Хартия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хартия

Хартията е тънък, плосък материал във формата на лист, използван за писане, рисуване, печатане, пакетиране, почистване и др. Произвежда се чрез пресоването на влажни растителни влакна, съдържащи целулоза. Когато влакната изсъхват те остават слепени обиковено без допълнително свързващо средство, основно благодарение на водородните връзки и донякъде на това, че те са преплетени. За добиването на целулозата най-често използваният материал е дървесна маса от подходящи дървесни видове – с мека дървесина като например смърч, ела, бор, но могат да се използват и други растителни влакна – от памук, лен, коноп и ориз. За производството на хартия се използват видовете дървесина от култивирани гори, които са по-точно отпадъчен дървен материал и трудно могат да бъдат употребени за друга цел. Така тази непотребна част от дървения материал се явява суровина за хартиената промишленост. Втората, важна суровина за производството на хартия е рециклиран или вторичен влакнест материал, който е получен от отпадъчна хартия и използван картон.

Хартията и процесът на производство от целулоза е открит в Китай в началото на 2-ри век по време но династията Хан от възрастния евнух Цаи Лун, макар че по-ранни археологически фрагменти от хартия са откривани от около 2 в.пр.н.е.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Стара хартиена книга

Преди изобретението на хартията хората използват най-различни материали – кожи, папирус, бамбук.

Най-старите познати археологически фрагменти, които представляват непосредствен предшественик на съвременните хартия са от 2-ри в.пр.н.е. от Китай. Производството на хартия се смята за едно от четирите велики изобретения на Китай.[1] През 105 г. възрастен евнух на име Цай Лун, който служи в двора на династията Хан, изобретява хартията като използва износена рибарска мрежа, кора от черница, влакна от лико и парцали. Тези суровини са евтини и се намират в изобилие. Той ги смесва с вода, прави каша, която после суши и пресова. Според легендата, той наблюдава как птиците правят гнезда и взима идеята оттам. Лун представя изобретението си в двора и то много се харесва. Производството се пази в дълбока тайна дълго време.

Евтините материали позволяват производството на голямо количество хартия. Широката ѝ употреба започва през III век, a през VI век китайците изобретяват тоалетната хартия. По време на династия Тан (618 – 907 г.) хартията се използва за създаване на торбички. По време на династия Сун (960 – 1279 г.) китайците започват да правят хартиени печатни пари. За производството на хартия са използвали лико от липа, дървесна кора, влакна от тропически растения, слама.[2]

Технологията на производство на хартия напуска Китай и преминавайки първоначално през арабския свят достига до Индия. Първи сведения за това са от Самарканд, по-късно в Багдад и Дамаск. Производството на хартия достига до пределите на средновековна Европа през 11 век. Тук са изградени и първите фабрики за хартия, задвижвани с вода.[3] Подобряването на качеството на хартията за кратко време по-късно допринася за успеха на Йоханес Гутенберг в създаването на модерното книгопечатане.[4] Първата машина за производство на непрекъсната хартия е изобретена и патентована от Никола Луи Робер през 1798 г. През 19-ти век, промишлено производство значително намалява разноските като позволява по-високо и евтино производство на хартия. Така обменът на информация написан на хартия допринася за значими културни промени. През 1844 г. независимо един от друг канадския изобретател Чарлз Фенърти и немския Ф.Г. Келер откриват възможност за производство на хартия от дървесни влакна.

Свойства на хартията[редактиране | редактиране на кода]

Код, показващ, че хартията може да бъде рециклирана

Общи свойства[редактиране | редактиране на кода]

  • Хигроскопичност (реакция на влажността на въздуха)
    • Адсорбция (поемане на влагата)
    • Десорбция (отдаване на влагата)
  • Нехомогенност (нееднакво разпределение на съставните части в хартията)
    • Микрониво: ориентиране на влакната, количество пълнители
    • Макронива: формиране
  • Анизотропност (зависимост от посоката на съставните части)
    • По посока на изтегляне: голяма здравина
    • Напречно на посоката на изтегляне: висока способност за разтягане
  • Двустранност
    • Горна страна: гладка, плътна, с по-голямо съдържание на фини материали
    • Долна страна: груба, порьозна, с по-голямо съдържание на груби материали

Хартията не се разтваря във вода, но при омокряне, поема много влага и губи здравината си поради своята хигроскопичност. При изсъхване хартията губи формата си, променя се неравномерно в размерите си и на местата на омокряне се изкривява.

