Кувейт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата. За града вижте Кувейт (град).

Емирство Кувейт
دولة الكويت
    
Национален химн: Al-Nasheed Al-Watani
Местоположение на Кувейт
Местоположение на Кувейт
География и население
Площ 17 818 km²
(на 152-ро място)
Столица Кувейт
Най-голям град Кувейт
Официален език арабски
Население
(пребр., 2007)
2 851 648
(на 136-то място)
Гъстота на нас. 262 души/km²
Управление
емир Сабах IV ал-Ахмад ал-Джабер ал-Сабах
министър-председател Джабер ал Мубарак ал Хамад ал Сабах
История
Независимост 19 юни, 1961
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 135,062 млрд
(на 53-то място)
БВП на човек (ППС) $ 37 451[1]
Валута Кувейтски динар (KWD)
Други данни
Часова зона AST (UTC+3)
Интернет домейн .kw
Телефонен код 965
Карта на Кувейт

Кувейт (официално пълно име Емирство Кувейт) е малка държава в Югозападна Азия, разположена в най-северната част на Арабския полуостров на брега на Персийския залив (източна граница). Граничи със Саудитска Арабия на юг и с Ирак на север. Името произлиза от арабски и означава „крепост, построена близко до вода". От 2016, Кувейт е с население 4.2 милиона души; 1.3 милиона са кувеити и 2.9 милиона са преселници. Преселниците отговарят за 70% от населението, а площта на емирата е 17 818 km². Кувейт е унитарна конституционна монархия с полу-демократична парламентарна система на управление.

Кувейт е значим производител на петрол и член на ОПЕК притежавайки шестият по големина петролен запас в света и е една от най-богатите страни в света по запаси на петрол на глава от населението. Нефтените находища са открити през 1938 г., когато страната е още британски протекторат. Нефтът и нефтените продукти заемат около 95% от експортните приходи и 80% от държавните приходи. От 1946 до 1982 г., държавата се подлага на мащабна модернизация. През 80-те, Кувейт претърпява период на геополитическа нестабилност и икономическа криза вследствие срива на фондовата борса.

През 1990 г. Кувейт е нападнат от Ирак и окупиран в продължение на седем месеца. Окупацията свършва след намесата на армията на коалиционни сили (вж. Война в Персийския залив (1990-1991)). На края на войната е положено голямо старание за съживяване на икономиката и възстановяване на националната инфраструктура. Близо 750 кувейтски петролни кладенеца биват запалени от отстъпващата иракска армия и това предизвиква голяма екологична и икономическа катастрофа. Кувейтският динар е в топ 10 на най-скъпите по стойност валути в света. Според Световната Банка, страната има четвъртият най-висок приход на глава от населението в света. Конституцията е обявена през 1962, превръщайки Кувейт в най-демократичната страна в Близкият Изток след Израел. Кувейт е високо в класацията за равенство между половете по региони, защото притежава най-високият ранг за региона.

История[редактиране | редактиране на кода]

Столицата на Кувейт е основана през 1613 година. През 17 век племена от Централна Арабия се заселват в Кувейт след масивна суша в родната си земя. Тогава е основана и държавата Кувейт, макар районът да е известен отдавна като основен център за търговия на подправки между Индия и Европа. До края на 18 век повечето от местните хора си изкарват прехраната чрез продажба на бисери. Всички владетели на Кувейт са от фамилията ал-Сабах и управляват от 1752 г., а от 1961 носят титлата емир. В началото отношенията в новото общество са организирани по начин, подобен на обществен договор и всички икономически дейности са свързани с морето: перлена индустрия, корабостроене и търговия. По-късно са открити петролни залежи и през 1946 г. започва добив на нефт. Междувременно между 1899 г. и 1961 г. Кувейт е британски протекторат, но получава независимост на 19 юни 1961 г.

