Алмохади

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алмохадски халифат
ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ
الموَحدون
—  халифат (от 1147)  —
 
 
 
 
 
1121 — 1269
Знаме

Местоположение на Алмохади

Алмохадският халифат в разцвета си, 1180 – 1212 г.
Столица Тинмел (1121 – 1147)
Маракеш (1147 – 1269)
Официални езици арабски, берберски, мозарабски
Религия сунитски ислям
Форма на управление халифат
Държавен глава
  Халиф
   - 1121 – 1130 Мухамад ибн Тумарт
   - 1130 – 1163 Абд ал-Мумин
   - 1266 – 1269 Абу Дабус
История
 - Основаване
1121 г.
 - Алморавидите са свалени
1147 г.
 - Маринидски сюзерен
1248 г.
 - Разпадане
1269 г.
Площ
 - Общо (1150 г.) 2 300 000 km²
Валута динар
Предшественик
Наследник
Алморавиди
Зириди
Хамадиди
Таифа
Хафсиди
Заяниди
Емирство Гранада
Мариниди
Днес част от Флаг на Алжир Алжир
Флаг на Гибралтар Гибралтар
Флаг на Западна Сахара Западна Сахара
Флаг на Испания Испания
Флаг на Либия Либия
Флаг на Мароко Мароко
Флаг на Португалия Португалия
Флаг на Тунис Тунис
редактиране

Алмохади (на берберски: ⵉⵎⵡⴻⵃⵃⴷⴻⵏ;на арабски: الموحدون) е мюсюлманска берберска династия, която разпростира своето влияние в Северна Африка и Иберия през XII и XIII век[1].

Теологията им се гради на тълкуването на исляма на Мухамад ибн Тумарт, който основава алмохадското движение сред племената Масмуда в Южно Мароко. В основата на теологията на Алмохадите стои догмата за таухид – съвършената природа на бога. Около 1120 г. Алмохадите основават берберска държава в Тинмел в Атласките планини.[2] Те успяват да свалят управляващата Мароко Алморавидска династия към 1147 г., когато Абд ал-Мумин покорява Маракеш и се провъзгласява за халиф. След това те разширяват влиянието си в цял Магреб към 1159 г. Ал-Андалус скоро също бива покорен и цяла Ислямска Иберия е попада под властта на Алмохадите към 1172 г.[3]

Господството на Алмохадите в Иберия продължава до 1212 г., когато Мухамад ибн Якуб ан-Насир е победен в битката при Лас Навас де Толоса в Сиера Морена от съюз между християнските принцове на Кастилия, Арагон, Навара и Португалия. Не след дълго са загубени почти всички мавритански доминиони в Иберия, като Кордоба и Севиля са завладени от християните съответно през 1236 г. и 1248 г.

Алмохадите продължават да властват в Африка до постепенната загуба на територията си чрез бунтове на племена и райони, в които се издигат техните врагове, Маринидите, през 1215 г. Последният владетел от династията, Абу Дабус, притежава само Маракеш, където е убит от роб през 1269 г. Маринидите превземат Маракеш, слагайки край на Алмохадското господство в Западен Магреб.

Халифи от династията[редактиране | редактиране на кода]

  • Абд ал-Мумин 1130 – 1163
  • Абу Якуб Юсуф 1163 – 1184
  • Якуб ал-Мансур 1184 – 1199
  • Мохамед ан-Насир 1199 – 1213
  • Абу Якуб Юсуф II 1213 – 1224
  • Абдул-Вахид I 1224
  • Абдалла ал-Адил 1224 – 1227
  • Абу Закария ал-Мутасим 1227 – 1235
  • Абу Ала ал-Мамун 1227 – 1232
  • Абд ал-Вахид ар-Рашид 1232 – 1242
  • Али Абул-Хасан ас-Саид 1242 – 1248
  • Умар ал-Мустафик 1248 – 1266
  • Абу Дабис 1266 – 1269

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Maribel Fierro: Almohads; In Josef W. Meri (editor): Medieval Islamic Civilization: An Encyclopedia, Routledge/Taylor & Francis Group (2006), pp. 37 – 38
  2. Almohads | Berber confederation
  3. Buresi, Pascal, and Hicham El Aallaoui. Governing the Empire: Provincial Administration in the Almohad Caliphate (1224 – 1269). Studies in the History and Society of the Maghrib, 3. Leiden: Brill, 2012. https://books.google.com/books?id=jcn8ugAACAAJ.
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.