Хартията може да бъде с различна дебелина (маса на един квадратен метър). Материал с маса от 40 до 250 g/m2 се смята за хартия, а над тези стойности за картон.

Около 20% от добивите на дървен материал в света служат за производство на хартия, което е свързано с високо потребление на вода и химикали. Ето защо се обръща все повече внимание на възможностите за вторичната ѝ обработка. В наши дни рециклираната хартия е най-важната суровина за повечето опаковъчни и вестникарски видове, защото спомага за опазване на горите и природата като цяло.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

  • Порестост: Порестостта показва колко въздух може да пропусне една хартия при определено налягане през определена повърхнина.
  • Гладкост/Грапавост: има различни методи за измерване.
  • Устойчивост на климатични условия
  • Абсорбция на масло
  • Електропроводимост
  • Топлопроводимост
  • Съдържание на пепел

Стареене на хартията[редактиране | редактиране на кода]

Страници на книга, унищожени от люспеница, която се храни с хартията.

Голяма част от произведените в миналото книги не са съхранени или са запазени в много лошо състояние. Причината е че различни външни влияния са разрушили структурата на хартията. За да се запазят книгите са разработени различни технологии, които да намалят разрушаващото въздействие на времето върху тях.[5] Днес хартията, която трябва да е устойчива на стареене трябва да изпълнява следните критерии:

  • Хартията трябва да бъде направена от 100 % избелена целулоза.
  • Трябва да има pH стойности от pH 7,5 до pH 9,9
  • Трябва да има съдържание на Калциев карбонат минимум 3 % като допълнителна защита.
  • Трябва да има висока устойчивост към оксидиране
  • Устойчивостта на скъсване надлъжно и напречно трябва да бъде 350 mN минимум при хартии с маса от 70 g/m².

В Съветския Съюз и в Русия например съществуват няколко типа разделяне на хартията, предназначена за печатни произведения. По дълговечност, най-голям живот имат хартия № 1 – с най-голямо съдържание на целулоза от 0,8 до 1, на нея са печатани например енциклопедии, събрани съчинения и други, хартия № 2 – по-малко дълговечна със съдържание на целулоза 0,5 – 0,6, на която са печатани основно учебници, и хартия № 3 – най-малко дълговечна със съдържание на 0,35 и по-малко. В зависимост от гладкостта на хартията, тя може да бъде матова (леко гладка), глазирана (малко по-гладка) и тебеширена (най-гладка).

Съгласно стандарта от Германия DIN 6738 от 1999.1., хартията се дели на четири класи на дълговечност.

  • LDK 6-40 за минимум 50 години.
  • LDK 6-70 за минимум 100 години
  • LDK 12-80 за няколкостотин години
  • LDK 24-85 с най-високи изисквания.

Унищожаване от насекоми[редактиране | редактиране на кода]

Едно от насекомите, които унищожават хартията е люспеницата, която като цяло няма вредно влияние ката насекомо, живеещо в дома. В някои отношения може да бъде считано за унищожаващо вредни вещества в дома.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Структурата на хартията под микроскоп

Независимо от вида на използваните за производството на хартията влакна, тя може да бъде произвеждана както ръчно така и машинно. За машинното производство през годините е създадена развита хартиена промишленост, произвеждаща хартия, картон и мукава. Хартията се състои основно от целулоза, влакната на която е от няколко милиметра до няколко сантиметра. Първоначално целулозата се почиства като се освобождава от хемицелулоза, смоли и други части на растителен произход. Получената целулоза се разрежда с много вода и се отделят влакната едно от друго. Получената рядка каша е готов материал и при нейното разпределяне върху едно фино сито, съдържанието на вода е 99%, а при ръчна обработка е 97%. Голяма част от водата се окапва. Ситото трябва да се придвижва така, че влакната да лягат едно върху друго и едно до друго и образуват основата на хартиения лист. Когато хартията изсъхне, повърхността й се затваря с помощта на нишесте, модифицирана целулоза или поливинилов алкохол. Този процес се нарича импрегнация. Това импрегниране става и вътре в материала чрез добавки.

