Сива топола

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сива топола
Сива топола.jpg
Младо дръвче
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malpighiales Малпигоцветни
семейство: Salicaceae Върбови
род: Populus Топола
вид: P. canescens Сива топола
Научно наименование
Уикивидове Populus ×canescens
Sm., 1804 г.
Сива топола в Общомедия

Сивата топола (Populus canescens) е вид бързорастящо[1], стройно дърво, разглеждано понастоящем като естествен хибрид на бялата топола и трепетликата. Расте върху влажни почви обикновено в близост до водни тела – реки, езера и пр.[2] Ботаническият епитет „canescens“ (лат.) се отнася до „побеляващите“ (отдолу) листа. В България сивата топола е установена във всички области до 1000 м н.в.[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът се среща в зоните, където ареалите на двата родителски вида са в контакт или се припокриват: от планинските долини до равнините в Европа, Мала Азия и Кавказ[1], през Евразийската степ[4] до Централна Азия[4] (З. Китай)[5]. Като инвазивен вид се открива в Южна Африка, Австралия, източните части на САЩ и Канада[6].

Описание и характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Eдри дървета, в отделни случаи достигат височина 42 м[7]. Развиват форма с цилиндричен, прав ствол и повдигната[1], разперена[4] корона, понякога са многостъблени, образуват издънки изобилно[5]. Пределната им възраст е около 220 години[1]; стъблото на вековна топола от вида Populus canescens може да достигне обиколка 9,6 м[8].

Кората е сива, едро набраздена и по-тъмна към основата, сребриста и гладка по крайните клони и младите стъбла, изпъстрена с редове от характерните за род Populus едри лентицели.

Старите клонки са сиви, едногодишните – светлокафяви, лъскави или покрити с мъхест слой; пъпките са продълговати, червеникави, разположени последователно.

Листата имат яйцевидна[9], елиптична или кръгла форма, с едро назъбен до вълнообразен ръб и сплескани[5], гладки дръжки; по издънките и по избуяващите в средата на годината филизи се появяват ъгловати листа с бяла, „велурена“ (покрита нагъсто от фини, меки власинки) долна страна и едва загатнати дялове, подобни на странични връхчета, но не и същинската длановидна форма, разпознаваема при бялата топола.

Сивата топола е двудомно растение – върху всяко отделно дърво могат да се открият или мъжки, или женски цветове, формиращи цилиндрични, увиснали реси. Цъфтежът е рано напролет. Мъжките съцветия са с дължина около 5 – 10 см[10]; всеки цвят има между 8 и 15[10] (8 – 10[5]) тичинки с ръждивочервени прашници. Женските реси са с дължина от 2 до 10 см[10]. Цветовете имат ресничести[1], слабо наделени прицветници, женските цветове са с горен яйчник[11]. Плодът е двуделна[5] разпуклива кутийка с дължина 3 – 4 мм[5], плододаването е през май[5], семената са снабдени с хвърчилка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Делков, Недялко (1988), Дендрология (II издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 198, Код: 05/9534671511/4805–314–88
  2. Smith, J. Edward. Fl. Brit. 3: 1080. 1804 – Biodiversity Heritage Library
  3. Асьов, Б.; Петрова, А.; Димитров, Д.; Василев, Р. (2012), Конспект на висшата флора на България (IV издание), София: Българска Фондация Биоразнообразие, с. 326, ISBN 978-954-9959-58-1
  4. а б в ((ru)) В. Н. Сукачёв (ред.) (1940), Определитель древесных пород, Ленинград: „Гослестехиздат“, с. 75
  5. а б в г д е ж „Flora of China“ 4: 139–274. 1999 (pdf). // eFloras (2008). Посетен на 2019-10-10. (на английски)
  6. ((en)) Hassler M. (2019). World Plants: Synonymic Checklists of the Vascular Plants of the World (version Nov 2018). In: Species 2000 & ITIS Catalogue of Life, 2019 Annual Checklist (Roskov Y., Ower G., Orrell T., Nicolson D., Bailly N., Kirk P.M., Bourgoin T., DeWalt R.E., Decock W., Nieukerken E. van, Zarucchi J., Penev L., eds.).
  7. ((en)) Grey Poplar. Tree Council. Посетен на 2019-04-07.
  8. ((en)) The thickest, tallest, and oldest grey poplars. Посетен на 25 октомври 2018.
  9. Попилиев, С.; Паламарев, Е. (1989), Атлас по ботаника (I издание), София: ДИ „Народна просвета“, с. 175, Код: 01/9532775537/2530-13-89
  10. а б в ((en)) Populus canescens (Ait.) Sm.. IDS. Посетен на 29 октомври 2018.
  11. Китанов, Борис (1987), Разпознаване и събиране на билки (I издание), София: ДИ „Земиздат“, с. 117–118, Код: 05/9532726431/2530-8-87