Република Карелия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Карелия.

Република Карелия
Республика Карелия
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Република Карелия на картата на РусияРепублика Карелия на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Петрозаводск
Площ 180 520 km²
Население 627 083 души
3,47 души/km²
Федерален окръг Северозападен федерален окръг
Президент Александър Худилайнен
Езици руски, карелски, вепски, фински
Часова зона UTC +3
МПС код 10
Официален сайт http://gov.karelia.ru
Република Карелия в Общомедия
Физико-географска карта на Република Карелия

Република Карелия е федерален субект в състава на Руската федерация. Част е от Северозападния федерален окръг и Северния икономически район. Площ 180 520 km2 (17-то място в Русия, 1,05%), население на 1 януари 2017 г. 627 083 души (69-то място в Русия, 0,43%). Столица град Петрозаводск. Разстояние от Москва до Петрозаводск 925 km.

История[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е на 8 юни 1920 г. като Карелска трудова комуна (автономно областно обединение). На 25 юли 1923 г. Карелската трудова комуна получава статут на автономна република в състава на РСФСРКарелска АССР. На 31 март 1940 г. е преименувана на Карело-финска съветска социалистическа република, а на 16 юли 1956 г. е възвърнат старият ѝ статут Карелска АССР. На 24 май 1991 г. става Карелска ССР в състава на ОНД, а от 13 ноември 1991 г. – Република Карелия в състава на Руската Федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Република Карелия е разположена в северозападната част на Европейска Русия, в Северозападния федерален окръг и Северния икономически район. Заема територия от 180 520 km2 (1,05% от територията на Руската федерация, 17-то място в държавата). На запад граничи с Финландия, на север – с Мурманска област, на изток – с Архангелска област и на юг – с Вологодска и Ленинградска област. На североизток се мие от бреговете на Бяло море, а на юг в нейните предели попадат големи участъци от Ладожкото и Онежкото езера.[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Страната попада в източната част на Балтийския щит, като релефът ѝ представлява хълмиста равнина с ясно изразени следи (моренни валове, ози, езерни котловини и др.) от дейността на древния ледник, покривал днешната територия на Каралия. На запад и северозапад се простират източните части на възвишението Манселкя, започващо във Финландия. В северозападния ъгъл на страната, в близост до границата с Финландия се намира най-високата ѝ точка – връх Нуоруунен 577 m. Източно от възвишението Манселкя се намира Западно-Карелското възвишение – три реда ниски възвишения (ридове) с посока от северозапад на югоизток и с максимална височина до 417 m. В пониженията между ридовете се намират малки езерно-ледникови равнини, заето от големи и малки езера и блата. Основните низини са три: Прибеломорска, Олонецка и Водлинска. Крайбрежието на Бяло море (Поморски и Карелски бряг) е силно разчленено с множество, заливи, полуострови и острови.[1]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

От полезните изкопаеми с промишлено значение са строителните материали (гранит, диабаз, кварцит, мрамор, доломит), пегматити, желязна руда (железни кварцити – Костомукшко находище, титано-магнетити – Пудожгорско находище), слюда.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Страната се намира в умерения климатичен пояс и съчетава умерено-континенталния и морския климат: сравнително мека и продължителна зима, прохладно лято, висока относителна влажност на въздуха, малка температурна дневна и годишна амплитуда. Средна февруарска температура от -9°С до -13°С, средна юлска 14 – 16°С. Средногодишната сума на валежите на югозапад е около 600 mm, а на север 400 – 500 mm с максимум през лятото. Продължителността на вегетационния период (с денонощни температури над 10°С) от 125 дни на юг до 70 дни на север.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

От изток на запад, а след това на северозапад през централната част на Карелия преминава Главния вододел между водосборните басейни на Северния ледовит океан (Бяло море, 60%) и Атлантическия океан (Балтийско море, 40%). Речната мрежа е представена от около 27,6 хил. реки с обща дължина около 83 хил. km. В голямата си част тези реки са малки, съединяващи многочислените проточни езера и образуващи големи езерно-речни системи. Макар и малки те са многоводни, с прагове и водопади, със слабо врязани долини. Подхранването им е смесено – снежно-дъждовно (40% и 30% съответно) и са с характерно пролетно пълноводие и зимно маловодие. Поради това, че езерата през които протичат се явяват естествени регулатори на речния отток фазите на речния режим не са така ясно изразени. Карелските реки обикновено замръзват през ноември или декември, а се размразяват през април или началото на май. Най-големи реки са: Кем, Виг, Керет, вливащи се Бяло море, и Водла, Суна, Шуя, вливащи се в Онежкото езеро.[2]

