Мордовски езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мордовски езици
мокшэрзянь
Разпространение: Поволжие, Русия
Говорени от: 750 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
-Уралски
.-Мордовски езици
..+Ерзянски
..+Мокшански

Мордовски езици (мокшэрзянь) е събирателно название на група езици от волго-финския клон на угро-финските езици. Говорят се от народа мордва (мордовци), който живее в източната част на европейска Русия. Мордовците наброяват по-малко от една трета от населението на Мордовия. При последното преброяване на населението в СССР през 1989 около 67% от 1,2-милионното население на Мордвиния декларира като майчин език мордовския. Най-близък до мордовските езици език е марийският.

История[редактиране | edit source]

От 8 век досега пра-мордовският език се е развил в няколко близки езика, които обаче се различават във фонетично, граматическо и лексикално отношение. От най-голямо значение днес са:

И двата езика имат литературна форма и използват кирилицата. Шокшанският език е почти изчезнал, а каратайският е почти изцяло изместен от руския и татарския език. При преброяването през 2002 се оказва, че на мокшански език говорят около 49 000 души, а на ерзянски - около 85 000 души.

Особености[редактиране | edit source]

  • Мордовските езици не притежават граматическите категории род и определеност. Те са аглутинативни езици, в които словообразуването се извършва само с окончания, за разлика от други угро-фински езици, в които има и представки. Родовият признак при имената и местоименията се изразява лексикално, например: катка (котка или котарак) - авака катка (котка), атяка катка (котарак).
  • В ерзянския има 11, а в мокшанаския 12 падежа: Ето пример за склонение на думата мастор (страна) със сравнение на финските окончания на съответните падежи:


падеж ерзянски мокшански фински
именителен мастор мастор -
родителен масторонь масторонь
дателен масторонен масторти
обстоятелствен мастордо масторда -ta
превратителен масторкс масторкс -ksi
вносителен масторс масторс
местен масторсо масторса -ssa
изходен масторсто масторста
преместителен масторга масторга
направителен мастору масторс
абесивен масторвтомо масторфтома -tta
причинителен масторонкса


  • Няма притежателни местоимения, затова принадлежността се изразява чрез притежателни окончания:


1 л. ед.ч.. 2 л. ед.ч. 3 л. ед.ч. 1 л. мн.ч. 2 л. мн.ч. 3 л. мн.ч.
ерзянски мастором масторт масторзо масторнок масторнк масторст
мокшански масторзэ масторцэ масторц масторнкэ масторнтэ масторсна


  • Както и в останалите угро-фински езици, и в мордовските липсва глагол „има“. Притежанието се изразява чрез глагола „съм“ (който обикновено се изпуска в сегашно време), притежателното окончание и притежателя в родителен падеж. Пример: кудо (къща, дом); монь кудом (имам дом, буквално "на мен къщата ми").

Сравнение с други угро-фински езици[редактиране | edit source]

Следната таблица онагледява мястото на мордовските езици в угро-финското езиково семейство.

ерзянски мокшански коми удмуртски фински естонски унгарски български
тинь тинь те тон te te ti вие
минь минь ми ми me me mi ние
мон мон ме мон minä, mä mina, ma én аз
сельме сельме син синь silmä silm szem око
ловажа ловажа „труп“ лы лы luu luu кост
кель кяль кыв кыл kieli keel език
пей пей пинь пынь pii pii fog зъб
пиле пиле пель пель fül ухо
удем вем вим yty üti velő (костен) мозък
сюро сюра сюр сюр sarvi sarv szarv рог
верь вер вир вур veri veri vér кръв
лем лем ним ним nimi nimi név име
кев кев из-ки kivi kivi камък
ведь ведь „течност“ ва ву vesi vesi víz вода
чиче щяня чож чӥж setä sedi вуйчо, чичо
теле тяла тӧв тол talvi talv tél зима
лов лов лым лымы lumi lumi сняг
сёкс сёксе syksy sügis ősz есен
лишме „кон“ лишме „кон“ lehmä „крава“ lehm „крава“ кон, крава
куз куз коз кыз kuusi kuusk елха
вэйкэ фкя ӧтик одӥг yksi üks едно
кавто кафта кык кык kaksi kaks két две
колмо колма куим куин kolme kolm három три
ниле ниле нель ныль neljä neli négy четири
вете вете вит вит viisi viis öt пет
кото кота квайт куать kuusi kuus hat шест
сисем сисем сизим сизьым seitsemän seitse седем
кемень кемонь kymmenen kümme десет
сядо сяжа се сю sata sada száz сто

Препратки[редактиране | edit source]


п  б  р
Угро-фински езици
угърски унгарски | хантийски | мансийски
пермски коми-зирянски | коми-пермякски | удмуртски
волго-фински марийски | ерзянски | мокшански | мерянски† | мешчерски† | муромски† | шокшански¹
саамски акала-саамски† | кайну-саамски | кеми-саамски† | килдин-саамски¹ | сколт-саамски¹ | луле-саамски | пите-саамски† | южносаамски | уме-саамски¹ | северносаамски | инари-саамски¹ | тер-саамски¹
балто-фински естонски | фински | ижорски¹ | карелски | людски | ливонски¹ | вепски | въро | вотски¹ | южноестонски
Забележки: ¹почти изчезнал, †мъртъв език