Тува

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Тува
Республика Тыва (Тува)
Тыва Республика
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Тува на картата на РусияТува на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Кизил
Площ 168 604 km²
Население (2017) 318 550 души
1,89 души/km²
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Министър-председател Шолбан Кара-оол
Езици руски и тувински
Часова зона UTC +7
МПС код 17
Официален сайт http://gov.tuva.ru/
Република Тува в Общомедия

Ту̀ва (Република Тува, също Тъва и Тива) – е субект в състава на Руската Федерация, разположена е в южната част на Сибир. Част е от Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 168 604 km2 (20-то място по площ в Русия, 0,98% от територията на Русия), население на 1 януари 2017 г. 318 550 души (78-мо място, 0,22%). Столица град Кизил. Разстоянието от Москва до Кизил е 4668 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Тува
В тувинската столица Кизил се намира географският център на Азия
Развалините Пор-Бажън

Територията на Тува е заселена от човека още през каменната ера (100000 – 40000 г. пр. Хр.). През неолита (5000 – 4000 пр. Хр.) се развива скотовъдството и добивът на мед. От този период са запазени многобройни скални релефи (петроглифи) с висока художествена стойност. От периода 9 – 7 в. пр. Хр. са открити богати погребения в могили-гробници в скитски стил (културата Алдъ-Бел). Особено богато е погребението в могилата „Аржан-2“, където е погребана съпружеска двойка – открити са повече от 9000 предмета, от които поне 6000 са изработени от злато. Човешките останки в тези гробници показват, че населението е било със смесени европеидо-монголоидни черти.

Интерес представляват и останките на крепостта Пор-Бажън (на тувински Пор-Бажың означава „глинена къща“) от 7 в., която е построена по времето на уйгурския хаганат на остров сред езерото Тере-хол. Архитектурните детайли на крепостта свидетелстват за активните контакти на местното население с Китай, Индия и Согдиана.

Чингиз хан превзема територията на Тува през 1207 г. През дългия период на монголска власт (1207 – 1757) сред населението се разпространява тибетския будизъм. След 1757 г. преминава под управлението на династията Цин.

През 1911 г. провинцията Танну-Урянхай, към която принадлежи Тува, се отцепва от Китай. Това се дължи на сепаратисткото движение, подкрепяно от Царска Русия. От 17 април 1914 г. Тува се намира под протектората на Руската империя. През 1921 г. е образувана независимата държава Народна Република Танну-Тува (танну – висока, високопланинска). Де юре Тува е независима държава в периода между двете световни войни. На 11 октомври 1944 г. Тува влиза в състава на СССР, като Тувинска автономна област, която на 10 октомври 1961 г. е преобразувана в Тувинска АССР. По времето на Съветския съюз Тува е на практика изолирана и недостъпна за чужденци. През февруари 1990 г. е основано Тувинското демократично движение, чиято цел е да извоюва повече работни места и жилища за местното население и да възроди тувинския език и традиционна култура. През 1991 Тувинската АССР е преобразувана в Република Тува. Конституцията на РФ, приета на 12 декември 1993 г. утвърждава официалното название Република Тыва.

В началото на 90-те години на 20 век след кървави сблъсъци между тувински и руски младежи голяма част от руското население напуска републиката.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Тува е разположена в крайната южна част на Сибир, в центъра на Азия (в град Кизил се намира географският център на Азия), на границата между сибирската тайга и централноазиатските степи. На запад граничи с Република Алтай, на северозапад – с Република Хакасия, на север – с Красноярски край, на североизток – с Иркутска област, на изток – с Република Бурятия е на югоизток и юг – с Монголия. В тези си граници заема площ от 168 604 km2 (20-то място по площ в Русия, 0,98% от територията на Русия).[1]

Тува е планинска страна (80% от територията ѝ) с редуване на високи хребети и дълбоки котловини, отличаваща се с разнообразие и богатство на природни условия и ресурси. В релефа на западната и централната част на републиката се откроява дългата (над 300 km) и тясна (до 40 km) Тувинска котловина, обградена от високи хребети: планината Западни Саяни (на север), хребетите Шапшалски (на запад), Цаган-Шибету (на югозапад), Тану-Ола (на юг) и планините на Източна Тува (на изток). В крайната югозападна част на Тува се издига планинския масив Монгун Тайга 3970 m, най-високата точка на страната. В пределите на източната, най-издигната част на Тува се намират югозападните склонове на планината Източни Саяни, Тоджинската котловина, Източно-Тувинската планинска земя с мощния хребет Академик Обручев и планинската земя Сенгилен (по границата с Монголия). Южно от хребета Тану-Ола се простира северната част на безотточната Котловина на Големите езера.[1]

Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на цветни и редки метали, азбест, въглища, желязна руда, злато, живак, химически суровини и строителни материали.[1]

Тува се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е студена, безветрена и малоснежна в котловините. Лятото е умерено топло в планините и горещо в котловините. Средната януарска температура е от -28°С в котловините до -35°С в планините, а средната юлска съответно от 20°С до 15°С. Годишната сума на валежите е ниска и се колебае от 150 – 400 mm в котловините (в Тувинската котловина 200 – 220 mm, в Тоджинската котловина 350 – 400 mm) до 400 – 1000 mm в планините с максимални количества през лятото. През годината в страната има средно 300 слънчеви дни. В основните земеделски райони продължителността на периода с денонощни температури над 0°С е от 90 до 116 дни. На територията на Тува има участъци с вечно замръзнала земя.[1]

Речната мрежа на страната е представена от 15 329 реки с обща дължина 72 247 km, но е развита неравномерно, като най-гъста е в източната част, а най-рядка в сухите степни котловини на запад и на юг. Реките в страната принадлежат към два водосборни басейна: на река Енисей, вливаща се в Карско море и на безотточната област на Котловината на Големите езера. Най-голямата река в Тува е Енисей (Улуг-Хем), със своите две съставящи я реки Малък Енисей (Каа-Хем, лява съставяща) и Голям Енисей (Бий-Хем, дясна съставяща). Други по-големи реки са: Хемчик (Кемчик, ляв приток на Енисей), Хамсара (десен приток на Голям Енисей) и Тес-Хем, вливаща се в безотточното езеро Убсу-Нур. Болшинството от реките на Тува са планински, като в горните си течения текат в плоски, често заблатени долини, сменящи се в средните течения с каньонообразни дефилета, а в долните си течения са типични равнни реки, като текат в широки долини с множество меандри. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на дъждовното (до 50%), а снеговото е малък процент. Водният им режим се характеризира с разтегнато пролетно-лятно пълноводие, предизвикано от продължителното снеготопене в планините и дъждовете през този сезон. Реките в Тува замръзват през октомври или ноември, а се размразяват през април или май.[2]

В Република Тува има над 6,7 хил. езера с обща площ над 1 000 km2. Те са основно с ледников и ледниково-тектонски произход и са разположени главно (около 70% от сладководните езера) в Тоджинската котловина (Нойон Хол, Тоджа, Мани Хол и др.), а също и планините на Западна Тува (Хиндиктиг Хол, Кара Хол, Сут Хол). В Тувинската котловина се намира проточното езеро Чагитай, а също и безотточни солени езера Хадин и Чедер. В Убсунурската котловина, явяваща се северната част на Котловината на Големите езера се намират голямото солено безотточно езеро Убсу-Нур (по-голямата част е на монголска територия) и сладководното езеро Тере Хол. На територията на Тува се намира „опашката“ на едно от най-големите водохранилища в Русия – Саяно-Шушенското водохранилище на река Енисей.[2]

За Тува е характерно голямото разнообразие от почвена покривка, флора и фауна, свързано основно с планинския характер на релефа и с пограничното положение на страната между монголските полупустини бореалните области на Сибир. В котловините преобладава степната растителност върху кафяви и черноземни почви, а по склоновете на обкръжаващите ги хребети и в източната част на страната – кедрово-лиственична тайга, развита върху сиви горски и планински горски почви. Кедровите гори съставляват над 3 млн. ха, около 11% от всичките кедрови гори на Русия. В котловините върху песъчливи почви се срещат участъци от борови гори, а по долините на реките – тополови гори. В планините има ясно изразена поясна зоналност: до 1000 – 1200 m планински степи и лесостепи; от 1000 до 2200 m – горски пояс; над 2500 m мъхово-лишейникова и камениста тундра, тук-таме с алпийски пасища. В планинските райони обитават животни характерни за Сибир – белка, заек, рис, кафява мечка, лос, дива свиня, марал, в степните и лесостепните райони – лисица, вълк, различни видове гризачи и др., а в най-южните райони се срещат представители на животинския свят на Централна Аздия.[1]

В Тува се намира планинската депресия Убсу-нур, където се срещат най-северната пустиня и най-южната тундра на планетата, на което се дължи изключителното богатото биоразнообразие. В този район се намират изключително много непроучени археологически паметници (могили-гробници, развалини на будистки манастири, петроглифи) и затова районът е обявен през 1995 г. за биосферен резерват на ЮНЕСКО.

