Гайда

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за музикалния инструмент. За вестника от 19 век вижте Гайда (вестник).

Гайда
Гайда и нейните части
Гайда и нейните части
Информация
Сродни инструментифлейта, дудук
ПроизходБългария
Гайда в Общомедия

Гайдата е музикален инструмент от групата на дървените духови инструменти.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Инструментът се състои от следните основни части.

  • Гайдуница – дървена тръба, основната част от гайдата, подобна на дудук. Понякога за настройка на тоновете се използва восък, който се прилепва към съответния отвор на гайдуницата. По този начин чрез корекция на оттичането на изходящия въздух се коригира съответният музикален тон. За поддържане на доброто състояние на гайдуницата някои гайдари я смазват отвътре и отвън със зехтин.
  • Ручило – дълга дървена тръба, която издава монотонен звук.
  • Духало – къса дървена тръба (наустник), в който се вдухва въздух.
  • Главини – съединяват тръбите с меха.
  • Мях – съд за въздух, от кожа на яре/агне.

Материалът, който се използва за дървените части е слива или череша.

Съществуват два типа българска гайда:[1]

  • Джура гайда – има права конусовидна гайдуница. Звучи високо и ясно.
  • Каба гайда или родопска гайда – тя е по-голяма по размер, има шестоъгълна, закривена гайдуница и по-ниска и мека звучност.

Сходни инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Гайдата е традиционен народен инструмент главно на Балканите, но се среща и в цяла Европа, Северна Африка и Близкия изток. Примери за варианти на гайдата в различни държави /по азбучен ред/:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]