Кибрит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Запалена клечка кибрит
Пълна кибритена кутия

Кибрит е средство за създаване на огън по сравнително безопасен начин. Състои се от клечки от дърво или пресована хартия, които в единия си край са потопени в смес, която при висока температура, постигната чрез триене, се самовъзпламенява. Дървените клечки са пакетирани в кибритени кутии от тънко дърво или картон, докато тези от хартия са захванати за чистия си край в специални кибритени книжки. Кибритите са два основни вида: такива, които се запалват при триене във всякаква повърхност и safety matches (безопасен кибрит) – запалват се при триене само в определена повърхност, която е част от кибритената кутия. Клечките са импрегнирани с парафин, спомагащ горенето.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „кибрит“ е от български произход, където е производно на персийската дума за сяра дошла от арабски.

История на кибрита[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по времето на династията Ци, управлявала Северен Китай (550 - 577), от придворни дами, които при военна обсада остават без огън и прахан. Първите клечки са направени със сяра. Описание за тях дава Тао Гу в книгата си „Свидетелства за невероятното и свръхестественото“ (ок. 950 г.):

Ако се случи нещо неочаквано през нощта, е нужно известно време, докато се запали лампа. Находчив човек опростил нещата, като напоил малки борови пръчици със сяра. Така те били готови за употреба. Запалвали се само при драскане върху грапава повърхност. Получавало се пламъче, голямо колкото житен клас. Това чудо било наречено „роб, носещ светлина“. Но когато започнали да търгуват с тях, ги нарекли „клечици за огън“.

През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в китайския град Ханджоу.

Първият кибрит, запалващ се от всякаква повърхност, е изобретен през 1826 г. от Джон Уокър, английски химик и фармацевт. Въпреки че вече са били известни няколко химически смеси, които се самозапалват, проблем е да се предаде пламъкът на бавно горящото дърво. При един експеримент клечка потопена в смес се самозапалва при случайно триене в огнището. Той оценява практическата стойност на откритието и започва производство на кибрит от дървени или картонени пръчици, третирани със сяра и камфор, със смес на върха от антимонов сулфид, калиев хлорат, смола и други тайни съставки. Сярата подпомага запалването, а камфорът подобрява миризмата им.[1] В кутийката с 50 клечки е имало сгънато парченце шкурка, където да се търкат клечките, за да се запалят. Тези първи кибрити имат редица проблеми - първоначална бурна реакция, нестабилен пламък и неприятна миризма и изпарения, както и риск от предизвикване на пожар от паднали огънчета.

През 1830 г. французинът Шарл Сория (Charles Sauria) замества антимоновия сулфид с бял фосфор.[2] Кибритените клечки с бял фосфор трябвало да се съхраняват в херметично затворени метални кутии, въпреки това стават много популярни.

През 1843 г. Уилям Ашгард заменя сярата в пръчиците с пчелен восък, намалявайки неприятните изпарения, а през 1862 г. Чарлз Уилям Смит го заменя с парафин.

През 1855 г. шведският индустриалец и химик Юхан Едвалд Лундстрьом патентова кибрита във вида, който практически се ползва и до днес.

От 1870 г. започва импрегнирането на главата на кибритената клечка с огнеупорни химикали като стипца, натриев силикат и други соли, които предотвратяват случайното изгаряне на пръстите при употреба.

Филумения[редактиране | редактиране на кода]

Малка колекция от кибрити

Колекционирането на кибрити, кибритени кутии и кибритени етикети е известно като филумения. Терминът е предложен от британската колекционерка Марджори С. Еванс през 1943 г., която по онова време е председателка на Британското общество за кибритени етикети и книжки.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Crass, M. F. – „A history of the match industry“, Journal of Chemical Education, vol. 18, issue 3/1941, p. 116
  2. Goldfrank's Toxicologic Emergencies
     Портал „Химия“         Портал „Химия