Тува

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Республика Тыва
Тыва Республика
Знаме на Тува

(информация)
Герб на Тува
(информация)
Тува на картата на Русия
Официален език руски и тувински
Столица Кизил
Президент -
Министър-председател Шериг-оол Ооржак
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Площ
170 500км2
Население
305 510 души (2002)
Гъстота
1,8/kм²
Валута рубла
Часова зона UTC +7
Автомобилен код 17

Ту̀ва (Република Тува, също Тъва и Тива) - е субект в състава на Руската Федерация, разположена е в южната част на Сибир. Част е от Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Столица на републиката е град Кизил.

Тува граничи с Монголия на изток и юг, с Красноярския край на север, с Хакасия на северозапад, с Бурятия и Иркутска област на североизток и с Република Алтай на запад.

История[редактиране | edit source]

Карта на Тува
В тувинската столица Кизил се намира географският център на Азия
Развалините Пор-Бажън

Територията на Тува е заселена от човека още през каменната ера (100000 — 40000 г.пр.Хр.). През неолита (5000 — 4000 пр.Хр.) се развива скотовъдството и добивът на мед. От този период са запазени многобройни скални релефи (петроглифи) с висока художествена стойност. От периода 9 — 7 в. пр. Хр. са открити богати погребения в могили-гробници в скитски стил (културата Алдъ-Бел). Особено богато е погребението в могилата „Аржан-2“, където е погребана съпружеска двойка — открити са повече от 9000 предмета, от които поне 6000 са изработени от злато. Човешките останки в тези гробници показват, че населението е било със смесени европеидо-монголоидни черти.

Интерес представляват и останките на крепостта Пор-Бажън (на [[тувински език|тувински]] Пор-Бажың означава „глинена къща“) от 7 в., която е построена по времето на уйгурския хаганат на остров сред езерото Тере-хол. Архитектурните детайли на крепостта свидетелстват за активните контакти на местното население с Китай, Индия и Согдиана.

Чингиз хан превзема територията на Тува през 1207 г. През дългия период на монголска власт (1207 — 1757) сред населението се разпространява тибетския будизъм. След 1757 г. преминава под управлението на династията Цин.

През 1911 г. провинцията Танну-Урянхай, към която принадлежи Тува, се отцепва от Китай. Това се дължи на сепаратисткото движение, подкрепяно от Царска Русия. От 17 април 1914 г. Тува се намира под протектората на Руската империя. През 1921 г. е образувана независимата държава Народна Република Танну-Тува (танну - висока, високопланинска). Де юре Тува е независима държава в периода между двете световни войни. На 11 октомври 1944 г. Тува влиза в състава на СССР, като Тувинска автономна област, която на 10 октомври 1961 г. е преобразувана в Тувинска АССР. По времето на Съветския съюз Тува е на практика изолирана и недостъпна за чужденци. През февруари 1990 г. е основано Тувинското демократично движение, чиято цел е да извоюва повече работни места и жилища за местното население и да възроди тувинския език и традиционна култура. През 1991 Тувинската АССР е преобразувана в Република Тува. Конституцията на РФ, приета на 12 декември 1993 г. утвърждава официалното название Република Тыва.

В началото на 90-те години на 20 век след кървави сблъсъци между тувински и руски младежи голяма част от руското население напуска републиката.

Географски данни[редактиране | edit source]

Тува е разположена в крайната южна част на Сибир, на площ 170 500 км2 и заема 1,00% от територията на Руската федерация, което я поставя на 23-то място по този показател в Русия. Намира се в умерения климатичен пояс и има рязко-континентален климат. Средната температура през януари е -22,1оС, а през юли +19,1оС. Валежите на годишна база са незначителни (200 — 300 мм, в планините 400 — 600 мм). През годината има средно 300 слънчеви дни.

Република Тува е обградена от три страни от високи планински вериги (Западен Саян на север, Танну-ола на юг и Алтай на запад). По-важни реки са Голям и Малък Енисей (на тувински Бии-Хем, Каа-Хем) Достъпът до Тува е затруднен поради липсата на пътища или железопътни линии. До републиката водят само 2 асфалтирани шосета, които преминават през високопланински долини и превали, и са обикновено затворени през зимата. В момента се строи железопътна линия, която да свърже столицата Кизил с Минусинск на транссибирската железница.

В Тува се намира планинската депресия Убсу-нур, където се срещат най-северната пустиня и най-южната тундра на планетата, на което се дължи изключителното богатото биоразнообразие. В този район се намират изключително много непроучени археологически паметници (могили-гробници, развалини на будистки манастири, петроглифи) и затова районът е обявен през 1995 г. за биосферен резерват на ЮНЕСКО.

Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на цветни метали, азбест, въглища и химически суровини.

Население[редактиране | edit source]

По данни от преброяването през октомври 2002 г. в Тува живеят 305 510 души, което е 0,21% от населението на Руската Федерация (77-мо място в Русия). Плътността е 1,8 души/км2, а урбанизацията е 51,49%. Националния състав на Тува е следния:

Средната продължителност на живота е 56,4 години.

Тувинците са народ, който говори на език от тюркската група. Те са сред големите малцинствени народности в Сибир и единствените, които са мнозинство спрямо руснаците в границите на собствената си федерална област. В сравнение с 1970 г. броят на тувинците се е увеличил почти двойно.

В Тува традиционните религии са будизмът, тувинският шаманизъм и православното християнство (вкл. и руснаци-староверци).

Тувинците са известни с особеното си гърлено пеене, чийто най-известен стил е хоомей (хөөмей). Известни изпълнители са Сайнхо Намчълак (Сайнхо Намчылак), Конгар-оол Ондар (Коңар-өл Ондар), който участва в документалния филм „Чингиз блус“.

Икономика[редактиране | edit source]

Тувински селски пейзаж

Поради изолираното си географско положение икономиката на Тува е слабо развита. Основният отрасъл е селското стопанство, в което преобладава месното животновъдство, развъждането на коне, говеда, елени, овце, кози, якове, камили. Тувинското традиционно земеделие е примитивно (отглеждане на просо и ечемик). По времето на СССР се развива цветната металургия (никел-кобалтова), добивът на полускъпоценни и скъпоценни камъни, азбест, въглища, хранително-вкусовата и леката промишленост. Добивът на азбест в района на Ак-Доурак е свързан със сериозни екологични проблеми.

Добивът на енергия е свързан със Саяно-Шушенската ВЕЦ на река Енисей.

Със запазената си природа (планини, езера, флора, фауна, народни традиции) Тува би могла да привлича много туристи, но този потенциал не се използва.

Външни препратки[редактиране | edit source]