Карелски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карелски език
karjala / карьела
Страна Русия, Финландия
Регион Източна Европа
Говорещи ~40 000
Писменост латиница
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Фински
..→Карелски
Официално положение
Официален в Flag of Karelia.svg Република Карелия
Малцинствен в Flag of Finland.svg Финландия
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2 krl
ISO 639-3 krl
Idioma carelio.png
Разпространение на Карелския език
Карелски език в Общомедия

Карелският език принадлежи към балто-финската група на угро-финското езиково семейство. Говори се от около 40 000 души живеещи в Република Карелия, в Тверската област в Русия и в източната част на Финландия. На карелски език се е запазило обширно и богато устно културно наследство. Карелският народ е автор на епическото произведение „Калевала“, събрано и редактирано от финския лингвист Елиас Льонрот (1802 – 1884). От 1937 до 1940 карелски бил официален език в Карелската АССР (заедно с руски)

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Най-древният писмен източник (XIII век) на карелски език е Новгородская берестяная грамота № 292 (вид записки и бележки направен на външната част на брезовата кора) – четири реда текст, съдържащ магическото заклинание, опазващо от светкавицата. Обаче докъм началото на XIX век карелски език не функционирал като писмен – известни са само няколко бележки, докато книги на карелски нямало, така както и той не се преподавал в училищата.

От първата половина на XIX век и до 1930-те години съществувала писменост, базираща се на кирилицата. Най-първата отпечатана карелска книга е Евангелието от Матей, издадено през 1820.

От края на XIX и до началото на XX век съществувало книгопечатането на карелски език с използването на кирилицата. Обаче никаква литературна норма на карелския език я нямало, и това било причината за използването на различни алфабети.

През 1931 бил съставен и внедрен латинизираният карелски алфабет.

На 8 септември 1937 било издадено постановлението на Президиума ВЦИК СССР за превод на карелската писменост на руски алфабет. Карелският алфабет бил преведен на кирилицата (приличаща на алфабетите, използвани до Октомврийската революция – имало и допълнителни букви: ä, ö, ÿ). Писменият език, създаден на основата на същинско-карелския и ливския диалекти, не бил разбираем за мнозинството на карелите, затова функционирал само около 2 години и не получил достойното си развитие. През 1939 преподаването на карелския език в училищата на републиката било директивно отменено. През 1940 издаването на литература на карелски език също се прекратило.

Лингвогеография[редактиране | редактиране на кода]

От 1940-те до края на XX век карелски бил език само на всекидневното общуване, тъй като през 1940 съветската власт го лишила от статута на официален регионален език на територията на Съветския съюз и принудително изтласкала от каквито и да е области на живота, освен битовата. По същото време финският бил обявен за официалния език на Карело-Финската ССР.

Основата на съвременната писменост е латиница, поради което на карелски не може да е присвоен статут на официалния език в Република Карелия (според федералното законодателство, в случай че няма специален акт, само кирилицата може да е писменост на официалния език в региона на Руската Федерация (РФ)). Затова, карелски език е единственият език на титулен регионален етнос в РФ, нямащ официален статут.

От 2009 карелски език в Финландия има статут на език на национално малцинство. Той се говори от около 5 хиляди души.

От 2011 от Обществото на карелски език (председателят на обществото е архиепископ Лев (Макконен)) е започнато издаването на списанието „Karjal Žurnualu“ на карелски език.

Азбука (1950 – 1989)[редактиране | редактиране на кода]

А а Б б В в Г г Д д Е е Ё ё Ж ж
З з И и К к Л л М м Н н О о П п
Р р С с Т т У у Ф ф Х х Ч ч Ш ш
Ь ь Э э Ю ю Я я О̊ о̊

Азбука (след 1989)[редактиране | редактиране на кода]

A a B b C c D d E e F f G g H h
I i J j K k L l M m N n O o P p
Q q R r S s T t U u V v W w X x
Y y Z z Å å Ä ä Ö ö

Вътрешна класификация[редактиране | редактиране на кода]

Основни диалекти:

Примери[редактиране | редактиране на кода]

  • Ливски: Ozakkahat ollah omassah hengel köyhät: heijän on taivahan valdukundu.
  • Тверско-карелски: Ožakkahat ollah hengissäh keyhät: hiän oma on taivašvaldakunda.
  • Същинско-карелски: Osakkahat ollah henkessäh köyhät: heijän on taivahien valtakunta.
  • „Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно“
  • Ливски: Rahvahien opastajes Iisus saneli arbavuspaginoi.
  • Тверско-карелски: Opaštuas’s’a inehmizie Iisus šaneli äijän arvautuššanoilla.
  • Същинско-карелски: Opastuassah ihmisie Isussa pakasi äijän peittosanoilla.
  • „Поучавайки хора, Исус разказваше притчи“.
  • Ливски: Niilöis häi saneli Jumalah da ilmanigäzeh elokseh näh.
  • Тверско-карелски: Näin hiän pagizi Jumalah näh da iinigäzeštä elännäštä.
  • Същинско-карелски: Näin hiän pakasi Jumalasta ta ijänkaikkisesta elämästä.
  • „Така той говореше за Бог и вечния живот“.