антонио Салиери Луиджи Бокерини Йозеф Хайдн Кристоф Вилибалд Глук Карл Филип Емануел Бах Джовани Батиста Перголези Доменико Скарлати Йохан Себастиан Бах Георг Фридрих Хендел Жан-Филип Рамо Георг Филип Телеман Антонио Вивалди Томазо Албинони Алесандро Скарлати Хенри Пърсел Арканджело Корели Йохан Пахелбел Дитрих Букстехуде Жан-Батист Люли Джакомо Карисими Хайнрих Шюц Джироламо Фрескобалди Клаудио Монтеверди Ян Питерсзоон Свеелинк Джовани Габриели Томас Луис де Виктория Уилям Берд Орландо ди Ласо Джовани Пиерлуиджи да Палестрина Томас Таллис Жоскен де Пре Йоханнес Окегем

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Classical“, The Oxford Concise Dictionary of Music, ed. Michael Kennedy, (Oxford, 2007), Oxford Reference Online. Retrieved July 23, 2007.
  2. III, 1(vi): Plainchant: Pitch-specific notations, 13th–16th centuries Chew, Geffrey & Rastall, Richard July 23 2007
  3. Japan, III, 1: Notation systems: Introduction Malm, W.P./Hughes, David W. July 23 2007
  4. I: General IAN D. BENT, DAVID W. HUGHES, ROBERT C. PROVINE, RICHARD RASTALL, ANNE KILMER July 23 2007
  5. Popular music, I, 4: Europe & North America: Genre, form, style Middleton, Richard July 23 2007
  6. Rushton, Julian, Classical Music, (London, 1994), 10
  7. The Oxford English Dictionary. classical, a.. // The OED Online, 2007. Посетен на May 10, 2007.
  8. Chesky, Kris S и др. Income From Music Performance: Does Attending College Make Cents?. // Reports of Research in Music Education. University of Texas at Austin, Texas Music Educators Association, 2007.
  9. Grout, p. 28
  10. Grout (1988)
  11. Речник на думите в българския език