По-важни исторически събития и дати:

Запалени петролни кладенци през 1991 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разположена в североизточната част на Арабския полуостров и на островите в Персийския залив. Намира се на ширина 28° и 31° на север и географска дължина 46° и 49° на изток. Сред 9-те острова в залива са Бубиян (836 км2), Файлака (860 км2), Варба, Кубар, Кару, Ум-ел-Марадим и др., от които само Файлака е обитаван. Остров Бубиян е най-големият остров в Кувейт и е свързан с останалата част от страната чрез мост с дължина 2,380 м. От 1965 г. Кувейт, съвместно със Саудитска Арабия, осъществява административното управление на Разделената (бивша Неутрална) зона от 2,4 хил. кв.км. Площта на страната (със зоната) е 17,8 хил. кв. км. Граничи (в км) с Ирак – 254, Саудитска Арабия – 260, и има брегова линия 380 км. Релефът е равнинна пустиня заета предимно от Арабската пустиня с хълмиста повърхност – на север камениста, на юг пясъчна, с най-висока точка в най-западната част от страната 306 м. (1,004 фута) над морското равнище.

Само 0.6% от земята на Кувейт е обработваема с рядка флора по продължение на 499 км (310 мили) дългата брегова линия. Град Кувейт е разположен в залива Кувейт, естествено дълбоководно пристанище.

Бурганското нефтено поле на Кувейт е с приблизителен обем 70 милиарда барела (1.1×1010 м3) на проверени нефтени запаси. През Кувейтските нефтени пожари от 1991 г. повече от 500 нефтени езера биват създадени заемайки обща площ приблизително 35.7 км2 (13.8 мили2). Последвалото замърсяване на почвата заради натрупването на нефт и сажди прави източните и югоизточните части на Кувейт необитаеми. Пясък и нефтени отпадъци превръщат големи части от Кувейтската пустош до полу-асфалтирани повърхности. Нефтените разливи от над 400 000 тона излят нефт по времето на Войната в Персийският залив между Иран и Ирак също засягат драстично морските ресурси на страната. Иракската инвазия води до 6 милиона тона излят нефт в залива и огромно замърсяване на въздуха, което трае поне година в страна без гори/зелени площи, които да пречистват въздуха.

Страната е богата на петрол, но изглежда е превишила своят пик на производство и трябва да се справя с недостигът на водни ресурси (водните пространства се намират в зоните на Ал-Рюдатен и Ум-Аиш и съдържат леко солена вода, която се използва и от петролната индустрия). Невъзможността за снабдяването на Кувейт с дестилирана вода го принуждава да използва обезсолена питейна вода. Водните ресурси намаляват, въпреки производството на 1,5 милиарда литри на година от обезсоляване, а консумацията нараства с около 7% на година, където има и местно разхищаване на водни ресурси – басейни, поливане на градини и за естетика. През 2003, в Ал-Ардия има само три големи пречиствателни станции с капацитет 80 000 м3 на ден – Ал-Рика (150 000 м3 на ден) и в Ал-Джахра (80 000 м3 на ден). Те са отговорни само за една част от близо 600-те милиона литра сладка вода употребявани дневно, което прави 405 милиарда литра използвани води на година.

Страната трябва да контролира ефекта от застрояването на крайбрежната ивица, намаляващите диви региони и/или последиците от военните конфликти причинили екологичната катастрофа, настъпила вследствие на опожаряването на петролните кладенци.

Опасните заводски отпадъци възлизащи на 80 000 тона годишно около 2000/2002 г., според Кувейтският институт за научни изследвания, произлизащи преди всичко от петролната и химическа индустрия, към които трябва да се добавят 1 742 688 тона твърди заводски отпадъци за година от които 697 724 тона полу-твърди, не са почистени.

Токсичната част от градските отпадъци в миналото биват заравяни в пясъка или в каменоломни без да бъдат обезопасени.

Високи нива на метан (CH4), въглеводороди, серен диоксид (SO2) и азотен диоксид (NO2) – естествени предвестници на озон, предвид повишеното излагане на UV лъчение и отразителната способност на пустинните почви, биват изпускани във въздуха от петролната индустрия (проучване, прокопаване на кладенци, рафиниране, горящи комини) и от ТЕЦ-овете. Розовите мъгли и редките дъждове са окислени от изхвърлянето на серен диоксид SO2 (брутно съдържащи 4 до 5 % сяра).

Седем измервателни и наблюдателни станции следят замърсяването на въздуха, публикувайки данните на интернет сайта на Американската агенция за опазване на околната среда. Страната е сред най-засегнатите от ветровете носещи пясък и прах, който духа средно 63 дни в годината, като най-силен е през юни-юли, съответно средно по 10,8 и 10,2 дни в месеца. Този вятър оказва негативни белодробни и респираторни последици върху здравето както и в материален план с повреди по автомобилите и механичните части в предприятията.

