Новосибирска област

Новосибирска област
	Новосибирска област
Субект на Руската федерация
	; Новосибирска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Новосибирск
Площ	177 750 km²
Население	2 789 095 души (2018); 15,7 души/km²
Адм. център	Новосибирск
Федерален окръг	Сибирски федерален окръг
Губернатор	Виктор Тороконски
Часова зона	UTC +6
МПС код	54, 154
Официален сайт	www.nso.ru
	Новосибирска област в Общомедия

Новосибирска област е субект на Руската Федерация, в Сибирския федерален окръг^[1]. Площ 177 750 km² (18-о място по големина в Руската Федерация, 1,04% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 2 789 095 души (16-о място в Руската Федерация, 1,9% от нейното население). Административен център град Новосибирск. Разстоянието от Москва до Новосибирск 3191 km.

Историческа справка

Най-старото руско селище в региона е основано през 1772 г. под името слобода Каинск, която през 1782 г. е утвърдена за град Каинск (от 1935 град Куйбишев. Всички останали градове са утвърдени за такива през ХХ в. През 1894 г. е основано селището Гусевка, което през 1903 г. е признато за град Новониколаевск, преименуван през 1926 г. в Новосибирск, който се развива много бързо и е най-големият град в Азиатската част на Русия. През 1917 г. за град е признато селището Барабинск, през 1921 г. – Черепаново, а през 1925 г. – Татарск. Новосибирска област е образувана на 28 септември 1937 г. след разделянето на Западно-Сибирския край на Новосибирска област и Алтайски край. Впоследствие на 26 януари 1943 г. от Новосибирска област е отделена Кемеровска област, а на 13 август 1944 г. – Томска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Новосибирска област се намира в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Сибирския федерален окръг. На запад граничи с Омска област, на север – с Томска област, на изток – с Кемеровска област, на юг – с Алтайски край и на югозапад – с Казахстан. В тези си граници заема площ от 177 750 km² (18-о място по големина в Руската Федерация, 1,04% от нейната територия).^[2]

Релеф

Областта е разположена в югоизточната част на Западносибирската равнина и западните склонове на възвишението Салаирски кряж (максимална височина 493 m). От долината на река Об Новосибирска област се дели на две неравни, нееднородни части. Западно от долината на Об (около 80% от територията на областта) се намира обширната равнина на Об-Иртишкото междуречие, включваща южната част на Васюганската равнина, Барабинската и Кулундинската низина и Приобското плато. Тук полегатите и плоски възвишения се редуват с обширни низини (височина до 150 – 200 m), слабо разчленени от рядка мрежа от плоскодънни и плитки долини с бавно течащи реки. В централните и южни части в релефа присъстват дълги и тесни ниски (до 6 – 10 m) ридове (гриви), простиращи се от североизток на югозапад на десетки километри и междуридови понижения, в които са разположени стотици блата и езера.^[2]

Климат

Климатът на областта е рязко континентален. Средна януарска температура от -16 °C на юг до -20 °C на север. Лятото е кратко и горещо със средна юлска температура от 18 °C до 20 °C. Годишната сума на валежите е от 350 до 400 mm с максимум през лятото. Вегетационен период (минимална денонощна температура 5 °C) от 144 до 148 дни на север до 158 – 163 дни на юг. В южните, степни райони на областта често явление през лятото са суховеите, довеждащи до продължително засушаване и бурни студени северни ветрове през зимата.^[2]

Води

На територията на Новосибирска област има 7427 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 29 107 km и те принадлежат към два водосборни басейна. Източната и крайната северозападна части на областта принадлежат към водосборния басейн на река Об, а останалите части са безотточни области в междуречието на Об и Иртиш (ляв приток на Об). През източните райони протича река Об с част от горното и средното си течение и в нея се вливат реките Берд, Иня, Шегарка и др. На северозапад с горните и средните си течения протичат реките Ом и Тара десни притоци на Иртиш. В обширните безотточни райони протичат реките Чулим (с притока си Каргат), Карасук и Баган. Речната мрежа в областта е развита неравномерно, като най-голяма е гъстотата ѝ в дясната част на Обския басейн и по-малка в басейна на Иртиш. В засушливите южни райони речната мрежа е слабо развита, а в крайните западни части постоянно течащи реки практически отсъстват. Поради равнинния характер на релефа в по-голямата част от областта реките имат равнинен характер на течението си и само в Салаирския кряж придобиват полупланински характер. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното, като за реките в безотточните райони то достига до 90%. Като цяло процентът на снежното подхранване на реките се увеличава от север на юг, а процентът на дъждовното и подземното подхранване обратно – от юг на север. Речният режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове през летния сезон и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.^[3]

В Новосибирска област има около 6 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 5,68 хил. km², като над 3,5 хил. езера са с площ над 10 дка. Разпределението им по територията на областта е неравномерно, като по-голямата част от тях се намират в западните и централните части. Голяма част от езерата през годината значително изменят своята площ, като много от тях през летния сезон пресъхват. По произход езерата се делят на: остатъчни по долините на древни реки, реликтови – остатъци от голям езерен басейн в древността, крайречни (старици) и вторични блатни. Най-голямото езеро в Новосибирска област и едно от най-големите в Русия е реликтовото езеро Чани (Големи Чани, до 2 хил.km²). Други големи езера са: Убинско езеро, Сартлан, Малки Чани, Урюм и др. На река Об е изградено голямото Новосибирско водохранилище (1070 km²).^[3]

