Направо към съдържанието

Новосибирска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Новосибирска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Новосибирска област на картата на Русия
Новосибирска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърНовосибирск
Площ177 750 km²
Население2 789 095 души (2018)
15,7 души/km²
Адм. центърНовосибирск
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторВиктор Тороконски
Часова зонаUTC +6
МПС код54, 154
Официален сайтwww.nso.ru
Новосибирска област в Общомедия

Новосибирска област е субект на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг[1]. Площ 177 750 km2 (18-о място по големина в Руската Федерация, 1,04% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 2 789 095 души (16-о място в Руската Федерация, 1,9% от нейното население). Административен център град Новосибирск. Разстоянието от Москва до Новосибирск 3191 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Най-старото руско селище в региона е основано през 1772 г. под името слобода Каинск, която през 1782 г. е утвърдена за град Каинск (от 1935 град Куйбишев. Всички останали градове са утвърдени за такива през ХХ в. През 1894 г. е основано селището Гусевка, което през 1903 г. е признато за град Новониколаевск, преименуван през 1926 г. в Новосибирск, който се развива много бързо и е най-големият град в Азиатската част на Русия. През 1917 г. за град е признато селището Барабинск, през 1921 г. – Черепаново, а през 1925 г. – Татарск. Новосибирска област е образувана на 28 септември 1937 г. след разделянето на Западно-Сибирския край на Новосибирска област и Алтайски край. Впоследствие на 26 януари 1943 г. от Новосибирска област е отделена Кемеровска област, а на 13 август 1944 г. – Томска област.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Новосибирска област се намира в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Сибирския федерален окръг. На запад граничи с Омска област, на север – с Томска област, на изток – с Кемеровска област, на юг – с Алтайски край и на югозапад – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 177 750 km2 (18-о място по големина в Руската Федерация, 1,04% от нейната територия).[2]

Областта е разположена в югоизточната част на Западносибирската равнина и западните склонове на възвишението Салаирски кряж (максимална височина 493 m). От долината на река Об Новосибирска област се дели на две неравни, нееднородни части. Западно от долината на Об (около 80% от територията на областта) се намира обширната равнина на Об-Иртишкото междуречие, включваща южната част на Васюганската равнина, Барабинската и Кулундинската низина и Приобското плато. Тук полегатите и плоски възвишения се редуват с обширни низини (височина до 150 – 200 m), слабо разчленени от рядка мрежа от плоскодънни и плитки долини с бавно течащи реки. В централните и южни части в релефа присъстват дълги и тесни ниски (до 6 – 10 m) ридове (гриви), простиращи се от североизток на югозапад на десетки километри и междуридови понижения, в които са разположени стотици блата и езера.[2]

Климатът на областта е рязко континентален. Средна януарска температура от -16 °C на юг до -20 °C на север. Лятото е кратко и горещо със средна юлска температура от 18 °C до 20 °C. Годишната сума на валежите е от 350 до 400 mm с максимум през лятото. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) от 144 до 148 дни на север до 158 – 163 дни на юг. В южните, степни райони на областта често явление през лятото са суховеите, довеждащи до продължително засушаване и бурни студени северни ветрове през зимата.[2]

На територията на Новосибирска област има 7427 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 29 107 km и те принадлежат към два водосборни басейна. Източната и крайната северозападна части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Об, а останалите части са безотточни области в междуречието на Об и Иртиш (ляв приток на Об). През източните райони протича река Об с част от горното и средното си течение и в нея се вливат реките Берд, Иня, Шегарка и др. На северозапад с горните и средните си течения протичат реките Ом и Тара десни притоци на Иртиш. В обширните безотточни райони протичат реките Чулим (с притока си Каргат), Карасук и Баган. Речната мрежа в областта е развита неравномерно, като най-голяма е гъстотата ѝ в дясната част на Обския басейн и по-малка в басейна на Иртиш. В засушливите южни райони речната мрежа е слабо развита, а в крайните западни части постоянно течащи реки практически отсъстват. Поради равнинния характер на релефа в по-голямата част от областта реките имат равнинен характер на течението си и само в Салаирския кряж придобиват полупланински характер. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното, като за реките в безотточните райони то достига до 90%. Като цяло процентът на снежното подхранване на реките се увеличава от север на юг, а процентът на дъждовното и подземното подхранване обратно – от юг на север. Речният режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.[3]

В Новосибирска област има около 6 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 5,68 хил. km2, като над 3,5 хил. езера са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно, като по-голямата част от тях се намират в западните и централните части. Голяма част от езерата през годината значително изменят своята площ, като много от тях през летния сезон пресъхват. По произход езерата се делят на: остатъчни по долините на древни реки, реликтови – остатъци от голям езерен басейн в древността, крайречни (старици) и вторични блатни. Най-голямото езеро в Новосибирска област и едно от най-големите в Русия е реликтовото езеро Чани (Големи Чани, до 2 хил.km2). Други големи езера са: Убинско езеро, Сартлан, Малки Чани, Урюм и др. На река Об е изградено голямото Новосибирско водохранилище (1070 km2).[3]