Замърсяването отслабва здравето на птиците и ги предразполага към болести сред които и птичи грип, обзел страната от края на 2006 до началото на 2007 г.

Биват създадени различни природозащитни организации в опит за справяне със ситуацията. Кувейт обединява сили с обществената агенция по околна среда (Environmental Public Authority – EPA) за предотвратяване разрастването на пустините с различни видеове бариери против вятъръра и пясъците. Също така бива наложен контрол над урбанизацията и земеделието, създадени са естествени резервати. Обществена агенция на земеделието и риболова (PAAAFR – Public Authority for Agricultural Affairs & Fisheries) изготвя « държавен озеленителен план » имащ за цел да „озелени“ близо 21 441 хектара до 2015 г.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Пролетта през март е топла с редки гръмотевични бури. Честите ветрове от северозапад са студени през зимата и горещи през лятото. От юли до октомври духат югоизточни влажни ветрове. През пролетта и началото на лятото преобладават горещи и сухи южни ветрове. Причина за силни пясъчни бури е Шамал, обичаен северозападен вятър срещан през юни и юли. Летата в Кувейт са едни от най-горещите на Земята. Най-високата отчетена температура е 54.4 C° (129.9 F°), която е и най-високо измерената температура в Азия. Зимите в Кувейт са по-студени отколкото в другите страни в Съвета по сътрудничество между арабските държави в Персийският залив, заради северното си местоположение в близост до Ирак и Иран.

Национални паркове[редактиране | редактиране на кода]

Има пет, приети от Международния съюз за защита на природата, защитени зони в Кувейт. За отбелязването на факта, че Кувейт става 169-та подписваща страна на Рамсарската конвенция, резервата на о-в Бубиян Мубарак ал-Кабеер бива основоположен като първата мочурлива земя с международно значение. На площ от 50,948 хектара, резервата представлява малки лагуни и плитки солени блата и играе важна роля като спирка за мигриращи птици по два миграционни коридора. Резервата е дом на най-голямата в света популираща се колония на крабовата блатна птица.

Биоразновидност[редактиране | редактиране на кода]

Регистрираните видове птици в Кувейт са повече от 363 вида, 18 от които се размножават в страната. Кувейт е на кръстопът за няколко големи миграционни коридора и бивайки преминат от между 2 и 3 милиона птици всяка година. Блатата в северен Кувейт и Джахра са се превърнали във важен подслон за преминаващите птици. Кувейтските острови са важни размножителни места за четири вида речни рибарки и специален вид застрашени корморани.

Морската и крайбрежна екосистема на Кувейт съдържат по-голямата част от биоразнообразното наследство на страната. 28 вида бозайници обитават Кувейт, животни като газели, пустинни зайци и таралежи са често срещани в дивата природа. Големи хищници, като вълк, каракал и чакал са изключителна рядкост. Между защитените бозайнически видове са червената лисица и дивата котка. Причините за изчезващи диви животински видове са унищожението на естествената им среда и ширещият се незаконен лов. Регистрирани са 40 вида влечуги, нито един от които характерен за Кувейт.

Воден ресурс и канализация[редактиране | редактиране на кода]

Кувейт не разполага с постоянни реки. Налични са няколко водни потока в пустините, най-известен от които е Уади ал Батин, който формира границата между Кувейт и Ирак.

Кувейт разчита на обезсоляване на водата като главен източник на питейна вода. По настоящем има над шест съоръжения за обезсоляване. Кувейт бива първата страна в света използвала обезсоляване при снабдяване на домакинства в голям мащаб с вода. Историята на обезсоляването в Кувейт датира от 1951 г., когато е основан първият дестилационен завод.

През 1965, правителството наема шведската инженерна компания VBB (Sweco) да разработи и осъществи план за модерна водоснабдителна система за град Кувейт. Компанията построява пет групи водни кули, с общ брой 31, проектирани от главният им архитект Сюне Линдстрьом (Sune Lindström), още известни като „гъбовидните кули“. За шестото съоръжение, емирът на Кувейт, Шейх Джабер Ал-Ахмед, пожелал по-грандиозен дизайн. Последната група от кули, позната още като Кувейт Тауърс, е от три кули, две от които служат също и за водни кули. Водата от обезсоляващото съоръжение се изпомпва нагоре в кулата. 33 от кулите имат стандартна вместимост на резервоарите от 102,000 кубични метра. „Водните кули“ (Кувейт Тауър и Водните кули на Кувейт) биват отличени с награда Ага Хан за архитектура в периода на 80-те.

