Ишкашимски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ишкашимски език
škošmi zəvůk
Страна Афганистан, Таджикистан
Регион Памир, Хиндукуш
Брой говорещи неизв.
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....-Югоизточноирански
.....-Памирски
......→Санглечи-ишкашимски
Официално положение
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-2 ---
ISO 639-3 ---

Ишкашимският език (санглечи-ишкашимски) е ирански език, говорен в Афганистан и Таджикистан. Разпространен е в няколко села в Ишкашимски район по горното течение и около завоя на р. Пандж на границата между Афганистан и Таджикистан. В Таджикистан езикът е разпространен в селата Ран, Над, Сумджин, Мулводж, Наматкут, докато в Афганистан няма точни данни за разпространението му.

История[редактиране | редактиране на кода]

Езикът е безписмен. Най-ранните данни за езика са от края на 19 век в студията на В. Томашек „Die Pamir-Dialekte“ (Виена, 1880).

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Катеория род отсъства както и в други памирски езици. Голяма част от словообразувателните модели са заети от персийски.

Речник[редактиране | редактиране на кода]

Числителните имена от 1 до 9 са: uk(ug), də(w), ru(y), cəfur, punz, xul (xullá), uvd, ot, naw (nu). Числителните от 10 (da) нагоре са заети от персийски.

Ишкашимски думи, които представляват исторически интерес, са rémuzd (< Ahura Mazdā-) „слънце“ (срв. санглечи ormōzd, хотано-сакски urmaysdā-, мундж. míro < miθra- „слънце, Митра“) и ṣ̌tənak, ṣ̌tənuk "новородено” (срв. авест. sčaini-).

Фрази[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • G. A. Grierson. Ishkashmi, Zebaki and Yazghulami. An Account of Three Iranian Dialects, London, 1920.
  • G. Morgenstierne. Sanglechi- Ishkashmi. Indo-Iranian Frontier Languages II, 2nd. ed., Oslo, 1973, стр. 285 – 427.
  • I. M. Oranskij. Die neuiranischen Sprachen der Sowjetunion. The Hague, 1975.
  • Т. Н. Пахалина. Ишкашимский язык. Москва, 1959.
  • Т. Н. Пахалина. Памирские языки. Москва, 1969.
  • Т. Н. Пахалина. Ишкашимский язык. Основы III/2, 1987, стр. 474 – 536.
  • В. С. Соколова. Ишкашимский язык. Очерки по фонетике иранских языков II, Москва-Ленинград, 1953, стр. 230 – 40.