Блатата и заблатените земи заемат 17,21% от територията на Новосибирска област – 30 596 km2. Тук е разположена част от най-голямата в Русия и една от най-големите в света блатни системи – Голямото Васюганско блато. Новосибирска област заема второ място по заблатеност след Томска област в Сибирския федерален окръг и трето място по площ на блатата и заблатени земи след Красноярски край и Томска област.[3]

Почви, растителност, животински свят

[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в областта се отличават с голямо разнообразие, като главни от тях са: подзолистите, сивите горски и черноземните, като последните са широко разпространени в лесостепните и степните райони.[2]

Около 20% от територията на областта е покрита с гори (около 4 млн.ха). Най-висок процент на залесеност има в подзоната на южната тайга (35%) където господстват иглолистните гори (ела, смърч, бор, кедър) с примеси от бреза, осика и лиственица. С повишена залесеност се отличават и западните склонове на Салаирския кряж (34%) и района на приобските борови гори (24%). В Барабинската низина (11% залесеност) преобладават брезово-осиковите горички. Ливадите и пасищата са разположени основно в Барабинската низина и по долините на големите реки.[2]

Животинския свят е разнообразен. На север, в гористите райони обитават: мечка, северен елен, лос, рис, сърна, росомаха, видра, речен бобър, множество животни с ценни кожи (бялка, хермелин и др.) и има разнообразен птичи свят. В лесостепите обитават: вълк, лисица, заек, ондатра, воден плъх.[2]

На 1 януари 2018 г. населението на Новосибирска област наброява 2 789 095 души (16-о място в Руската Федерация, 1,9% от нейното население). Гъстота 15,69 души/km2. Градско население 78,66%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 2 365 845 души (93,1%), немци 30 924 (1,2%), татари 24 158 (0,9%), украинци 22 098 (0,9%).

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Новосибирска област

В административно-териториално отношение Новосибирска област се дели на 5 областни градски окръга, 30 муниципални района, 14 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение (Барабинск, Бердск, Искитим, Куйбишев, Новосибирск, Об и Татарск) и 7 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Новосибирска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Новосибирск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Бердск67103 209гр. Бердск103 29037
2. Искитим3057 032гр. Искитим57 03265
3. Колцово1915 938сгт Колцово15 93830
4. Новосибирск5021 602 915гр. Новосибирск1 602 915
5. Об2229 257гр. Об29 25717
Муниципални райони
1. Багански336815 381с. Баган5510628
2. Барабински441541 531гр. Барабинск29 122302
3. Болотнински337427 359гр. Болотное15 629126
4. Венгеровски631318 976с. Венгерово6928458
5. Доволенски442216 241с. Доволное6774284
6. Здвински444314 654с. Здвинск5402407
7. Искитимски438461 040гр. Искитим57 03265Линьово
8. Карасукски432143 642гр. Карасук27 259678
9. Каргатски539616 522гр. Каргат9532177
10. Коливански10 57324 308сгт Коливан13 56645
11. Коченевски507245 856сгт Коченево16 95650Чик
12. Кочковски251814 230с. Кочки3988244
13. Красноезерски533030 266сгт Красноозерское9216780
14. Куйбишевски882357 826гр. Куйбишев44 246315
15. Купински463328 316гр. Купино13 781581
16. Киштовски11 10110 488с. Киштовка5282575
17. Маслянински345323 551сгт Маслянино12 807176
18. Мошковски259141 668сгт Мошково985657Станционно-Ояшински
19. Новосибирски2223128 716гр. НовосибирскКраснообск
20. Ордински438935 752сгт Ординское972797
21. Северни15 5489617с. Северное5178434
22. Сузунски474632 212сгт Сузун15 491217
23. Татарски487038 639гр. Татарск23 956457
24. Тогучински605857 051гр. Тогучин21 159125Горни
25. Убински13 76014 696с. Убинское5908218
26. Уст Тарски406111 520с. Уст Тарка3819509
27. Чановски551523 713сгт Чани8229402
28. Черепановски290847 574гр. Черепаново19 612109Дорогино, Посевная
29. Чистоозерни568817 577сгт Чистоозерное5628528
27. Чулимски855922 201гр. Чулим11 270131
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Новосибирской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Отглежда се едър рогат добитък, птици; свине, кози; зърнени, технически (лен), фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара4123[4]3442,9[5]3049,22718,8[5]2536,6[6]2326,22339,9[6]
  1. Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Молодин В.И., Бирюков А.Д., Ушакова Н.С., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Новосибирска област (Новосиби́рская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 22 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
  2. 1 2 3 4 5 6 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Новосибирска област
  3. 1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Новосибирска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))