Пресните водни ресурси на Кувейт се свеждат до подпочвена вода, обезсолена вода и обработени отпадни води. Tри главни общински завода се грижат за обработката на отпадните води. Към момента повечето водни нужди се покриват от обезсолена морска вода. Изхвърлянето на отпадните води се извършва по националната канализационна мрежа, покриваща 98% от предприятията в страната.

Демографски данни[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 населението на Кувейт бива 4.1 милиона души от които 1.2 милиона са Кувейти, 1.1 милиона са араби, 1.4 милиона са преселници от Азия и 76,698 африканци.

Етнически групи[редактиране | редактиране на кода]

Преселниците наброяват 70% от населението на Кувейт. 60% от населението е арабско и включва преселници от арабски държави. Индийците и египтяните съставляват най-голямата част по брой преселници.

Религия[редактиране | редактиране на кода]

Обществото на Кувейт е разнообразно и толерантно. Кувейт е съставен от над 85% мюсюлмани, 60% от които сунити и 40% шиити). Останалите 15% съставляват преселници от които 12% християни (между 259 и 400 души), хиндуисти, будисти и сикхи. Кувейт е единствената държава от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива, заедно с Бахрейн, имаща местно християнско население притежаващо гражданство. Също така наличен е малък брой жители изповядващи бахайство.

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Официалният език на Кувейт е съвременният литературен арабски, но всекидневната му употреба се изчерпва с журналистиката и образованието. Кувейтският арабски е вариант на всекидневният арабски. Английският е широко говорим и често използван като делови език. Освен английски, като трети език за студентите от хуманитарните науки бива изучаван френски език, но само за две години в училище. Поради исторически имиграции, персийски се ползва сред жителите на Кувейт от ирански произход.

Кувейтският арабски е вариант на арабският от залива, споделяйки общи черти с диалектите от съседните по бряг страни от Бахрейн. Поради имиграция по исторически и търговски причини, кувейтският арабски внася множество думи от персийският, индийският, турският, английският и дори италианският. Иранските второстепенни диалекти като ларестани, конджи, бастаки и гераши също са повлияли речника на кувейтският арабски.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавно устройство – конституционна монархия, начело с емир. Законодателна власт – осъществява се от емира и Националното събрание (50 депутата, избирани за 4 години). Изпълнителна власт – емир и Съвет на министрите (25 члена, назначавани от емира).

Дипломатически мисии[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Кувейт става 111-та страна членка на Обединените Нации на 14 май 1963. Тя е и дългогодишен член на Арабската Лига и Организацията за Ислямско Сътрудничество, както и ключов член на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива, заедно с Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман и Саудитска Арабия. Съветът е създаден по модела на Европейския съюз, като страните членки се възползват от свободен търговски режим, а техните граждани – от безвизово пътуване.

Отношенията на Кувейт с неговите съседи са повлияни от арабско-иранския конфликт. Въпреки това Кувейт се стреми да запази неутралитет по отношение на регионалната си външната си политика. Въпреки предишното напрежение, Кувейт и Саудитска Арабия предоставят значителна финансова подкрепа на Ирак.

