Динар

Динарът е основната парична единица в обращение в седем основно мюсюлмански и две основно източноправославни държави, а исторически се е използвала в още няколко.

История

Българската дума „динар“ е транслитерация на арабската دينار (dīnār), която е заета през сирийската dīnarā от гръцката δηνάριον, която има латински корен – denarius (денарий),^[1] малка сребърна монета, за пръв път сечена през 211 г. пр.н.е.

Златна монета, позната като динара, също е въведена в Индия от Кушанската империя през 1 век и е приета от империята Гупта и наследниците и до 6 век.^[2]^[3]

Динар, денар, дени и други названия на парични единици са производни от денарий.

В романските езици латинското на латински: dēnārius се е запазило в испански (dinero), португалски (dinheiro), френски (denier), италиански (danaio) езици със значението „пари“.^[4]

Държави

Съвременни динари

Държава	Валута	ISO 4217	Подразделение
Алжир	Алжирски динар	DZD	сантим (¹⁄₁₀₀)
Бахрейн	Бахрейнски динар	BHD	филс (¹⁄₁₀₀₀)
Ирак	Иракски динар	IQD	филс (¹⁄₁₀₀₀)
Йордания	Йордански динар	JOD	дирхам (¹⁄₁₀)
Кувейт	Кувейтски динар	KWD	филс (¹⁄₁₀₀₀)
Либия	Либийски динар	LYD	дирхам (¹⁄₁₀₀₀)
Северна Македония	Македонски денар	MKD	дени (¹⁄₁₀₀)
Сърбия	Сръбски динар	RSD	пара (¹⁄₁₀₀)
Тунис	Тунизийски динар	TND	милим (¹⁄₁₀₀₀)

Исторически динари

Държава	Валута	ISO 4217	Използвана	Заменена от
Република Сръбска	динар на Република Сръбска	н/д	1992 – 1998	конвертируема марка
Иран	иранският риал се е разделял първо на 1250, а после на 100 динара
Босна и Херцеговина	динар на Босна и Херцеговина	BAD	1992 – 1998	конвертируема марка
Хърватия	хърватски динар	HRD	1991 – 1994	хърватска куна
Судан	судански динар	SDD	1992 – 2007	судански фунт
Южен Йемен	динар на Южен Йемен	YDD	1965 – 1990	йеменски риал
Кралство Югославия СФР Югославия Сърбия и Черна гора	югославски динар	YUD (1965 – 1989) YUN (1990 – 1992) YUR (1992 – 1993) YUO (1993) YUG (1994) YUM (1994 – 2003)	1918 – 2003	н/д

Източници

↑ Versteegh, C. H. M., Versteegh, Kees. The Arabic Language. Edinburgh University Press, 2001. ISBN 978-0-7486-1436-3. с. 60.
↑ Friedberg, Arthur L., Friedberg, Ira S. Gold Coins of the World: From Ancient Times to the Present. Coin & Currency Institute, 2009. ISBN 978-0-87184-308-1. с. 457.
↑ Mookerji, Radhakumud. The Gupta Empire. Motilal Banarsidass, 2007. ISBN 978-81-208-0440-1. с. 30 – 31.
↑ Fr. Diez. An Etymological Dictionary of the Romance Languages. Williams and Norgate, Edinburgh, 1864. – С. 161.

[1] Versteegh, C. H. M., Versteegh, Kees. The Arabic Language. Edinburgh University Press, 2001. ISBN 978-0-7486-1436-3. с. 60.

[2] Friedberg, Arthur L., Friedberg, Ira S. Gold Coins of the World: From Ancient Times to the Present. Coin & Currency Institute, 2009. ISBN 978-0-87184-308-1. с. 457.

[3] Mookerji, Radhakumud. The Gupta Empire. Motilal Banarsidass, 2007. ISBN 978-81-208-0440-1. с. 30 – 31.

[4] Fr. Diez. An Etymological Dictionary of the Romance Languages. Williams and Norgate, Edinburgh, 1864. – С. 161.

[1]

[2]

[3]

[4]