Когато върху ситото се постави една форма или нишка, на това място се отлагат по-малко влакна и в готовата хартия могат да се видят водни знаци като минимум при преглед срещу светлина.

Суровини[редактиране | редактиране на кода]

Необходимите за производство изходни суровини могат да се разделят на четири групи:

  • Влакнест материал (влакна) като дървесна маса, целулоза, стара хартия, други влакна.
  • Импрегниращи вещества като лепила от животински произход (туткали), смоли, парафини и вакси.
  • Пълнители: около 30% от състава като каолин, талк, бариев сулфат, тебешир, титаново бяло. Чрез запълването на обемите между влакната тези пълнители правят хартията по-мека и по-гладка и предават гладкост на повърхността на хартията.
  • Помощни вещества като оцветители, диспергиращи средства, обезпеняващи средства, коагулатори и свързващи средства.

Подготовка на полумасата[редактиране | редактиране на кода]

Механична подготовка[редактиране | редактиране на кода]

  • Бяла дървесна маса: Бялата дървесна маса се получава от стрити дървесни стебла. За целта обелени стебла се раздробяват с много вода.
  • Кафява дървесна маса се получава при варенето на стеблата в големи казани и след това се раздробяват.
  • Термомеханична дървесна маса се получава от отпадъците в дърводобивната промишленост. Обработват се при 130 °С. При това лигниновите свръзки между влакната се разхлабват. Накрая дървените парчета се смилат при добавка на вода.

Химична подготовка[редактиране | редактиране на кода]

Дървесните частици се обработват химически при процеса на варене. Влакната се освобождават при 12 до 15-часово варене от нежеланите съставки на дървесината. Химически дървесината се състои от:

  • 40% до 50% от целулоза
  • 10% до 15 % от хемицелулоза
  • 20% до 30% от лигнин
  • 6% до 12% от други органични вещества
  • 0,3% до 0,8% неорганични вещества

Обезцветяване на стара хартия[редактиране | редактиране на кода]

При премахването на старото мастило от хартията втора употреба се използват химикали (сапуни и натриев силикат) за разтварянето му от влакната на старата хартия. Чрез продухването с въздух на повърхността на кашата се образува пяна, в която се събират остатъците от боята и могат да се отстранят. този метод се нарича флотация.

Подготовка на готовата хартиена маса[редактиране | редактиране на кода]

Полумасата се преработва в готова хартиена маса чрез смилане на влакната и смесване. Влакната на материалите на полумасата се разделят по-нататък в рафиниращи пречистващи машини. Полуготовият продукт преминава в рафиниращата машина между валяк с ножове и странично закрепени основни ножове. При това влакната или се нарязват или премачкват. Това зависи от разположението на ножовете. В зависимост от тази обработка получената хартия е мека, обемна и с по-голяма хигроскопичност като попивателната хартия или здрава твърда хартия като например прозрачна хартия за чертане. Освен това влакната могат да се запазят по-дълги или да се скъсят, като при това дългите влакна по-лесно се сплъстяват.

Машина за производство на хартия[редактиране | редактиране на кода]

File:Fourdrinier.svg
Диаграма, показваща отделните секции на машина за производство на хартия

Готовата хартиена маса с концентрация 2,5—3,5 % се подава с помощта на помпа от подготовката към смесителния съд и от там влиза в машината за производство на хартия. Предварително масата се разрежда с оборотна вода (до концентрации 0,1—0,7 %) и се прекарва след това през очиствателни съоръжения.

Най-разпространен тип машини са тези с плоска хоризонтална мрежа. Машината се състои от мрежова, пресова, сушилна част, каландър и навиване. Готовата хартиена маса изтича непрекъснато върху движещата се в затворен кръг мрежа. Там си извършва изтичане на водата и уплътняване на хартиеното платно. В пресовата част се извърша допълнително отстраняване на водата и уплътнение на хартиеното платно. Окончателното отстраняване на влагата става в сушилната част. След това хартията се навива на устройството за навиване. Възможно е след това хартията да бъде обработена в суперкаландър, предствляващ вертикална батерия от 5 до 8 метални вала. При движението си надолу хартията става по-гладка, уплътнява се и се изравнява по дебелина.