Обтегнатите отношения със съседен Ирак са в основата на външната политика на Кувейт от края на 80-те години насам. Първият външнополитически проблем за Кувейт се появява вследствие на предявени териториални претенции от страна на Ирак. Ирак заплашва с инвазия кувейтската територия, но намерението бива осуетено поради своевременната намеса на Обединеното кралство в отговор на молбата за помощ от страна на емира. Кувейт представя ситуацията пред Обединените нации и успешно запазва своя суверинитет. Силите на Обединеното кралство се оттеглят и биват заменени от военни части от Арабската лига, които на свой ред също се оттеглят по искане на Кувейт през 1963 г. Интересен факт е, че след Иранската революция от 1979, Кувейт започва да подкрепя режима на на Саддам Хюсейн в Ирак в последвалата осемгодишна война с режима в Иран. На 2. август 1990 г. обаче, Ирак нахлува и окупира Кувейт. Най-вече благодарение на усилията на саудитския крал Фахд бин Абдулазис и ключовата му роля в осигуряването на помощта на САЩ, което довежда до сформирането на международна коалиция с подкрепата на ООН. Същата коалиция започва военни действия срещу Ирак за освобождавене на Кувейт. Арабските страни и особено петте страни-членки от Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива (Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, Оман и Обединените арабски емирства) са на страната на Кувейт и изпращат военни части в подкрепа на коалицията. Много европейски и източно-азиатски страни изпращат военни, оборудване, снаряжение и/ или финансова помощ . След освобождението си, Кувейт до голяма степен насочва дипломатическите си усилия към страни, участвали в международната коалиция. Трябва да се отчете фактът, че много от тези страни получават ключови роли в реконструкцията на Кувейт. В същото време, отношенията на Кувейт със страни, които са подкрепили Ирак, сред тях Йордания, Судан, Йемен и Куба, остават обтегнати. След края на войната в Персийския залив Кувейт се съсредоточава върху създаването на съюзници и най-вече страни-членки на Съвета за сигурност на ООН. Освен със САЩ, страната подисва отбранителни споразумения с Русия, Обединенето кралство и Франция. Кувейт запазва тесни връзки с някои от ключовите си арабски коалиционни партньори от войната в Залива, като Египет и Сирия. Кувейт също така е основен сътрудник на Съюза на страните от югоизточна Азия, в същото време поддържайки добри отношения с Китай. Известно време външната политика на Кувейт е доминирана от икономическата ѝ зависимост от петрол и природен газ.

С началото на войната с Ирак, Кувейт заема проамериканска позиция, особено като се има предвид, че именно Кувейт е страната, от коята започва войната. Страната подкрепя по-стриктния граничен контрол и по-значително американско присъствие. След войната в Залива Кувейт скъсва връзките си с Ирак до падането на режима на Саддам Хюсейн. Кувейт има установени силни отношения със Саудитска Арабия, която предоставя значителна подкрепа на детронираното кувейтско кралско семейство.Кувейт също така поддържа добри отношения с Иран.

През ноември 1994 г. Ирак формално приема установените от ООН граници с Кувейт, описани в резолюции 687 (1991), 773 (1992) и 883 (1993) на Съвета за сигурност, които слагат край на претенциите на Ирак към Кувейт относно остров Бубиян и остров Уорба. Кувейт и Саудитска Арабия продължават преговори за обща морска граница с Иран. Не съществува морска граница с Ирак в Персийския залив.

Въпреки напрежението по време на Ирано-Иракския конфликт, Кувейт поддържа пълноценни дипломатически и търговски отношения с Иран.

Кувейт поддържа интензивни международни отношения със САЩ, като им предоставя възможност за разполагане на основни военни бази на своя територия, както и подкрепа за американската инвазия в Ирак през 2003 г., въпреки негативното отношение на повечето арабски нации.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Мухавазите на Кувейт

Емирство Кувейт е разделено на 6 губернаторства (мухафази), които са подразделени на райони. Мухафазите са:

  1. Ал-Ахмади
  2. Ал-Асима
  3. Ал-Фаруания
  4. Ал-Джахра
  5. Хауали
  6. Мубарак Ал-Кабир

Големите градове са столицата Кувейт и Джахра (градът се намира на тридесет минутно шофиране северозападно от Кувейт). Основните жилищни и бизнес райони се намират в градовете Салмия и Хауали. Основният промишлен район е Шуаик който се намира в провинцията Ал-Асима.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Стопанството е основано на нефта. Проучени запаси – 13 млрд. тона, годишен добив – около 100 млн. тона. Кувейт е една от страните с най-висок жизнен стандарт. За селскостопанска дейност е пригоден само 1% от площта на страната. Развит е риболовът и преработката на риба и морски продукти.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Кувейт е  1,055,602 жители. Гъстота е 131 жители на кв. км. Естествен прираст – 33. Средна продължителност на живота: мъже – 75 г., жени – 79 г.

Питейната вода в Кувейт се добива основно чрез обезсоляване на морска вода.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]