Приморски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Приморски край
Приморский край
Знаме на Приморски край
(знаме)
Герб на Приморски край
(герб)
Приморският край на картата на Русия
Административен център Владивосток
Губернатор Владимир Миклушевский
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Площ
164 673 km²
Население
1 923 116 (2017)
Гъстота
11.7/km²
Часова зона UTC +10
Автомобилен код 25

Приморски край е субект на Руската Федерация в Далекоизточния федерален окръг. Площ 164 673 km² (22-ро място в Руската Федерация, 0,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 923 116 души (26-то място в Руската Федерация, 1,31% от цялото население). Административен център град Владивосток. Разстояние от Москва до Владивосток 9302 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първото руско селище в региона е основано през 1860 г. като военен пост, след което прераства в град Владивосток. През 1866 г. е основано село Николское, което от 1897 г. е със статут на град Николск, от 1926 г. град Николск-Усурийски, а от 1957 г. град Усурийск. Приморският край е образуван на 20 октомври 1938 г. с указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР – „За разделяне на Далекоизточния край на на Хабаровски и Приморски край“.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Приморския край е разположен е в южната част на Руския Далечен изток. На север граничи с Хабаровски край, на запад – с Китай, на югозапад с КНДР, а на изток, югоизток и юг се мие от водите на Японско море (1350 km брегова линия). На юг бреговата линия е силно изрязана, като тук е разположен големия залив Петър Велики, разделен на редица по-малки заливи – Посиет, Славянски, Амурски, Усурейски, Восток, Америка и множество острови: Руски, Рейнеке, Путятин, Асколд и др. Останалото крайбрежие (около 700 km) на югоизток и изток от нос Поворотни на юг до границата с Хабаровски край е слабо разчленено, само с два характерни залива – Олга и Владимир. Поради своето географско положение Приморския край има изключително икономическо, геополитическо, военно и културно значение за Руската федерация. В тези си граници заема площ от 164 673 km² (22-ро място в Руската Федерация, 0,96% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Централната и източната част на Приморски край е заета от планини, отнасящи се към планинската система Сихоте Алин. Тя се състои от успоредни хребети простиращи се от югозапад на североизток. Преобладава среднопланинския релеф с височини около 600 – 700 m, маскимална – връх Облачная 1854 m. На запад са разполжени източните разклонения на Източно-Манджурските пленини. Между тях и Сихоте Алин се простират две обширни низини: Приханкайската низина между езерото Ханка на север и Амурския залив на юг и Усурийската низина на север от езерото Ханка до устието на река Болшая Усурка (десен приток на река Усури). По крайбрежието на Японско море има малки крайбрежни низини, разположени около устията на по-големите реки.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Приморския край е с типичен мусонен характер. Зимата е кратка, но студена, като минималните януарски температури се спускат до -30°С във Владивосток и от -40°С до -45°С във вътрешните части на планината Сихоте Алин. Средната януарска температура се колебае от -12°С до -14°С по крайбрежието и от -20°С до -27°С във вътрешността. Лятото е облачно, дъждовно с чести циклони. Летният максимум достига до 40°С, като средната юлска температура варира от 14°С до 21°С в равнинните части. Годишното количество на валежите е около 600 – 900 mm и те падат предимно през летния сезон по време на преминаването на тайфуните. По крайбрежието на Японско море, от север на юг преминава студено течение, с което са свързани и честите мъгли. Вегетационниет период продължава от 120 до 130 дни на север до 160 – 200 дни на юг.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната система на Приморския край е представена от 56 821 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 140 965 km и принадлежи към два водосборни басейна – на [[|Охотско море|Охотско]] и Японско море. Около 2/3 от територията на края (централните, западните и северни части) принадлежи към водосборния басейн на река Амур, вливаща се в Охотско море. Най-голямата река е Усури (десен приток на Амур) с притоците си Болшая Усурка, Бикин, Криловка, Арсеневка и др. Те само в горните си течения имат планински характер, а в останалата си част са типични равнинни реки. Няколко реки – Илистая, Мелгуновка и др. се вливат в езерото Ханка, от което изтича граничната река Сунгача, ляв приток на Усури. На изток, югоизток и юг текат къси планински реки, с бурни течения, вливащи се директно в Японско море – Самарга, Кема, Авакумовка, Раздолная и др. Подхранването на реките е смесено, като преобладава дъждовното. Водния режим на реките в Приморския край се характеризира с ниско разтегнато във времето пролетно пълноводие, с епизодични дъждовни прииждания през юли и август по време на тайфуните и ясно изразено зимно маловодие. Реките в района замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през март или април.[2]

