Пущунски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пущу)
Jump to navigation Jump to search
Пущунски език
پښتو
Страна Пакистан,
Афганистан
Регион Памир, Хиндукуш
Брой говорещи 19 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....-Югоизточноирански
.....-Пущу
......→Централен пущунски
Официално положение
Официален в Флаг на Афганистан Афганистан
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ps
ISO 639-2 pus
ISO 639-3 PBU, PBT PST, PBU, PBT
Пущунски език в Общомедия
Райони, където се говори пущунски като майчин език.

Пущу (پښتو) [paʂ'to] принадлежи към групата на иранските езици. Разпространен е в южен, югоизточен и северен Афганистан, както и в Пакистан (северозападни гранични провинции, Белуджистан) и в пограничните райони на Иран. Няма точни данни за броя говорещи, но се предполага, че около 40 милиона души по света говорят пущунски. Пущунски е втори по разпространение и значимост сред новоиранските езици след персийския. Той е официален език на Афганистан.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че името Афганистан се споменава в историческите извори много по-рано от етнонима пущуни, несъмнено [Paʂ'to] „пущу“ е първоначалното наименование на езика и на народа, който го говори. Най-вероятния произход на названието [Paʂ'to], предложен от Маркварт [1], е от староиранско название *Parsuwā. Етнонимът пущуни [paʂ'tūn] в такъв случай произлиза от староирански *Parswāna-, от корен *Parsū-. В староиндийските източници (Pāṇini) Parśu- е названието на воинствено племе, живеещо на северозапад от Индия.

Фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

Характеристика на гласните[редактиране | редактиране на кода]

Пущу притежава следните гласни: кратки: [a], [i], [u], [ə]; дълги: [ā], [ī], [ū], [ē], [ō]. [a] и [ə] съвпадат по произношение в някои диалекти, а [ī] и [ū] са преминали в кратки [i], [u] в повечето диалекти. Гласните [ē] и [ō] се срещат в литературния език, а в повечето диалекти също преминават в кратки гласни. В отделни диалекти [i] се произнася като [e]. Дифтонгични гласни са [āy], [āw] и [əy], като дифтонгът [əy] се среща само в края на думите. Ударението е подвижно.

  • Праиранско *a под ударение (обикновено) се развива в пущунско [o], а пред носова съгласна в [u] (مور [mor] „майка“, نوم [nūm] „име“), но има и случаи на удължаване в [ā]: پلار [plār] „баща“ (*patar-), لاس [lās] „ръка“ (< *dasta-), но لس [las] „десет“ (< *dasa-). В някои диалекти в Пакистан [o] преминава в [ȫ], [ɛ] ([mȫr], [mɛ̄r] „майка“), а [ā] се закръгля до [å], [ō] ([plōr], [plår] „баща“). Също [ē] се появява на мястото на [a] ([špēʐ] „шест“, [rwēj] „ден“).
  • Под влиянието на палатална гласна в предната сричка иранската гласна *a си изменя гласежа в [ē]: لویشت [wlēšt] „разстояние“ (< *vītasti-).
  • В много случаи [ū] и [ī] са резултат от компенсаторно удължаване, дължащо се на опростяване на съчетание от две или повече съгласни (с изключение на šk, опростено на твърде ранен етап): سپين [spīn] „бял“ (< *spiθna-), اوښ [ūʂ] „камила“ (< *ušθra), ګوته ['gūta] „пръст“ (< *anguštā).
  • Праирански [ī]/[ĭ] и [ᵛū] обикновено преминават в [ə], което е характерно и за други ирански езици от североизточната подгрупа: ب‍ل [bəl] „друг“, منيَ ['mənay] „есен“, سپږه ['spəʐa] „въшка“, مږه ['məʐa] „плъх“, но ورجي ['wrīd͡ʒe] „ориз“, وروزه ['wrūza] „вежда“.
  • Праиранско *ai > [e]: [lew'ar] „девер“ (< *daivar-).
  • Праиранско *au > *ō > [wa]: ورڅ [rwad͡z] „ден“ (< *rauča-). Това е сравнително късен процес, засегнал и някои заемки от индо-арийските езици: کوټه [kwaṭa] „могила“ (< kōṭ).
  • Кратките гласни [a], [u] в начална и средна позиция изчезват: بن [bən] „наложница“ (авест. hapaθnī-), ږدن [ʐdən] „просо“, ګوته ['gūta] „пръст“ (< *anguštā), غوا [ɣwa] „крава“ (*gava-), ملا [mlā] (диал. [ma'lyā]) „кръст, пояс“. Всички крайни гласни са подложени на синкопа, с изключение на [ā].

Характеристика на съгласните[редактиране | редактиране на кода]

  • В много случаи в пущунски застъпниците на праиранските лабиалните съгласни [w] и [b] съвпадат напълно. В някои диалекти се появяват вторични протетични [w] или [y-]: اور [or], (диал.) [wor], [yor] „огън“ (< *āθra-) (آتش [ātaʃ] „огън“ е персийска заемка).
  • [w] изпада пред [o]: خور [xor] „сестра“ (но خویندي [xwain'de] „сестри“), څلور [t͡sa'lor] (диал.) [t͡sa'lwor] „четири“.
  • В пущунски и останалите ирански езици от североизточната група иранските b, d, g, ǰ са се превърнали във фрикативни съгласни: وند [wand] „бент“ (< *banda-), لس [las] „десет“ (< *dasa-), غر [ɣar] „планина“ (< *gari-).
  • Начални t-, p- остават непроменени. Същото се отнася и за k, освен ако не вторично палатализирано: چاړه [t͡ʃā'ɻə] „нож“ (< *kṛta).
  • Праиранско *č > [t͡s] в начална позиция: څلور [t͡sa'lor] „четири“ (< *čaθvar-).
  • Беззвучните *p, *t, *k, *č се озвучават като [b], [l], [g], [d͡z] в позиция между гласни: اوبه [o'bə] „вода“ (< *apa-), سل [səl] „сто“ (< *sata-), но има и случаи на елизия на *t: وو [wo] „течение, вятър“ (< *vata-), но باد [bād] „вятър“ е персийска заемка), ورڅ [rwad͡z] „ден“ (< *rauča-).

