Топола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Топола.

Топола
Класификация
царство:Растения (Plantae)
(без ранг):Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:Върбови (Salicaceae)
род:Топола (Populus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Топола в Общомедия
[ редактиране ]
Топола
Топола през пролетта

Тополите (Populus) са род бързорастящи влаголюбиви дървета със сравнително мека дървесина. Листата им са овални. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 m и са с широко разперена корона.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Цъфтят през май заедно с разлистването. Мъжките реси са като цилиндърчета, дълги до 9 cm и са по-дебели от женските. Всеки мъжки цвят има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълтообагрен завръз. Семето е обвито със снежнобели власинки, които му помагат да се разнася надалеч от вятъра. А в разсадниците семената се засяват по повърхността на лехите заедно с ресите, и то веднага след събирането им, като се покриват със слама или клонки. Младата фиданка расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани пръчки (резници).

Биология[редактиране | редактиране на кода]

Тополите обичат песъчливите и каменисти почви.

Коренът на тополата се развива плитко под повърхността на земята.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Тополите се срещат в умерените региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента.

В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Дървесината ѝ е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит, целулоза. Листата се използват за фураж на добитъка. От младите пъпки приготвят масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за пчелите. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките, тополата намира широко приложение. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. От дървесината приготовляват медицински въглен.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Тополите , които се срещат в България, могат да се класифицират по няколко признака, според:

- наименованието си :

- размер на листата:

Клонки от едро, средно и дребнолистна топола
Клонки от едро, средно и дребнолистна топола
Скоро откъснати зелени листа от едро, средно и дребнолистна топола
Зелени листа от едро, средно и дребнолистна топола
Измерване на пресно откъснати листа от едролистна и среднолиста топола.
Измерване на пресно откъснати листа от едролистна и среднолиста топола.
  • едролистна 20-22, см лист,
  • средно листна - 6 до 12 см,
  • дребнолистна - 4-6 см,

, като при дребно листната , броят на листата в клон е по -голям, в сравнение с едролистната.

- стъблото биват:

  • права топола, която расте по височина до 30,метра, а клоните ѝ са прибрани към стъблото и се разпространява основно по изкуствен начин, чрез разсаждане, като преградна стена към оранжерии (за зеленчуци) от силни ветрове.
  • обикновена (Канадска) топола. е със стъбло, разклоняващо се в много посоки и също достига височина 15 - 25, метра. Разсажда се основно за добив на дървен материал, а също и за преградна стена от ветрове, покрай пътища и реки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005. ISBN 978-954-642-228-6. с. 175-177.