Праведен халифат

Праведен халифат
	Праведен халифат
632 – 661
	Знаме
	Девиз: لا إله إلا الله، محمد رسول الله; Няма друг Бог, освен Аллах, и Мохамед е негов пророк
	Най-голямото териториално разширение на халифата при халиф Усман, 654 г.
Административни данни
Официално име	Праведен халифат
Местно име	на арабски: ٱلْخِلَافَة ٱلرَّاشِدَة
Официален език	арабски език
Континент	Азия Африка
Столица	Медина (632 – 656); Куфа (656 – 661)
Валута	динар
Управление
Форма	Теокрация
	Предводител на правоверните
632 – 634	Абу Бакр
634 – 644	Умар
644 – 656	Усман
656 – 661	Али ибн Аби Талиб
История
Епоха	Средновековие
Установяване	8 юни 632
Първа фитна	656-661
Площ
Общо (655 г.)	6 400 000 km2
Население
Религия	ислям
Преброяване	21 400 000
Предшественици и наследници
	Предшественик Сасанидска империя Византия Първа ислямска държава (Мединска общност) Гасаниди Наследник Омаядски халифат
Днес част от	Азербайджан; Армения; Афганистан; Бахрейн; Грузия; Египет; Израел; Ирак; Иран; Йемен; Йордания; Катар; Кипър; Кувейт; Либия; Ливан; Обединени арабски емирства; Оман; Пакистан; Палестинска автономия; Русия; Саудитска Арабия; Сирия; Таджикистан; Тунис; Туркменистан; Турция
	Праведен халифат в Общомедия

Праведният халифат (на арабски: الخلافة الراشدة‎‎, Aл-хилафа ар-Рашида) e арабска теократична държава, създадена след смъртта на пророка Мохамед в завладените от мюсюлманските му войски територии в Близкия изток. Халифатът е управляван последователно от Петимата праведни халифи – Абу Бакр, Умар, Усман, Али и Хасан ибн Али, сподвижници и роднини на Пророка. Поданиците на халифата са разнородни: араби, перси, копти, бербери, гърци, арменци, асирийци, грузинци, лезгинци, евреи и други по-малки народности.^[1]

Управление

Мохамед ибн Абдуллах умира на 8 юни 632 г., без да остави наследник на властта, поради което настъпва борба за надмощие между няколко групи^[2]^{:с. 169 – 171}. Една от тях представлява арабите в Медина, а друга – тези в Мека. В крайна сметка се провежда събора при Сакифа, на който най-ранният последовател на Мохамед извън тесния му семеен кръг – Абу Бакр (най-добър приятел и тъст на Мохамед) – приема титлата халиф. При това най-близкият роднина на Мохамед – братовчед му Али – остава недоволен, тъй като смята, че правото е негово.

Първата задача на Абу Бакр е да се справи с неприемането на исляма от страна на много арабски племена, започнало след смъртта на Мохамед. След двегодишни кръвопролития към 634 г. ислямът се утвърждава из цяла Арабия и отвъд нея към границите на Сирия и Ирак. Абу Бакр, който е в напреднала възраст, умира от естествена смърт през август същата година.

Новият халиф е Умар ибн ал-Хаттаб, който е съратник и тъст на Мохамед и една от най-силните фигури в обкръжението му. При неговото управление понятието ,,джихад" претърпява трансформация: първоначално схващано като борба на съвестта с изкушенията на Сатаната, сега то придобива значение на свещена война срещу неверниците и справедливостта.^[2]^{:с. 170} Водени от военачалници курейши арабите се отправят на изток към Месопотамия, където овладяват Ктезифон, след това на север към Сирия и Палестина. През 635 г. покоряват Дамаск, две години по-късно и Йерусалим, Египет през 641 г. За по-малко от десетилетие достигат до Индия.

През ноември 644 г. Умар е убит от персийски роб, но преди да издъхне посочва за свой наследник Усман ибн Аффан – негов близък приятел и верен последовател на Мохамед, който се слави с набожност и доброта. Усман принадлежи към рода на Омаядите (Бану Умая) – един от аристократичните родове в Медина. При него арабското завоевание продължава към Армения, Мала Азия, Бактрия и други райони на Централна Азия. Като цяло обаче бурното темпо на разширение намалява. За сметка на това започват промени в характера на управление, но не след дълго и третият халиф става жертва на заговор и е убит в дома си през юни 656 г. За халиф е избран Али ибн Аби Талиб, който оглавява опозицията срещу Омаядите. Али се отправя начело на войската към Ирак, където през 656 година при Басра в т.нар. Битка на камилата за първи път мюсюлмани се сражават срещу мюсюлмани – привържениците на Али срещу привържениците на убития по-рано Усман, предвождани от жената на Мохамед Аиша. С тази гражданска война, известна като Първа фитна, започва разделението на последователите на исляма на шиити и сунити. Друг военен конфликт е този с управителя на Дамаск Муавия ибн Аби Суфян , който е от рода на Омаядите и обвинява Али, че не е предал убийците на Усман на правосъдието. В битката при Сифин през 657 г., близо до р. Ефрат, победата е спорна между двамата, поради факта, че се провежда арбитраж. След това се заражда движението на хараджитите и самият Али загубва авторитет, а впоследствие срещу него е организиран бунт и той също е убит през януари 661 г. в централната джамия в Куфа.

Пророка с четиримата рашидунски халифа-Абу Бакр, Умар, Усман и Али (обратно на часовниковната стрелка)–османска миниатюра,ок.16 век

След убийството на баща си Али,синът му Хасан ибн Али поема халифатството. Управлението му продължава около шест-седем месеца и е белязано от предателства и напражение.

За да предотврати нова гражданска война в мюсюлманската умма, Хасан се отказва от халифата в полза на Муавия през август 661 г. с мирен договор^[3], с който бележи края на Праведния халифат и започва управлението на Омейядската династия., но и края на една епоха, в която халифите са много набожни и отдадени на религията на исляма. И петимата са свързани с Мохамед и са сред първите, приели неговото учение. По тяхно време уммата е много повече религиозна общност, отколкото организирана държава^[2]^{:с. 171}.

Хронология

Галерия

Ислямските завоевания при Праведните халифи. I – територия, контролирана към момента на смъртта на Мохамед (632), II – завоеванията при Абу Бакр (632-634); III – завоеванията при Умар (634-644); IV – завоеванията при Усман (644-656)
Айша, вдовицата на Мохамед, се бие срещу Али в битката на камилата при Басра
Илюстрация от Шахнаме

Източници

↑ Rein Taagepera (1979), „Size and Duration of Empires: Growth-Decline Curves, 600 B.C. to 600 A.D.“, Social Science History, Vol. 3, 115 – 138
1 2 3 Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. Военно издателство ЕООД, 2009. ISBN 978-954-509-420-0. с. 342.
↑ Кратка биография на имам Хасан и мирният договор // (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Rashidun Caliphate в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Rein Taagepera (1979), „Size and Duration of Empires: Growth-Decline Curves, 600 B.C. to 600 A.D.“, Social Science History, Vol. 3, 115 – 138

[ВВ-2] 1 2 3 Вачкова, Веселина и др. В търсене на истинското Средновековие. Военно издателство ЕООД, 2009. ISBN 978-954-509-420-0. с. 342.

[3] Кратка биография на имам Хасан и мирният договор // (на английски)

[1]

[2]

[3]