В резултат на тези фонетични промени някои пущунски думи се различават значително от иранския прототип: تره [trə] „чичо“ (< *pitṛwiya-), ب‍ل [bəl] „друг“ (< *dviθya-), چرګ [t͡ʃirg] „петел“ (< *kṛkya-), خپل [xpəl] „собствен“ (< *hwapaθya-).

Ретрофлексни съгласни[редактиране | редактиране на кода]

За пущунски са характерни ретрофлексни съгласни: [ʂ], [ʐ], [ɻ], [ɳ]. Те са възникнали вероятно под влияние на съседните индоарийски езици, където ретрофлексните съгласни са обикновено явление. В пущунски ретрофлексните съгласни възникват на мястото на различни групи съгласни:

  • [ʂ] < иранско *ršt, *sr, *str, štr: کښل [kʂel] „дърпам“ (< *karšt-), اوښه [oʂa] „сълза“ (< *asra-), اوښ [ūʂ] „камила“ (< *ušθra).
  • [ʐ] < иранско *rž, *rš, *zr: خوږ [xoʐ] „сладък“ (< *xwarz-), ږو [ʐo] „за Бога!“ (< *zruwā).
  • [ɻ] < иранско *rt, *rd: زړه [zɻə] „сърце“ (< *zṛda-), زیړ [zyaɻ] „жълт“ (< *zarta-), مړ [məɻ] „мъртъв“ (< *mṛta-). По този признак пущунски се доближава до иранските езици ормури, парачи и санглечи.
  • [ɳ] < иранско *r(š)n: زانړه [zāɳa] „жерав“ (< *zarna-).

Ретрофлексните съгласни [ʂ] и [ʐ] имат различна съдба в различните диалекти. В югозападните диалекти те запазват ретрофлексния си характер, докато в други диалекти се сливат със сибилантните [š] and [ž], а в северозападните диалекти се сливат с [x] и [g].

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Пущунският език е запазил граматичната категория „род“, което го отличава от други съвременни ирански езици (персийски, осетински). Различават се два рода: мъжки и женски. Съществителните от среден род, засвидетелствани в староперсийски и авестийски, в съвременния пущунски език са преминали в мъжки или женски род.

Пущунският език се характеризира с изобилие от окончания за множествено число:

Мъжки род[редактиране | редактиране на кода]

  • -(y/g)ān (за одушевени предмети): [ū'ʂān] „камили“, [mullā'yān] „молли“.
  • -'ūna: [lā'sūna] „ръце“” ['zɻūna] „сърца“, [a'sūna] ([a'sān]) „коне“, [pla'rūna] „бащи“.
  • -'ə: [ʃpā'nə] „овчари“ ([ʃpūn], [ʃpə]), [xrə] „магарета“ ([xar]), [spā'rə] „конници“ ([spor]).
  • -ā'na: [ɣobā'nə] „кравари“ ([ɣo'bə]/[ɣo'būn]).
  • -ī: ['kəlī] „села“, [spī(ān)] „кучета“ ([spag]).
  • Неправилни форми: ['wrūɳa] „братя“ ([wror]), [zā'mən] „синове“ ([zoy]).

Женски род[редактиране | редактиране на кода]

  • -e: ['wəne] „дървета“, [ma'ṇe] „ябълки“, ['lāre] „пътища“, [pəʂta'ne] „пущунки“, [mlā-we] „пояси, талии“.
  • -(y/g)āne: [nyā'gāne] „баби“,” [tro'r(y)āne] ([trainde], [trore]) „лели“.
  • Без изменение в мн.ч.: [rū'pəy] „рупии“, [spəy], [spī'āne] „кучки“.
  • Неправилни форми: ['lūɳa] ([lūre]) „дъщери“, [mainde] „майки“ ([mor]).

Речник[редактиране | редактиране на кода]

Фрази[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Markwart. Untersuchungen zur Geschichte von Eran, Göttingen - Leipzig, 1896-1905, II: 177

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • G. Morgenstierne. An Etymological Vocabulary of Pashto. Oslo, 1927.
  • G. Morgenstierne. The Waṇetsi Dialect of Pashto. NTS 4, 1930, pp. 156-75.
  • G. Morgenstierne. Archaisms and Innovations in Pashto Morphology. NTS 12, 1942, pp. 87-114.
  • G. Morgenstierne. "Pashto", "Pathan" and the Treatment of r + Sibilant in Pashto. Acta Orientalia 18, 1940, pp. 138-44.
  • G. Morgenstierne. The Development of R + Sibilant in some Eastern Iranian Languages. TPS, 1948, pp. 70-80.
  • H. G. Raverty. A Dictionary of the Pak'hto, Pas'hto, or the Language of the Afghans, 2nd ed., London, 1860.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]