Опазване на околната среда и рециклиране[редактиране | редактиране на кода]

При производството но хартия в света особено внимание се обръща на изразходваните за целите на производството прясна вода, дървен материал и енергия. Около 20% от добива на дървесина в света се използва за производство на хартия. От началото на промишленото производство на хартия разходът на вода се явява голям проблем. В първите хартиени мелници разходът на прясна вода е 1200 литра вода на килограм, а в момента благодарение на многократно подобрените методи на производство е спаднал на седем литра на килограм хартия. Само в някои случаи, когато за производството се използва само стара хартия, разходът на прясна вода е намален до нула чрез затваряне на цикъла след обработката на отпадната вода. Заедно с високия разход на вода проблем е и обработката на отпадните води.

Разходът на енергия за производство е 2,5 kWh за килограм хартия.[6]

Видове хартия[редактиране | редактиране на кода]

Самозалепваща хартия
Крафтова хартия

Дали произведената хартия ще бъде класифицирана като такава или като картон зависи от масата ̀и на 1 m² площ и от предназначението  и. Ориентировъчните стойности за класификацията са следните:

  • хартия – теглото е по-малко от 150 g/m², понякога достига и до 400 g/m²;
  • картон – теглото е между 150 – 600 g/m²;
  • тежък картон – теглото е над 600 g/m²;

Хартията бива:

  • Непромазана. Това е вид хартия с различно качество и свойства, която се използва в листовия печат или печат на формуляри. Съществува разнообразие на непромазана хартия:
    • Офсетова хартия
    • Хартия, при чието производство е използвана макулатура
    • Тънка пощенска хартия (пилюр)
    • Хартия с воден знак
    • Хартия за печат на документи
    • Прозрачна хартия
    • Хартия за струен печат (за струйни принтери)
    • Хартия за електрофотографията
  • Промазана хартия. Представлява голямо разнообразие от хартии с хромово покритие различни по качество. Тя от своя страна бива:
    • Двустранно промазана хартия. Хартията е с хромово покритие и се използва за пресъздаване на висококачествени изображения. Използва се за печат с високо качество и контрастност. Съдържа химически стабилизатори, които я правят устойчива на стареене.
    • Хартия без съдържание на дървесна маса. Подходяща е за висококачествен печат, при който се получават изображения с висок контраст.
    • Хартия със съдържание на дървесна маса. Подходяща е за печат на изображения с гланцово покритие и висока степен на белота.
  • Специална хартия.
    • Самозалепваща хартия.
    • Каландрирана хартия без съдържание на дървесна маса. Притежава добра печатаемост с всички конвенционални печатащи системи.
    • Промазана хартия с нисък гланц. Подходяща е многоцветен печат, изискващ висока степен на контраст и детайлност.
    • Химизирана хартия. Представлява хартия със специално покритие, което подложено на механичен натиск, създава повече от едно копие, без употребата на индиго. Основният слой обикновено е офсетна хартия с тегло 48 - 55 g/m². Първият лист, в долната си част притежава покритие, което съдържа микрокапсули, които се пукат и освобождават мастилото в тях върху долните листове. Вторият лист е двустранно покрит. Той едновременно приема мастилото и го предава на следващия лист. Третият лист превръща безцветното мастило в отчетлив образ.
  • Картон. Отнася се към групите хартии, които имат по-голяма дебелина и маса. Притежават многослойна структура, която увеличава допълнително дебелина и твърдостта на картона. Структурно картонът има няколко слоя – покривен слой, горен слой, вътрешен слой и гръб
  • Крафтова хартия. Представлява различни видове хартии, които съдържат минимум 90% сулфатна целулоза. Използват най-вече за производство на амбалажна хартия, опаковъчни торби и опаковки със специално покритие. Отличават се с трайност и здравина. Крафтовата хартия бива:
    • Избелена крафтова хартиа. Получава се от избелена целулоза с високи оптически качества;
    • Неизбелена крафтова хартия. Получава се от неизбелена целулоза с висока здравина;
    • Полуразтеглива хартия. Притежава голяма здравина и висока степен на разтегливост;
    • Структурна хартия;
    • Екструдирана хартия. Използва се за изработване на опаковки на храни прилагани в процеса на производство и търговия. Хартията притежава полиетиленово покритие, което придава устойчивост от външно въздействие и осигурява оптимални условия за опакования продукт за по-дълго време.
    • Специализирани видове крафтова хартия – водоустойчиви, маслоустойчиви, корозоустойчиви и хартии за цветя;
  • Микровелпапе. За разлика от плътния картон при еднакво специфично тегло за единица площ микровелпапето има значително по-добра стабилност и по-голямо съпротивление срещу пробиване. Дебелината му се получава от височината на профила и дебелината на хартията на използвания материал.
  • Мукава. Това е продукт, получен от рециклирана маса с различна дебелина (0,83 - 3,2 mm), която зависи от приложение и. Поради това, че в процеса на производство не се прилага избелване цветът на мукавата е сив. Отвън тя може да бъде покрита с различен вид материал.

