Ерзянски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ерзянски език
эрзянь кель
СтранаМордовия
РегионПоволжие
Говорещи85 хиляди
Писменосткирилица
Систематизация по Ethnologue
-Уралски
.-Мордовски
..→Ерзянски
Официално положение
Официален в Мордовия (Русия)
Регулатор
Кодове
ISO 639-1
ISO 639-2myv
ISO 639-3myv
Ерзянски език в Общомедия

Ерзянският език е един от двата главни мордовски езика. Няма точни данни за броя говорещи ерзянски, а броят им намалява постоянно поради разпространението на руския език сред народа на Мордовия.

Писменост[редактиране | редактиране на кода]

Използва се руската кирилица без допълнителни букви.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Малък брой гласни звукове за разлика от останалите угро-фински езици: /a/, /e/, /i/, /o/, /u/, които са кратки.
  • Липса на дифтонги.
  • Свободно ударение за разлика от останалите угро-фински езици.
  • Има 11 падежа.
  • Окончанията за притежание се различават от тези в мокшанския език.

Влияние на други езици[редактиране | редактиране на кода]

Индоиранско влияние[редактиране | редактиране на кода]

Ерзяните са имал отдавна контакти с древното ираноезично население, обитавало територията на Южна Русия. От тези ирански езици са заети думи като: Эрзянь (етническо самоназвание) (< иран. *arzunah ~ санскр. arjunaś „светъл, бял“), азор „господар“ (< праиндоиран.: санскр. asuraś „бог, господар“), верьгиз „вълк“ (< иран.: санскр. vrkaś), вирез „агне“, кшни „желязо“ (праморд. *kertńi < иран. *kārt-: авест. karetah „нож“), кудо „къща“, медь „мед“, мирде „съпруг“, одар „виме“ (< праиндоиран.: санскр. ūdhar), Паз „бог“ (< иран. bhagah), сырне „злато“ (авест. zaraniiah), сядо „сто“, узере „брадва“.

Балтийско влияние[редактиране | редактиране на кода]

В ерзянски има и малък брой заемки от балтийските езици, което свидетелства за търговски връзки с балтоезично население, например: суро „просо“ (лит. sora – възможен е и обратен път на заемане), пурцуз „прасе“ (< лит. paršas), кардаз „двор“ (< лит. gardas), муськемс „мия“ (< лит. mazgoti „мия“).

Литература[редактиране | редактиране на кода]