На територията на Приморски край има над 3 хил. езера с обща площ около 3,3 хил.km2. Те са разположени основно в низините и покрай теченията на големите реки. Най-голямото езеро е Ханка, на границата с Китай (1/3 на китайска територия).[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В планинските горски райони преобладават кафявите горски и кафявите подзолисти почви. За равнините са характерни кафявите подзолисти и ливдно-кафяви оподзолени почви, а по долините на реките – алувиалните почви. За отглеждане на селскостопански култури се използват предимно плодородните почви в низините и по долините на реките. Около 74% от територията на Приморския край е покрита с гори. Горите са изключително разнообразни по състав и включват както иглолистни така и широколистни видове, много от които са ендемични. В северната част на края са съсредоточени тъмните иглолистни и смърчово-елови гори. (аянски смърч, белокора ела), а по склоновете на планините – светли иглолистни гори от даурска лиственица. В южните части на края са развити многоетажни гори от манджурски тип с преобладаване на широколистните видове (корейски кедър, корейски и аянски смърч, едролистен бор, монголски дъб, жълта бреза, липа, манджурски орех, амурска лиственица, ясен, габър и др.). Общите запаси от дървесина се изчисляват на 1,8 млрд.m3, като 73% от тях са иглолистни породи.[1]

Животинският свят е богат по видов състав и се отличава с форми на северни и южни представители. петнист елен, зубър, сърна, дива свиня, лос, усурийски тигър, рис, леопард, вълк, мечка, собол, енотовидно куче, усурийска котка, лисица, видра, росомаха, гризачи (бялка, манчжурски заек, бурсук, мишки и др.).[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на края е 1 929 008 души към 2016 г.[3], а на 1 януари 2017 г. 1 923 116 души.

Населени места с повече от 10 000 души
Владивосток 606 653 Лесозаводск 36 027 Черниговка 13 046
Усурийск 168 598 Далнегорск 35 405 Чугуевка 12 171
Находка 153 581 Далнереченск 26 378 Камен-Риболов 10 909
Артьом 105 338 Фокино 23 219 Хорол 10 860
Арсениев 53 083 Лучегорск 19 578 Покровка 10 360
Спаск-Дални 41 539 Трудовое 18 522 Погранични 10 179
Болшой Камен 38 718 Кавалерово 14 614
Партизанск 37 470 Славянка 12 518

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от преброяването от 2010 г. Приморски край е населен от:[4]

  руснаци (85.66%)  украинци (2.55%)  корейци (0.96%)  татари (0.54%)  узбеки (0.46%)  белоруси (0.30%)  арменци (0.30%)  други (9.23%)
Circle frame.svg

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Приморски край

В административно-териториално отношение Приморски край се дели на 12 краеви градски окръга и 22 муниципални района. Има 12 града, всичките с краево подчинени и 27 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Приморски към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Владивосток (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
І.Арсениев 39 52 767 гр. Арсениев 52 767 300
ІІ.Артьом 506 118 284 гр. Артьом 106 732 53
ІІІ.Владивосток 562 633 414 гр. Владивосток 606 589
ІV.Далнегорск 5 342 43 211 гр. Далнегорск 35 034 536
V.Далнереченск 108 28 891 гр. Далнереченск 26 121 412
VІ.Лесозаводск 3 064 43 481 гр. Лесозаводск 35 816 374
VІІ.Находка 360 152 294 гр. Находка 151 420 169
VІІІ.Партизанск 1 289 45 106 гр. Партизанск 37 291 155
ІХ.Спаск-Дални 43 41 127 гр. Спаск-Дални 41 127 243
Х.Усурийск 3 625 196 863 гр. Усурийск 170 660 112
ХІ.Болшой Камен 120 39 739 гр. Болшой Камен 38 493 97
ХІІ.Фокино 291 31 551 гр. Фокино 23 157 113 Дунай, Путятин
Муниципални райони
1.Анучински 3 885 13 380 с. Анучино 4 462 259
2.Далнереченски 7 290 9 757 гр. Далнереченск 412
3.Кавалеровски 4 215 24 244 сгт Кавалерово 14 525 468 Горнореченски, Хрустални
4.Кировски 3 430 19 008 сгт Кировски 8 370 331 Горние Ключи
5.Красноармейски 20 660 18 889 с. Новопокровка 3 646 488 Восток
6.Лазовски 4 710 12 877 с. Лазо 3 434 205 Преображение
7.Михайловски 2 741 30 238 с. Михайловка 9 153 131 Новошахтински
8.Надеждински 1 596 38 698 с. Волно-Надеждинское 6 694 45
9.Октябърски 1 700 27 500 с. Покровка 10 360 146 Липовци
10.Олгински 6 416 9 487 сгт Олга 3 625 560
11.Партизански 4 097 29 610 с. Владимиро-Александровское 5 708 193
12.Погранични 3 750 22 542 сгт Погранични 10 215 208
13.Пожарски 22 570 28 553 сгт Лучегорск 19 352 499
14.Спаски 4 209 27 967 гр. Спаск-Дални 243
15.Тернейски 27 102 11 388 сгт Терней 3 318 707 Пластун, Светлая
16.Ханкайски 2 689 22 288 с. Камен Риболов 10 909 260
17.Хасански 4 130 31 545 сгт Славянка 12 314 225 Зарубино, Краскино, Посиет, Приморски, Хасан
18.Хоролски 1 968 27 626 с. Хорол 10 860 227 Ярославски
19.Черниговски 1 840 33 359 с. Черниговка 13 046 202 Сибирцево
20.Чугуевски 12 347 22 907 с. Чугуевка 12 171 348
21.Шкотовски 2 665 24 297 сгт Смоляниново 6 758 97 Шкотово
21.Яковлевски 2 400 14 227 с. Яковлевка 4 480 303
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Приморского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]