Алмохади
| Алмохади | |
| — халифат (от 1147) — | |
| 1121 – 1269 | |
 Алмохадският халифат в разцвета си, 1180 – 1212 г. | |
| Административни данни | |
|---|---|
| Официално име | Алмохадски халифат |
| Местно име | ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ الموَحدون |
| Официален език | арабски, берберски, мозарабски |
| Столица | Тинмел (1121 – 1147) Маракеш (1147 – 1269) В Ал Андалус: Севиля (1147 – 1162),(1163 – 1248) Кордоба (1162 – 1163) |
| Валута | динар |
| Управление | |
| Форма | халифат |
| Халиф | |
| 1121 – 1130 | Мухамад ибн Тумарт |
| 1130 – 1163 | Абд ал-Мумин |
| 1266 – 1269 | Абу Дабус |
| История | |
| Основаване | 1121 г. |
| Алморавидите са свалени | 1147 г. |
| Маринидски сюзерен | 1248 г. |
| Разпадане | 1269 г. |
| Площ | |
| Общо (1150 г.) | 2 300 000 km2 |
| Население | |
| Религия | сунитски ислям |
| Предшественици и наследници | |
| |
| Днес част от |  Алжир Гибралтар Западна Сахара Испания Либия Мароко Португалия Тунис |
| Алмохади в Общомедия | |
Алмохади (на берберски: ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ;на арабски: الموحدون) е мюсюлманска берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Иберия през XII и XIII век[1].
Теологията им се гради на тълкуването на исляма на Мухамад ибн Тумарт, който основава алмохадското движение сред племената Масмуда в Южно Мароко. В основата на теологията на Алмохадите стои догмата за таухид – съвършената природа на бога. Около 1120 г. Алмохадите основават берберска държава в Тинмел в Атласките планини.[2] Те успяват да свалят управляващата Мароко Алморавидска династия към 1147 г., когато Абд ал-Мумин покорява Маракеш и се провъзгласява за халиф. След това те разширяват влиянието си в цял Магреб към 1159 г. Ал-Андалус скоро също бива покорен и цяла Ислямска Иберия е попада под властта на Алмохадите към 1172 г.[3]
Господството на Алмохадите в Иберия продължава до 1212 г., когато Мухамад ибн Якуб ан-Насир е победен в битката при Лас Навас де Толоса в Сиера Морена от съюз между християнските принцове на Кастилия, Арагон, Навара и Португалия. Не след дълго са загубени почти всички мавритански доминиони в Иберия, като Кордоба и Севиля са завладени от християните съответно през 1236 г. и 1248 г.
Алмохадите продължават да властват в Африка до постепенната загуба на територията си чрез бунтове на племена и райони, в които се издигат техните врагове, Маринидите, през 1215 г. Последният владетел от династията, Абу Дабус, притежава само Маракеш, където е убит от роб през 1269 г. Маринидите превземат Маракеш, слагайки край на Алмохадското господство в Западен Магреб.
Халифи от династията
[редактиране | редактиране на кода]- Абд ал-Мумин 1130 – 1163
- Абу Якуб Юсуф 1163 – 1184
- Якуб ал-Мансур 1184 – 1199
- Мохамед ан-Насир 1199 – 1213
- Абу Якуб Юсуф II 1213 – 1224
- Абдул-Вахид I 1224
- Абдалла ал-Адил 1224 – 1227
- Абу Закария ал-Мутасим 1227 – 1235
- Абу Ала ал-Мамун 1227 – 1232
- Абд ал-Вахид ар-Рашид 1232 – 1242
- Али Абул-Хасан ас-Саид 1242 – 1248
- Умар ал-Мустафик 1248 – 1266
- Абу Дабис 1266 – 1269
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Maribel Fierro: Almohads; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 37 – 38
- ↑ Almohads | Berber confederation
- ↑ Buresi, Pascal, and Hicham El Aallaoui. Governing the Empire: Provincial Administration in the Almohad Caliphate (1224 – 1269). Studies in the History and Society of the Maghrib, 3. Leiden: Brill, 2012.
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |