Осетински език

Осетински език ирон ӕвзаг
/iˈɾon ɐvˈzaɡ/
Страна	Русия, Грузия и др.
Регион	Кавказки регион
Говорещи	500 000
Писменост	кирилица
Систематизация по Етнолог
Индоевропейски Индоирански Ирански Източноирански Северноирански Осетински
Официално положение
Официален в	Северна Осетия, Южна Осетия
Регулатор	–
Кодове
ISO 639-1	os
ISO 639-2	oss
ISO 639-3	oss
Уикипедия на Осетински език
Осетински език в Общомедия

Осетинският език (ирон æвзаг) е езикът на осетинците. Принадлежи към източноиранските езици и е разпространен в Република Северна Осетия и в Южна Осетия. Наследник е на средновековния алански език. На този език говорят 450-500 хиляди души (само в Русия 488 000), от тях в Северна Осетия има около 300-350 хиляди. Според преброяването от 2002 г. осетински език владеят 9388 руснаци, 1866 арменци, 1107 кабардинци и 737 ингуши.

Съвременният осетински език се образува от смесването на ираноезичното население в предпланинските области в Северен Кавказ (кавказки алани), изтласкано в планинския район на Централен Кавказ от нашествието на татаро-монголите на Тамерлан, с коренното население, което говори езици от кавказката група. Това е довело до появата на необичайни за индоевропейските езици езикови явления във фонетиката (гърлени съгласни), в морфологията (силно развита аглутинативна падежна система, каквато не е характерна за иранските езици като цяло), в речниковия състав (думи с неясен произход, семантични паралели и заемки от адигейските, нахско-дагестанските и картвелските езици, най-вече от ингушки, кабардински, грузински).

Осетинският език съхранява и следи от древен контакт с германски, тюркски, славянски и угро-фински езици.

Писменост

Въз основа на анализа на Зеленчукския надпис може да се предположи, че предците на осетинците – кавказките алани – са имали писменост още през 10 век. Езиковедът К. Е. Гагкаев пише: „Зеленчукският надпис се характеризира с постоянство в предаването на еднакви осетински звукове с еднакви гръцки букви, което говори за известни навици и традиции в тази област“.

Зеленчукският надпис съдържа следния текст с гръцки букви:

Ις Χς Исус Христос
Οατς(?) Νικολαοή Свети (?) Николай
Σαχηρη φουρτ син на Сахир
X... ρη φουρτ Χ... Х... син на Х...
Πακαθαρ Πακαθαη φουρτ син на Бакатар Бакатай
Ανπαλ Αναπαλανη φουρτ син на Анбал Анабалан
λακανη τζηρθε (?) паметник (?) на младежа
<λακανητε ηρθε> (?) (младежа Ири ?)

Поради краткия текст на надписа е възможно тълкуване чрез тюркски или кавказки езици. Самият надпис се смята за изгубен и е невъзможно повторно снемане на текста.

До втората половина на 18 век сведения за осетинска писменост няма. За религиозни цели през 1798 г. се издава първата осетинска печатна книга (катехизис), набрана на кирилица. От другата страна на Кавказ в началото на 19 век се издават църковни книги, набрани на грузинската азбука.

Съвременната осетинска писменост е създадена през 1844 г. от руския филолог от фински произход Андреас Шогрен. От 1923 г. до 1938 г. се използва латински вариант, а след 1938 г. в Северна Осетия се използва кирилицата. В Южна Осетия се използва грузинската азбука до 1954 г., след това се преминава на кирилица. При прехода към кирилица през 1938 г. доста знаци от азбуката на Шогрен се заменят от двубуквени съчетания ([дз], [дж], [хъ] и т.н.). От некирилските букви остава само буквата Ӕ; по нея веднага се разпознават текстове на осетински език, понеже тя не се среща в други кирилски азбуки. Съвременнаата осетинска азбука се състои от 42 букви (за букви се смятат и двубуквените съчетания [дз], [дж], [гъ] и т.н.), а някои букви ([ё], [щ], [ь], [я] и др.) се използват само за руски думи.

Диалекти

В осетинския език се различават два диалекта: дигорски (разпространен в западната част на Северна Осетия) и иронски (в Северна и Южна Осетия), които се различават значително. Говорещите единия диалект обикновено не разбират говорещия другия диалект. Около една шеста от говорещите дигроски владеят и иронски.

Особености

Осетинският език е един от малкото индоевропейски езици, разпространени в Кавказкия район. Под влиянието на кавказките и тюркските езици той се е обогатил с интересни явления, каквито не се срещат сред другите индоевропейски езици:

• богата система на аглутнативно склонение, несвойствена за иранските езици;
• двадесетична бройна система;
• три времена в подчинителното наклонение на глагола;
• отсъствие на предлози, синтактичните отношения се изразяват чрез следлози;
• формално изразяване на определителен член чрез промяна на ударението на думата.

Кавказкият субстрат определя изцяло характера на осетинския език. Много от основните понятия от ежедневието се изразяват с думи от кавказки произход: къух „ръка“, къах „крак“, докато в сложни съчетания се употребяват конструкции, наследени от иранския праезик: арм-æвдулд „смачкан (с ръка)“ от иранската дума *arm- „ръка“.

Фонетика

В съвременния осетински език има 35 фонеми: 7 гласни, 2 полугласни и 26 съгласни.

Нямат съответствие в иранските езици осетинските съгласни, означени с буквите [къ], [пъ], [тъ], [цъ] и [чъ]. Тези съгласни се срещат предимно в кавказки заемки и думи с неизвестен произход (много вероятно от кавказкия субстрат): къуыри „седмица“, чъири „баница“, чъыр „вар“, битъына „джоджен“ и др.

Морфология

Аглутинативното склонение на имената и богатата падежна система (девет или осем падежа в зависимост от критерия) са се образували вероятно под кавказко влияние. На практика се различават само три вида части на речта: имена, глаголи и неизменяеми думи (съюзи и междуметия). Разлика между прилагателните, съществителните, числителните, наречията и местоименията почти липсва, тъй като една дума има няколко значения, които на български език в зависимост от контекста се превеждат като предмет, качество, начин или свойство. Имена могат да изпълняват даже ролята на следлози; например бын („дъно“) в израза бæласы бын (под дървото) означава „под“.

Множественото число се образува по правило с помощта на окончанието -т- (в именителен падеж с окончание -æ): лæг (мъж) – лæгтæ (мъже), дур (камък) – дуртæ (камъни). При образуване на множествено число са възможни звукови промени в корена: чиныг (книга) – чингуытæ (книги), æвзаг (език) – æвзæгтæ (езици), зарæг (песен) – зарджытæ (песни).

Осетинският език притежава и флексивно глаголно спрежение.

Изследователи на езика

• Андрей Михайлович (Йохан Андреас) Шогрен. Създател на кирилската осетинска азбука. На него принадлежи първото научно изследване на осетинския език, издадено в Петербург — „Осетинская грамматика с кратким словарем российско-осетинским и осетинско-российским“.
• Всеволод Фьодорович Милер. Известен руски фолклорист и езиковед. Автор на „Осетинские этюды“ (1881, 1882, 1887).
• Василий Иванович (Васо) Абаев (1899–2001). Написал множество трудове по осетинознание и иранистика. Съставя четиритомния „Историко-етимологичен речник на осетинския език“ (1957–1989).
• Магомет Измайлович Исаев. Иранист и осетиновед. Изследвал дигорския диалект на осетинския език.