Скитски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скитски език
Страна мъртъв език
Регион Източна Европа, Западен Сибир, Средна Азия
Брой говорещи изчезнал към 5 век
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....-Североизточни ирански
.....→Скитски
В бр. #15 на Етнолог липсва запис за езика.
Предложената систематизацция е примерна.
Официално положение
Официален в -
Контролиран от -
Кодове
ISO 639-1 -
ISO 639-2 ine

Скитският език (или езици) е обобщаващо понятие за иранските езици и диалекти, разпространени на огромна територия в Източна Европа, Западен Сибир и Средна Азия между 8 век пр. Хр. и 5-6 век сл. Хр. За съжаление досега не са открити текстове на скитски език, освен списъци с лични имена в трудовете на Херодот (които сам той обявява за скитски и тълкува), Птолемей и други древни автори, както и в персийски и асирийски клинописни надписи.

Периодизация[редактиране | edit source]

Традиционно историята на скитския език се разделя на три периода:

Според традиционното тълкуване (В. И. Абаев), скитски, сарматски, алански и осетински са различни стадии от развитието на един североирански език, който се отличава от останалите ирански езици в лексикално отношение. Според Абаев, скитски и сарматски са просто отделни диалекти на един общ език, а липсата на отделни скитски елементи в осетински той обяснява с по-късното им отпадане в процеса на историческо развитие на езика. Напоследък това тълкуване се преосмисля и се утвърждава мнението, че в района на север от Черно море и Кавказ са се говорели няколко различни ирански езика (Harmatta). Най-малко популярната теория (Фасмер) твърди, че скитски и сарматски (алански) са два различни ирански езика, но тя се потвърждава от сведенията на Херодот за различията между двата езика.

Особености на скитския език[редактиране | edit source]

Необходимо е да се отбележи, че източниците за скитски и сарматски са съвършено различни. Скитската лексика се е запазила най-вече в отделни глоси и лични имена, докато речниковият състав на сараматския е почти напълно запазен в осетинския (Абаев 1949). Освен това остатъци от алански диалект са запазени в аланско-унгарски речник от 16 век (Németh 1959).

Крайно оскъдният материал позволява да се отделят не повече от 200 словоформи от скитския език, запазени и възстановени въз основата на лични имена, които изрично се определят като скитски от древните източници (Херодот, Плиний и др.). Издаденият през 1979 г. от съветския езиковед-иранист В. И. Абаев очерк „Скифо-сарматские наречия“ съдържа списък с възстановени лексеми въз основата на лични имена. Ето някои от възстановените от Абаев лексеми:

  • *abra- „небе“: Αβραγος, Αβροαγος, Αβροζεος
  • *ardar- „господар, княз“: Αρδαρος, Αρδαρακος, Αρδαρισκος
  • *arsa- „мечка“: Αρσακης, Αρσηοαχος
  • *aurusa- „бял“: Αορσοι, Αλανορσοι, Ορσιομιχος
  • *bala- „военна дружина“: Παλοι, Ουαστοβαλος, Ουαρβαλακος
  • *danta- „зъб“: Δανδακη, Δανδαξαρζος
  • *gasti- „гост“: Γαστεις, Γαστης
  • *gau- „крава“: Γαος, Γωαρ, Αγαυοι
  • *xvar- „слънце“: Χοροαθος, Χοροξαθος, Χοφραζμος
  • *maisa-/*maia- „овца“: Μαισης
  • *nav- „кораб“: Ναβαζος
  • *sauka- „огън“: Σογος, Ρασσογος

Трябва да се отбележат следните особености на скитски език, които го отличават от сарматския (аланския), изложени според студията (Витчак 1992):