Карелия, заедно със съседната Финландия са страните на езерата и блатата. В страната има над 73 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 36 хил. km2. Повечето от карелските езера са с ледниково-тектонски произход, образувани в пониженията на релефа и преоформени от дейността на древния ледник, по-малка част са само ледникови, появили се от ерозионната му дейност и най-малка част – тези които са се образували от преграждането на речните долини с ледникови наноси. Почти всички езера в страната са проточни или отточни. Много от големите езера в Карелия са преобразувани във водохранилища, като част от тях напълно са погълнати от водохранилищата, а други частично са съхранили своята конфигурация. Най-големите езера на Карелия се явяват и най-големите европейски езера – Ладожкото и Онежкото езера, към тях се прибавят още 11 езера с площ над 200 km2: Топозеро, Вигозеро, Пяозеро, Сегозеро, Водлозеро, Керет, Тикшозеро, Средно Куйто, Нюк, Пюхяярви. Блатата в страната заемат 18% от територията ѝ и съдържат над 4 млрд.т торф.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Основните почви в Карелия са: подзолисти, блатно-подзолисти и блатни. Горите заемат 1/2 от територията на страната, като експлоатационните им запаси съставляват над 600 млн.m3. 58% са запасите от бор, 38% – смърч и 4% широколистни (карелска бреза, елша, осика). Животинският сват е разнообразен – бял заек, речен бобър, андатра, кафява мечка, северен елен, лос и др. Важно промишлено значение имат морските и сладководни риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на републиката е 627 083 души (0,43% от населението на Руската федерация, на 17-мо място в държавата). Степента на урбанизацията на населението е 75,03%, а плътността – 4,2 души/км2.

Националният състав на населението е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Карелия

В административно-териториално отношение Република Карелия се дели на 2 републикански градски окръга и 16 муниципални района. Има 13 града, в т.ч. 2 град с републиканско подчинение (Петрозаводск и Костомукша) и 11 града с районно подчинение и 11 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Карелия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Петрозаводск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Костомукша 4 046 30 061 гр. Костомукша 29 526 460
Петрозаводск 113 278 551 гр. Петрозаводск 278 551
Муниципални райони
Беломорски 12 930 16 663 гр. Беломорск 9 861 376
Калевалски 13 030 6 921 сгт Калевала 3 881 616
Кемски 7 950 15 496 гр. Кем 11 604 434
Кондопожски 5 940 37 444 гр. Кондопога 30 802 54
Лахденпохски 2 180 13 215 гр. Лахденпохя 7 449 331
Лоухски 22 710 11 771 сгт Лоухи 4 053 600 Пяозерски, Чупа
Медвежегорски 13 730 28 278 гр. Медвежегорск 14 446 155 Пиндуши, Повенец
Муезерски 18 180 10 278 сгт Муезерски 2 862 375
Олонецки 3 920 20 807 гр. Олонец 8 130 158
Питкярантски 2 270 18 042 гр. Питкяранта 10 589 281
Приотежски 4 600 21 958 гр. Петрозаводск
Пряжински 6 430 14 343 сгт Пряжа 3 524 51
Питкярантски 2 270 18 042 гр. Питкяранта 10 589 281
Пудожски 12 660 18 528 гр. Пудож 9 044 373
Сегежски 10 640 37 265 гр. Сегежа 27 108 267 Надвоици
Соптавалски 2 190 31 189 гр. Сортавала 18 762 267 Вяртсиля, Хелюля
Суоярвски 13 580 16 273 гр. Суоярви 9 053 139

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Добре развити са дърводобивната и дървообработващата промишленост и машиностроенето (производство на оборудване за дърводобив и дървообработване, енергомашиностроене), черната металургия, рибната промишленост.

В селското стопанство републиката е специализирана в животновъдството за месо и мляко.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article059197.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Карелия
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2525/Республика_Карелия «Вода России» – Република Карелия
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Республики Карелии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.