Приложения[редактиране | редактиране на кода]

Цветна хартия

За писане или печатане, включително на документи, имащи парична стойност[редактиране | редактиране на кода]

Старинно прес-папие с попивателна хартия
  • банкнота
  • ценни книги
  • билет
  • Попивателната е специална хартия с голяма способност за абсорбиране на течност като мастило и използвана в миналото преди масовото използване на химикалката. При използването на мастила в миналото са използвани сух пясък, който да изсушава текста след написването му. Със случайното откриване на попивателната, тя става задължителна част от процеса на писане с мастило. В съвременните условия хартия с подобни качества се използва в козметиката, например за почистване на кожата.

За опаковане[редактиране | редактиране на кода]

За почистване[редактиране | редактиране на кода]

За хранителни цели[редактиране | редактиране на кода]

Производството на лек картон с покритие от полиетилен или алуминий прави възможно изработката на леки еднократни съдове за съхранение и консумация.

  • Картонени опаковки за хранителни продукти като вино, мляко и други
  • Чаши за еднократно ползване за кафе и безалкохолни нопитки
  • Хартия за печене това е хартия с покритие и се използва за предотвратяване на залепването на продукта за печене. Може да се използва до температура от 250 °C. Подобна хартия е опаковъчна хартия за маслени продукти. Това е хартия напоена с парафин, церазин и други.

За конструиране и изобразително изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Катрини, изработени от папиемаше, традиционни фигури в Мексико за деня на мъртвите
Модулно оригами
  • папиемашето представлява смес от хартия, свързващ материал и минерал като тебешир или глина. За родина на папиемашето се счита Китай, където е и изобретена хартията. Първите предмети открити в Китай са древнокитайски доспехи и шлемове. За по-голяма устойчивост са използвани многослойни лакови покрития. По тези времена защитата, осигурявана от тези доспехи е достатъчно надеждна и освен това са леки, позволяващи бързо придвижване на бойците. В Европа папиемашето има голямо значение за изработката на редица предмети преди откриването на бакелита през 1907 година подобно на много пластмаси днес. В съвременни условия то се използва за изработката на скулптури и маски, които поради възможността да бъдат оцветявани дават големи възможности.
  • Хартия за акварели, техниката на акварела е свързана със специални качества на използваната хартия. Тя трябва да е поне с 250 до 300 грама тегло, да попива добре, да има добра текстура, да има добър външен вид и да не се деформира при рисуване с различна акварелна техника. Например има техника, при която хартията се омокря за постигане на особена размита форма на рисунката. Има и вариант с предварително овлажнен лист, поставен хоризонтално върху стъклена подложка. Във всички случаи качествата на хартията и използваната техника пряко влияят на резултата.
  • оригами е традиционно древно японско изкуство, състоящо се в създаването на фигури чрез сгъване на листове хартия без употреба на лепило и ножици. Иначе може да бъде съставено от един или повече листове хартия с различни големина, форма, цвят и дебелина в зависимост от желания ефект. Трудността на едно от тези произведения на изкуството може да бъде от няколко прости прегъвки до стотици сгъвания.

За летене[редактиране | редактиране на кода]

  • През Втората световна война в Япония са изработени 10000 бомбени балона от хартия, които са направени газонепроницаеми с помощта на лаково покритие. Заредени са с 5 до 10 kg и са пуснати са да летят по въздушното течение през Тихия океан, като целта е при достигане на територията на САЩ да спуснат на земята. Военният резултат от тях е практически нулев.
  • В моделирането на самолети се използва хартия, която се поставя на предварително изработена профилна конструкция и след това се обмазва и се постига стягане и получаване на гладка и здрава повърхност.
  • Изработка на хартиени самолети като се изработват подобна на самолети форми.