  • Иранско *d > сарматско d/δ ~ скитско l. В скитски за разлика от сарматски по времето на Херодот (първата половина на V в. пр. Хр.) иранското *d през стадий на зъбно фрикативно /δ/ се е развило във фонема /l/. Това явление е фиксирано в:
    • скитското племенно название Παραλάται, обозначаващо според Херодот управляващата скитска династия и обяснено от него с помощта на израза Σκύθαι βασιλητοι „царски скити“, съответства на иран. *paradāta- „поставен отпред, назначен по закон“, ср. авест. paraδāta- (почетна титла, букв. поставен отпред).
    • общото самоназвание на скитските племена Σκόλοτοι (Херодот) произлиза от иран. *skuda-ta- „стрелци“ (Szemerényi 1980:17-23), където -ta- е показател за събирателност. Производни на дадения етноним се явяват гръцкото название Σκύθαι, в асирийски клинопис Ašgūzai или Išgūzai (ок. 680 г. пр. Хр.), староевр. אשכנז (Aškenez), библейския епоним на скитите. Това подтверждава, че в дадения етноним първоначално мястото на скитското /l/ се е заемало от зъбно фрикативно /δ/, което се предава с гръцко Θ, acирийско z, староеврейско z.
    • Личното име Λύγδαμις (гр.), Tugdamme (асир.) (7 в. пр. Хр.) < иран. *duɣδa-maišī- „владеещ млечни овце“.
    • В сарматски и осетински иранското *d се е запазило непроменено, както е видно например от гр. Τάναϊς р. Дон, осет. дон < *dānu- „река, течение“.
  • Иранско *-ry-, *-ri- > сарматско -l- ~ скитско -ry-, -ri-. Това се вижда от сарматското Άλανοί, Alani „алани, едно от главните сарматски племена“ < иран. *аryāna- (Абаев 1949), осет. фал- (представка) < иран. *pari- (Абаев 1965). В скитски тези съчетания са съхранени без изменение видно от:
    • скит. *anarya- „хермафродит“ (’Ενάρεες - Херодот) < иран. *a-narya- (букв. не-мъжки), староинд. narya- „мъжки“, осет. нæл „мъжкар“.
    • скит. *arya- „арийски, ариец“ (авест. airya-, староперс. ariya-), като част от сложносъставни лични имена: Άρια-πείθης (< индоиран. *arya-paićas- „имащ арийски облик“) и Άρίαντας (< иран. *arya-vant- „ариеподобен“), (Абаев 1949, Абаев 1979, Zgusta 1955).

Тези и други данни (Витчак 1992) говорят за самостоятелността на скитския език от сарматския.

Контакти с други езици[редактиране | edit source]

С посредничеството на скитския език проникват много ирански лексеми в угро-финските, особено много в унгарския, удмуртския и в мордовските езици, и славянските езици. В славянските езици такива са например: *bogъ — „бог“, *rajь — „рай“, *sъto — „сто“, *kǫpati — „къпя“, *gъpanъ — „пан, господин“, *baranъ —„овен“, *toporъ — „топор“, *xvala — „хвала“, *stribogъ — славянски бог на вятъра, *xъrsъ — славянски бог на слънцето, в България се среща като топоним — Хърсово, и др. [1]

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Абаев В.И. Осетинский язык и фольклор. Москва-Ленинград, 1949.
  • Абаев В.И. Скифо-европейские изоглоссы. На стыке Востока и Запада. Москва, 1965.
  • Абаев В.И. Скифо-сарматские наречия. Основы иранского языкознания. Москва, 1979.
  • Витчак К.Т. Скифский язык: опыт описания. Вопросы языкознания 1992 (5).
  • Трубачев О.Н. Лингвистическая периферия древнейшего славянства. Индоарийцы в Северном Причерноморье. Вопросы языкознания. 1977 (6).
  • Трубачев О.Н. „Старая Скифия“ Геродота и славяне. Лингвистический аспект. Вопросы языкознания. 1979 (4).
  • Abaev V.I. Isoglosse scito-europee. Annali Istituto Universitario Orientale Napoli. Sezione linguistica. IV. 1962.
  • Harmatta J. Studies in the language of the Iranian tribes in South Russia. Acta Orientalia Academiae Scientiarum Hungaricae. 1950/1951.
  • Harmatta J. Studies in the history and language of the Sarmatians. Szeged, 1970.
  • Németh J. Eine Wörterliste der Jassen, der ungarländischen Alanen. Вudapest, 1959.
  • Redei К. Zu den indogermanisch-uralíschen Sprachkontakten. Wien, 1986.
  • Szemerényi О. Four Old Iranian ethnic names: Scythian — Skudra — Sogdian — Saka. Wien, 1980.
  • Vasmer М. Untersuchungen uber die altesten Wohnsitze der Slaven, I. Die Iranier in Sudrussland, Leipzig, 1923.
  • Zgusta L. Die Personennamen der griechischen Städte der nördlichen Schwarzmeerktiste. Die etnischen Verhältnisse, namentlich das Verhältnis der Skythen und Sarmaten im Lichte der Namenforschung. Praha, 1955.



Грешка при цитиране: Присъстват етикети <ref>; липсва етикет <references/>