Сикхска империя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сикхска империя
— Империя —
1799 – 1849
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Сикхската империя в разцвета си ок. 1839 г.
Сикхската империя в разцвета си ок. 1839 г.
Континент
Столица Гуджранвала (1799 – 1802)
Лахор (1802 – 1849)
Официален език
Неофициален език персийски, панджабски, догри, кашмирски, пущу
Религия сикхизъм
Форма на управление Монархия
Махараджа
1801 – 1839 Ранджит Сингх (първи)
1843 – 1849 Далип Сингх (последен)
Везир
1799 – 1818 Джамадар Кхушал Сингх (първи)
1846 г. (последен) Гулаб Сингх
История
Превземане на Лахор от Ранджит Сингх 7 юли 1799 г.
Край на Втората англо-сикхска война 29 март 1849 г.
Площ
491,46 km²
Население
По оценка от 1831 г. 3 500 000
Валута нанак
шахи сике
Предшественик
Сикхска конфедерация Сикхска конфедерация
Дуранийска империя Дуранийска империя
Маратхска империя Маратхска империя
Наследник
Британска Индия Британска Индия
Джаму и Кашмир Джаму и Кашмир
Днес част от Флаг на Индия Индия
Флаг на Пакистан Пакистан
Флаг на Афганистан Афганистан
Флаг на Китай Китай
Сикхска империя в Общомедия

Сикхската империя (на пенджабски: سکھ سلطنت, ਖ਼ਾਲਸਾ ਰਾਜ) е историческа държава на Индийския субконтинент, образувана под командването на махараджа Ранджит Сингх, който установява секуларна империя, управлявана от Пенджаб.[1] Империята просъществува от 1799 г., когато Ранджит Сингх превзема Лахор, до 1849 г. Създадена е на основата на група автономни сикхски конфедерации.[2] При разцвета си през 19 век, империята обхваща територии от Хайберския проход на запад до западните части на Тибет на изток и от Митанкот на юг до Кашмир на север. В религиозно отношение е разнообразна (10 – 12% сикхи,[3][4] 80% мюсюлмани[3] и под 10% индуси[3]) и има население от около 3,5 милиона души към 1821 г. Това е последният голям регион от Индия, който е анексиран от британците.

Корените на Сикхската империя могат да бъдат проследени поне до 1707 г., когато умира Аурангзеб и Моголската империя започва да тъпи упадък. След като моголите отслабват значително, сикхската армия (Дал Кхалса) предприема военните офанзиви срещу тях и срещу дуранийците на запад. Това води до нарастване на армията, която се разделя на различни полунезависими конфедерации. Всяка от тях контролира различни райони и градове. Все пак, в периода 1762 – 1799 г. сикхските командири на тези образувания започват да функционират като независими военачалници.

Образуването и консолидирането на империята започва с превземането на град Лахор от махараджа Ранджит Сингх от афганистанския му владетел Земан Шах Дурани и с последвалото постепенно пропъждане на афганистанците от Пенджаб и обединение на сикхските конфедерации. Ранджит Сингх е провъзгласен за махараджа на Пенджаб на 12 април 1801 г., като така се създава обединена политическа държава. Коронацията е проведена от Сахиб Сингх Беди, потомък на Нанак.[5] Ранджит Сингх се издига на власт за много кратко време, от водач на една конфедерация до махараджа на Пенджаб. Той започва да модернизира армията, използвайки последните техники на обучение, както и нови оръжия и артилерия. След смъртта му, империята отслабва от вътрешни борби и лошо политическо управление. Накрая, през 1849 г. държавата се разпада вследствие Втората англо-сикхска война. Империята включва четири провинции: Лахор, Мултан, Пешавар и Кашмир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ranjit Singh: A Secular Sikh Sovereign by K.S. Duggal. ''(Date:1989. ISBN 8170172446''). // Exoticindiaart.com, 3 септември 2015. Посетен на 9 август 2009.
  2. Grewal, J. S.. The Sikhs of the Punjab, Chapter 6: The Sikh empire (1799 – 1849). Cambridge University Press, 1990. ISBN 0521637643.
  3. а б в Maharaja Ranjit Singh, the Last to Lay Arms. Abhinav Publications, 2001. ISBN 9788170174103. с. 55.
  4. The Sikhs of the Punjab, Volumes 2 – 3. Cambridge University Press, 1998. ISBN 9780521637640. с. 113.
  5. The Encyclopaedia of Sikhism Архив на оригинала от 2014-05-08 в Wayback Machine., section Sāhib Siṅgh Bedī, Bābā (1756 – 1834)