Население[редактиране | редактиране на кода]

По данни от преброяването през октомври 2002 г. в Тува живеят 305 510 души, което е 0,21% от населението на Руската Федерация (77-мо място в Русия). Плътността е 1,8 души/км2, а урбанизацията е 51,49%. Националния състав на Тува е следния:

Средната продължителност на живота е 56,4 години.

Тувинците са народ, който говори на език от тюркската група. Те са сред големите малцинствени народности в Сибир и единствените, които са мнозинство спрямо руснаците в границите на собствената си федерална област. В сравнение с 1970 г. броят на тувинците се е увеличил почти двойно.

В Тува традиционните религии са будизмът, тувинският шаманизъм и православното християнство (вкл. и руснаци-староверци).

Тувинците са известни с особеното си гърлено пеене, чийто най-известен стил е хоомей (хөөмей). Известни изпълнители са Сайнхо Намчълак (Сайнхо Намчылак), Конгар-оол Ондар (Коңгар-оол Ондар), който участва в документалния филм „Чингиз блус“.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Тува

В административно-териториално отношение Република Тува се дели на 2 републикански градски окръга и 17 муниципални района (кожууни). Има 5 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение (Кизил и Ак-Довурак) и 3 града с районно подчинение и 1 селище от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Тува към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Кизил (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Кизил 200 116 015 гр. Кизил 116 015
Ак-Довурак 49 13 578 гр. Ак-Довурак 13 578 301
Муниципални райони (кожууни)
1.Бай-Тайгински 7 923 10 594 с. Теели 3 251 342
2.Барун-Хемчикски 6 260 12 401 с. Кизил-Мажалик 4 919 297
3.Дзун-Хемчикски 6 485 19 890 гр. Чадан 8 991 224
4.Каа-Хемски 25 726 11 902 с. Сариг-Сеп 4 417 89
5.Кизилски 8 527 31 056 сгт Каа-Хем 17 618 8
6.Монгун-Тайгински 4 414 5 927 с. Мугур-Акси 4 375 407
7.Овюрски 4 523 6 888 с. Хандагайти 3 209 312
8.Пий-Хемски 8 194 9 979 гр. Туран 4 922 69
9.Сут-Холски 6 691 8 077 с. Суг-Акси 3 196 253
10.Тандински 5 092 14 129 с. Бай-Хаак 3 152 75
11.Тере-Холски 10 050 1 890 с. Кунгуртук 1 474 без път
12.Тес-Хемски 6 687 8 341 с. Самагалтай 3 267 175
13.Тоджински 44 757 6 492 с. Тоора-Хем 2 387 264
14.Улуг-Хемски 5 335 19 094 гр. Шагонар 10 973 124
15.Чаа-Холски 2 903 6 127 с. Чаа-Хол 3 346 172
16.Чеди-Холски 3 706 7 817 с. Хову-Акси 3 728 112
17.Ерзински 11 081 8 308 с. Ерзин 3 129 232

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Тувински селски пейзаж

Поради изолираното си географско положение икономиката на Тува е слабо развита. Основният отрасъл е селското стопанство, в което преобладава месното животновъдство, развъждането на коне, говеда, елени, овце, кози, якове, камили. Тувинското традиционно земеделие е примитивно (отглеждане на просо и ечемик). По времето на СССР се развива цветната металургия (никел-кобалтова), добивът на полускъпоценни и скъпоценни камъни, азбест, въглища, хранително-вкусовата и леката промишленост. Добивът на азбест в района на Ак-Доурак е свързан със сериозни екологични проблеми.

Добивът на енергия е свързан със Саяно-Шушенската ВЕЦ на река Енисей.

Достъпът до Тува е затруднен поради липсата на пътища или железопътни линии. До републиката водят само 2 асфалтирани шосета, които преминават през високопланински долини и проходи (на 1385 и на 2214 m) и са отворени за преминаване от май до септември. Строи се железопътна линия, която да свърже столицата Кизил с Минусинск на транссибирската железница.

Със запазената си природа (планини, езера, флора, фауна, народни традиции) Тува би могла да привлича много туристи, но този потенциал не се използва.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article112653.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Тува
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2571/Республика_Тыва «Вода России» – Република Тува
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Администативно-территориальное деление Тывы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.