За технически цели[редактиране | редактиране на кода]

  • Картон покрит с пластмасовото покритие, както и с един алуминиев междинен слой може да се използва за изработка на опаковки, в които могат да се съхраняват течности като сокове, мляко и други.
  • Филтърна хартия за изработка на въздушни филтри за прахосмукачки, за моторни превозни средства, за осигуряване на чистотата на въздуха в чисти стаи, за филтриране на различни напитки като кафе, за биологични или медицински цели като например за подложка в блюдо на Петри, където служи не за филтър, а за база запазване на влажността на физиологични разтвори и е изработена в кръгла форма като блюдото.
  • За изработка на електролитни кондензатори като в случая хартията служи за изолатор и носител на течния електролит.
  • Изолационна хартия при производството на високоволтови кабели и трансформатори.
  • Цигарена хартия
  • Термохартия
  • Гипсокартон представлява панел за строителни цели, изработен от гипс поставен между два слоя картон.
  • Шкурка - технически материал, който може да бъде и хартиена основа с покритие от абразивен материал.
  • Гетинакс -представлява електроизолационен слоест пресован материал, който има за основа хартия (картон), която е пропита с фенолна или епоксидна смола. Използвана е в миналото за производство на печатни платки, а в момента материала е използван основно за изработка на фрезови детайли за електромеханични устройства.

За текстилни произведения[редактиране | редактиране на кода]

Хартията може да се използва за изработка на текстилни изделия или директно или като се нареже хартията на ленти, усучат се лентите и изтъкат като текстилни изделия.

Производство в България[редактиране | редактиране на кода]

В България съществуващите предприятия за хартия произвеждат основно картон и велпапе за опаковки, тоалетна хартия и хартия за домакински нужди, както и целулоза. Най-големите предприятия са „Дуропак Тракия“ АД, „Монди Стамболийски“ ЕАД, „Свилоцел“ ЕАД, „Дунапак Родина“, „Костенец ХХИ“, „Белово Пейпър Мил“ и други. Изнася се и суровина под формата на химична дървесна маса.[7]

Отражение в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

През 1953 година Рей Бредбъри създава произведението си 451 градуса по Фаренхайт. Романът е антиутопия и описва тоталитарно общество, което насърчава масовата култура и потребителското мислене, а книгите са забранени и подлежат на изгаряне. Доживотната страст на Бредбъри към книгите започва още през ранните му години. Той е ужасен от това, че книги могат да бъдат изгаряни. Заглавието на романа идва от идеята, че температурата на самозапалване на хартията е 451 °F (233 °C). Фактически при проучването си Бредбъри е заблуден от грешка в използваната скала на измерване на температурата, вероятно от пожарникар, който го е консултирал и действителната температура е 451 °С.[8].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Tsien 1985, с. 38
  2. Материалознание, Производство на хартия и картон (Достъп от 10.12.2011)
  3. Burns 1996, с. 417f.
  4. Stromer 1993, S. 14 f.
  5. The Deterioration and Preservation of Paper: Some Essential Facts. // Library of Congress. Посетен на 7 January 2015. Research by the Library of Congress has demonstrated that cellulose itself generates acids as it ages, including formic, acetic, lactic, and oxalic acids
  6. hohe-Energiekosten-bremsen-Papierindustrie.
  7. http://www.mi.government.bg/bg/themes/sektor-proizvodstvo-na-hartiya-karton-i-izdeliya-ot-hartiya-i-karton-c17-517-276.html
  8. Температурата на запалване на хартията е 451 °С! Това е около 843 °F

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Burns, Robert I. (1996). „Paper comes to the West, 800−1400“. In Lindgren, Uta. Europäische Technik im Mittelalter. 800 bis 1400. Tradition und Innovation (4th ed.). Berlin: Gebr. Mann Verlag. pp. 413 – 422. ISBN 3-7861-1748-9
  • Tsien, Tsuen-Hsuin (1985). Paper and Printing. Joseph Needham, Science and Civilisation in China, Chemistry and Chemical Technology. Vol. 5 part 1. Cambridge University Press

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]