Серен диоксид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Серен диоксид
Sulfur-dioxide-2D.svg
Идентификатори
Номер на CAS 7446-09-5
PubChem 1119
ChemSpider 1087
Номер на ЕК 231-195-2
Номер на ООН 1079, 2037
KEGG D05961
MeSH Sulfur+dioxide
ChEBI 18422
ChEMBL 1235997
Номер в RTECS WS4550000
SMILES
O=S=O
StdInChI
1S/O2S/c1-3-2
StdInChI ключ RAHZWNYVWXNFOC-UHFFFAOYSA-N
InChI 1/O2S/c1-3-2
InChI ключ RAHZWNYVWXNFOC-UHFFFAOYAT
Справка в Beilstein 3535237
UNII 0UZA3422Q4
Справка в Gmelin 1443
Свойства
Формула SO2
Моларна маса 64,066 g mol−1
Плътност 2,6288 kg m−3
Вискозитет 12,82 μPa·s
Точка на топене −72 °C
Точка на кипене −10 °C
Парово налягане 237,2 kPa
Разтворимост вода 94 g/L
pKa 1,81
pKb 12,19
Структура
Диполен момент 1,62 D
Опасности
NFPA 704
NFPA 704.svg
0
3
0
LD50 2520 ppm
Термохимия
Стандартна моларна ентропия 248,223 J K−1 mol−1
Данните са при стандартно състояние
на материалите (25°C, 100 kPa)
,
освен където е указано другояче.

Серният диоксид (SO2) е безцветен газ с остра, задушлива миризма.

Получава се при горене на сяра, метални сулфиди или сероводород. Силен редуктор, особено във воден разтвор. Разтваря се във вода и дава хидрат на газа, като разтворът се отнася като киселина (сериста киселина). Използва се за производството на SO3 за получаване на сярна киселина. Уврежда озоновия слой.

Точката му на топене е при -72,7 °С, а точката му на кипене е при -10 °С.

Взаимодействия[редактиране | редактиране на кода]

Серният диоксид реагира с основни хидроксиди до получаването на сулфитни соли:

SO2 + 2 NaOH → Na2SO3 + H2O

При включването на сяра с оксидационно състояние +4, серният диоксид става редуктор. Той се окислява от халогени, при което се получават сулфурилхалиди, като например сулфурилхлорид:

SO2 + Cl2 → SO2Cl2

Серният диоксид реагира с безцветния газ сероводород до получаването на сяра и вода. Процесът се използва в лабораторни условия за получаване на сяра и се нарича метод на Клаус:

SO2 + 2 H2S → 3 S + 2 H2O

Серният диоксид, може да се свързва с метални йони като лиганд, образувайки комплекси от метален серен диоксид.[1]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

Серен диоксид може да бъде получен при горенето на сяра:

S + O2 → SO2

Пълното горене на сероводород също води до получаването на серен диоксид:

2 H2S + 3 O2 → 2 H2O + 2 SO2

Окислителното пържене на пирит (FeS2),[2] сфалерит (ZnS) и цинобър (HgS) води до получаването на серен диоксид:

4 FeS2 + 11 O2 → Fe2O3 2 + 8 SO2

2 ZnS + 3 O2 → 2 ZnO + 2 SO2

HgS + O2 → Hg + SO2

Серният диоксид е вторичен продукт при производството на цимент от калциев силикат. CaSO4 се нагрява с кокс и пясък в този процес:

2 CaSO4 + 2 SiO2 + C → 2 + 2 CaSiO3 + SO2 + CO2

Въздействието на нагорещата сярна киселина върху медни стружки произвежда серен диоксид.

Cu (а) + 2 H2SO4 (AQ) → CuSO4 (AQ) + SO2 (ж) + 2 H2O (L)

Може да се приготвя и чрез натриев метабисулфит:

H2SO4 (AQ) + Na2S2O5 (AQ) → 2 SO2 (ж) + Na2SO4 (а) + H2O (L)

Това е екзотермична реакция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Greenwood, Norman N.; Earnshaw, Alan. Chemistry of the Elements. 2. Butterworth-Heinemann, 1997. ISBN 978-0-08-037941-8.
  2. Müller, Hermann. Sulfur Dioxide. // DOI:10.1002/14356007.a25_569.