Топола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Топола.

Топола
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
разред:Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:Върбови (Salicaceae)
род:Топола (Populus)
Научно наименование
Linnaeus, 1753 г.
Топола в Общомедия
[ редактиране ]
Топола
Топола през пролетта

Тополите (Populus) са род бързорастящи влаголюбиви дървета със сравнително мека дървесина. Листата им са овални. Те са назъбени по краищата и имат заострени връхчета. Държат се за клонките на дълга, сплескана дръжка. На височина дърветата достигат около 25 m и са с широко разперена корона.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Цъфтят през май заедно с разлистването. Мъжките реси са като цилиндърчета, дълги до 9 cm и са по-дебели от женските. Всеки мъжки цвят има пурпурночервени прашници. След опрашването се появява жълтообагрен завръз. Семето е обвито със снежнобели власинки, които му помагат да се разнася надалеч от вятъра. А в разсадниците семената се засяват по повърхността на лехите заедно с ресите, и то веднага след събирането им, като се покриват със слама или клонки. Младата фиданка расте много бързо. Тополата се размножава и чрез отрязани пръчки (резници).

Биология[редактиране | редактиране на кода]

Тополите обичат песъчливите и каменисти почви.

Коренът на тополата се развива плитко под повърхността на земята.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Тополите се срещат в умерените региони на северното полукълбо, от субтропичните райони на Китай, откъдето произхождат, до бореалните зони. В Северна Америка са разпространени на юг до Мексико. В Африка се срещат в източните части на континента.

В България са разпространени в ниските и топли части на страната, близо до реки.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Дървесината ѝ е мека и намира широко приложение в строителството, за направа на щайги, сандъци, клечки за кибрит, целулоза. Листата се използват за фураж на добитъка. От младите пъпки приготовляват масла за парфюмерията. Тополите осигуряват богата паша за пчелите. Като дърво за украса на парковете и за укрепване на бреговете край реките, тополата намира широко приложение. С кората и клонките боядисват вълната в тъмнокафяв цвят. Пъпките и листата се използват в народната медицина. От дървесината приготовляват медицински въглен.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

В диворастящо състояние в България се срещат 4 вида топола: бяла топола (Populus alba), черна топола (Populus nigra), сива топола (Populus canescens) и трепетлика (Populus tremula).[1]

Според размера и броят на листата в листната маса биват едролистна 15,см - 20, см лист, средно листна - 6 до 12 см, лист и дребнолистна - 4-6 см, лист.

Според стъблото биват права топола и обикновена (Канадска) топола.

Правата топола расте по височина до 30,метра, а клоните и са прибрани към стъблото и се разпространява основно по изкуствен начин, чрез разсаждане , като преградна стена към оранжерии (за зеленчуци ) от силни ветрове.

Обикновената топола - кавак е с обикновено стъбло, разклоняващо се в много посоки и също достига до височина 15 - 25, метра. Разсажда се основно за добив на дървен материал, а също и за преградна стена от ветрове, покрай пътища и реки.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тонков, Спасимир и др. Систематика на висшите растения. София-Москва, Пенсофт, 2005. ISBN 978-954-642-228-6. с. 175-177.