Селевкиди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Царството на селевкидите (жълто) около 301 г. пр. Хр.

Persepolis The Persian Soldiers.jpg

Селевкидите са елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 пр.н.е. чрез неговия македонски генерал и диадох Селевк I Никатор, който през 305 пр.н.е. взема, както другите диадохи, царската титла. Той основава резиденцията си Селевкия на Тигър. Той основава една от елинистичните държави в Близкия изток, наречена Царство на Селевкидите (на старогръцки: Σελεύκεια, Seleúkeia) и го управлява до 281 пр.н.е.

Династията владее Царството на Селевкидите, най-голямата елинистична държава, обхванала територията на бившето персийско царство на Ахеменидите (без Египет). Тази огромна територия от европейска Тракия до долината на река Инд съдържа предишните самостоятелни Палестина, Месопотамия, Вавилония, Мидия, Персия и Бактрия. Селевкидските царе се опитват да елинизират тези територии, като прокарват интензивна заселническа политика. Основаването на многобройни градове трябвало да привлече гръцки заселници, които да заздравят царството чрез венец от военни лагери и гръцки културни центрове [1]. Но с времето селевкидското царство е подложено многобройни центробежни сили. Още в средата на III в. пр. Хр. се отделят гръко-бактриийското и Партското царства. Селевкидите водят ожесточена и кървава война срещу Птолемеите, която завършва без резултати. В Мала Азия скоро се откъсват редица области под властта на местни династии (Галатия, Пергамон и др.). През Римско-сирийската война (192 – 188 пр.н.е.) сирийското селевкидско царство на Антиох III Велики е победено от Римската република. Чрез мирния договор от Апамея през 188 пр.н.е. Селевкидите са изгонени от Мала Азия и накрая владенията им остават само в рамките на Сирия.

След смъртта на Антиох VII селевкидското царство е от 129 до 63 пр.н.е. васал на Египет и Рим.

През 83 пр.н.е. арменският цар Тигран Велики (83 – 69) завладява Сирия. През 69 пр.н.е. Антиох XIII Азиатик (69 – 64), синът на Антиох X (95 – 83), от Селевкидите е поставен като клиент-цар в Сирия.

Династията управлява Царството на Селевкидите до 63 пр.н.е., когато римският генерал Помпей Велики изгонва Филип II Филоромей (65 – 63), последният цар от Селевкидите, син на Филип I (92 – 83), и образува Римската провинция Сирия. Западно от река Ефрат приемник на Селевкидите става Римската република, източно от нея – Партското царство.

Селевкидски царе[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Appianus, Bella civilia Syriaca, 57
  • John D. Grainger, A Seleukid Prosopography and Gazetteer. Brill, Leiden und Boston 1997, ISBN 90-04-10799-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „История“         Портал „История          Портал „Азия“         Портал „Азия