Блатата и заблатените земи заемат 17,21% от територията на Новосибирска област – 30 596 km². Тук е разположена част от най-голямата в Русия и една от най-големите в света блатни системи – Голямото Васюганско блато. Новосибирска област заема второ място по заблатеност след Томска област в Сибирския федерален окръг и трето място по площ на блатата и заблатени земи след Красноярски край и Томска област.^[3]

Почви, растителност, животински свят

Почвите в областта се отличават с голямо разнообразие, като главни от тях са: подзолистите, сивите горски и черноземните, като последните са широко разпространени в лесостепните и степните райони.^[2]

Около 20% от територията на областта е покрита с гори (около 4 млн.ха). Най-висок процент на залесеност има в подзоната на южната тайга (35%) където господстват иглолистните гори (ела, смърч, бор, кедър) с примеси от бреза, осика и лиственица. С повишена залесеност се отличават и западните склонове на Салаирския кряж (34%) и района на приобските борови гори (24%). В Барабинската низина (11% залесеност) преобладават брезово-осиковите горички. Ливадите и пасищата са разположени основно в Барабинската низина и по долините на големите реки.^[2]

Животинския свят е разнообразен. На север, в гористите райони обитават: мечка, северен елен, лос, рис, сърна, росомаха, видра, речен бобър, множество животни с ценни кожи (бялка, хермелин и др.) и има разнообразен птичи свят. В лесостепите обитават: вълк, лисица, заек, ондатра, воден плъх.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Новосибирска област наброява 2 789 095 души (16-о място в Руската Федерация, 1,9% от нейното население). Гъстота 15,69 души/km². Градско население 78,66%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 2 365 845 души (93,1%), немци 30 924 (1,2%), татари 24 158 (0,9%), украинци 22 098 (0,9%).

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Новосибирска област се дели на 5 областни градски окръга, 30 муниципални района, 14 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение (Барабинск, Бердск, Искитим, Куйбишев, Новосибирск, Об и Татарск) и 7 града с районно подчинение и 17 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Новосибирска област към 1 януари 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Новосибирск (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Бердск	67	103 209	гр. Бердск	103 290	37
2. Искитим	30	57 032	гр. Искитим	57 032	65
3. Колцово	19	15 938	сгт Колцово	15 938	30
4. Новосибирск	502	1 602 915	гр. Новосибирск	1 602 915
5. Об	22	29 257	гр. Об	29 257	17
Муниципални райони
1. Багански	3368	15 381	с. Баган	5510	628
2. Барабински	4415	41 531	гр. Барабинск	29 122	302
3. Болотнински	3374	27 359	гр. Болотное	15 629	126
4. Венгеровски	6313	18 976	с. Венгерово	6928	458
5. Доволенски	4422	16 241	с. Доволное	6774	284
6. Здвински	4443	14 654	с. Здвинск	5402	407
7. Искитимски	4384	61 040	гр. Искитим	57 032	65	Линьово
8. Карасукски	4321	43 642	гр. Карасук	27 259	678
9. Каргатски	5396	16 522	гр. Каргат	9532	177
10. Коливански	10 573	24 308	сгт Коливан	13 566	45
11. Коченевски	5072	45 856	сгт Коченево	16 956	50	Чик
12. Кочковски	2518	14 230	с. Кочки	3988	244
13. Красноезерски	5330	30 266	сгт Красноозерское	9216	780
14. Куйбишевски	8823	57 826	гр. Куйбишев	44 246	315
15. Купински	4633	28 316	гр. Купино	13 781	581
16. Киштовски	11 101	10 488	с. Киштовка	5282	575
17. Маслянински	3453	23 551	сгт Маслянино	12 807	176
18. Мошковски	2591	41 668	сгт Мошково	9856	57	Станционно-Ояшински
19. Новосибирски	2223	128 716	гр. Новосибирск			Краснообск
20. Ордински	4389	35 752	сгт Ординское	9727	97
21. Северни	15 548	9617	с. Северное	5178	434
22. Сузунски	4746	32 212	сгт Сузун	15 491	217
23. Татарски	4870	38 639	гр. Татарск	23 956	457
24. Тогучински	6058	57 051	гр. Тогучин	21 159	125	Горни
25. Убински	13 760	14 696	с. Убинское	5908	218
26. Уст Тарски	4061	11 520	с. Уст Тарка	3819	509
27. Чановски	5515	23 713	сгт Чани	8229	402
28. Черепановски	2908	47 574	гр. Черепаново	19 612	109	Дорогино, Посевная
29. Чистоозерни	5688	17 577	сгт Чистоозерное	5628	528
27. Чулимски	8559	22 201	гр. Чулим	11 270	131

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Новосибирской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, птици; свине, кози; зърнени, технически (лен), фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	4123^[4]	3442,9^[5]	3049,2	2718,8^[5]	2536,6^[6]	2326,2	2339,9^[6]

Външни препратки

Администрацията на Новосибирска област Архив на оригинала от 2008-01-12 в Wayback Machine.

Източници

↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Молодин В.И., Бирюков А.Д., Ушакова Н.С., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Новосибирска област (Новосиби́рская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 22 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 5 6 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Новосибирска област
1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Новосибирска област
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[БРЭ-том-23-1] Самойлова Г.С., Горячко М.Д., Молодин В.И., Бирюков А.Д., Ушакова Н.С., Прокинова А.Н., Павлинов П.С. Новосибирска област (Новосиби́рская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански – Океан [Николай Кузанский – Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 22 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 5 6 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Новосибирска област

[water-3] 1 2 3 ((ru)) «Вода России» – Новосибирска област

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]