Черница

Тази статия е за растението. За селото в България вижте Черница (село). За езерото в Румъния вижте Черница (езеро).

---

Черница

Бяла черница (M. alba)

Класификация

царство: Растения (Plantae) (без ранг): Висши растения (Embryophyta) (без ранг): Васкуларни растения (Tracheophyta) (без ранг): Семенни растения (Spermatophytina) (без ранг): Покритосеменни (angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Черничеви (Moraceae) род: Черница (Morus)

Научно наименование

Morus Linnaeus, 1753 г.

Черница в Общомедия

редактиране

Черница, в западните български говори църница (на латински: Morus), е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae). Включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка.

Дърветата обикновено са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра и се използва за плънка на сладкарски изделия. От него могат да се правят също така сокове и вина. Листата на черницата са зелени, обикновени и са основна храна на копринената пеперуда. Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Плодовете узряват през юни-август. От плодовете се приготвят петмези, компоти, сиропи и др.

Класификацията на черниците е предмет на продължаващи спорове. В литературата са описани повече от 150 вида, но едва десетина са общоприети като самостоятелни:

• Morus alba – Бяла черница
• Morus australis
• Morus celtidifolia
• Morus insignis
• Morus mesozygia
• Morus microphylla
• Morus nigra – Черна черница
• Morus rubra – Червена черница

Лечебни свойства

Лечебните свойства на черниците са познати още по времето на древните гърци. В естествени условия, дървото от семейство Черничеви /Moraseae/ расте в Япония, Индия и Китай. Предполага се, че е пренесено в България от Армения през Турция. Устойчиво е към засушаване и вирее върху дренирани глинести почви.

На територията на България се отглеждат три вида черници – бяла / Morus alba L./, черна /Morus nigra L./ и червена /Morus rubra L./. Узряват през продължителен период и плододават в ранна възраст. Размерът на плода варира от 2 до 4 см, многосеменен, с къса дръжка, наподобява на ягода.

Листата от черници се консумират от местното население на Индия и Турция. В Турция известен специалитет са завитите с черничеви листа сармички.

Листенцата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст. Лечебните свойства на листата и плода намират приложение в народната медицина на много страни.

Китайските легенди разкриват, че черничевите плодове са ключа към дълголетието. Древни предания за лечебната им сила гласят, че плода може да върне зрението на слепец. Според китайците, черницата е знак на живота и слънцето. Причината е, че в развитието и узряването си преминава през три стадия, свързани с трите етапа на живота: младост, зрялост и старост.

През XVI век, почти всички части на черната черница намират приложение в медицината. Кората се прилага при зъбобол, листата – при ухапвания от змии, а плодовете за лечение на възпаления и спиране на кървенето.

В китайската народна медицина кората от корените е използвана в борбата с диабет, с половата импотентност и бъбречната недостатъчност.

В България, дърветата са свързани с отглеждането на копринени буби. Една от най-старите черници се намира в гр. София, на улица „Искрец“ 2. Предполагаемата и възраст е 650 години, а стъблото и достига до 4,1 метра – диаметър. Днес вековното дърво е регистрирано и картотекирано, с цел да се опази и популяризира.

В последните години учените провеждат редица изследвания, доказващи полезните свойства на черниците. Те са отличен източник на протеини, калций, желязо, витамин С, витамин К, фибри и др. Високата концентрация на антиоксиданта – ресвератрол забавя процеса на стареене.

В медицинското списание „ Dovepress “, индийски учени публикуват резултати от изследвания на черницата /Morus indica/. Наблюдават се понижени нива на кръвната захар и на гликогена в черния дроб, което доказва ползите при борбата с диабет и антиоксидантния и ефект.

Изследване потвърждаващо, че листата от бялата черница понижават холестерола, е публикувано в „ International Journal of Diabetes in Developing Countries”. В тайландската болница „Samroang“, 82-ма пациенти приемат листа от черница, под форма на капсули – 3 пъти на ден, за период от 8 седмици. Наблюдава се понижено общо средно ниво на кръвната захар с около 24%, при 90% от пациентите.

В Русия наблюдават ефекта от ситни сухи листа, посипани върху храната преди ядене и отвара от черничеви листа. Продължителния прием на отварата има противодиабетно действие и подобрява самочувствието.

„Journal of Food Biochemistry“ публикува резултати от изследване, според които черниците съдържат антоцианини, които предотвратяват болестта на Алцхаймер и подсилват паметта.

Отразени са резултати в „International Journal of Biological Sciences“, според които листата на бялата черница съдържат флаваноиди, борещи се с оксидативния стрес и умиращите клетки, причина за висок холестерол, образуване на накатаракти и хипогликемия.

„Life Sciences“ публикува изследване, проведено през 2012 година. Според него в бялата черница се съдържат мощни съединения, предотвратяващи образуването на язви.

Доказани са лечебните свойства на черницата при бактериално, вирусно или причинено от паразити стомашно разстройство. Чревната лигавица се усилва и се намалява загубата на вода. Флавоноидите са причина за подобряване на тъканната пропускливост, а антиоксидантните свойства на танините облекчават спазмите.

Танините съдържащи се в черничевите листа действат заздравяващо и върху устната лигавица. Те смущават действието на ензимите, отделяни от бактериите, които атакуват зъбите. Черниците предотвратяват образуване на афти, развитието на кариеси, гингивит, както и болки в гърлото.

Съдържащите се в черниците танини, имат изсушаващ ефект – причина за ефективно действие при дерматози. Заздравяването на кожата е следствие от антибактериалните и антивирусните свойства на черниците. Лечебните и свойства помагат при проблеми, като акне и екзема. Черничевите листа са основни съставки в някои козметични кремове, намаляват образуването на меланин и появата на пигментни петна.

Чрез фармакологични изследвания се доказва, че черницата изостря нощното зрение и повишава защитната функция на очния нерв. В народната медицина се приготвят домашни рецепти при инфекция на кръвта, екзема, незарастващи рани при диабетиците, нередовна менструация и авитаминоза.

За предотвратяване на инфекция на кръвта, шепа сушени бели черници се слагат в половин литър вряла вода. Варят се в продължение на шест минути на слаб огън. Охладената течност се разделя на две части. В продължение на 25 дни се пие 20 минути преди закуска и 20 минути преди вечеря.

Отварата срещу екзема се приготвя по същия начин. След охлаждане на течността, местата засегнати от екземи се потапят за минимум 10 минути във водата. Ръцете се изплакват с чиста вода след час. Процедурата се повтаря 3 пъти седмично, винаги с пресен разтвор.

За бавно зарастващите рани на диабетиците, във вряща чаша вода се добавят 5 – 6 пресни листа от бяла черница. Вари се в продължение на 2 минути, на слаб огън и се охлажда след това. От разтвора се прави компрес, задължително охладен. Процедурата се повтаря 2 – 3 пъти седмично, предназначена само за външно приложение.

От кората на черницата се произвежда мехлем, ефективен при порезни рани, леки изгаряния и драскотини. Кората се стрива на прах и се разбърква със зехтин в съотношение 1:30.

За да се приготви отвара от черница, с 250 мл вряла вода се залива 1 с.л ситно нарязани листа. След като се охлади, се прецежда. Приема се по малко, през целия ден. Отварата е изключително ефективна при нередовна менструация, авитаминоза, задух и благоприятства укрепването на организма.

Освен отвара, от листата на черницата може да се приготвя чай, сироп или вино. Намират приложение в различни видове шейкове, в коктейли – като заместител на боровинка, в мюсли, компоти, петмез, желе, мармалади и различни салати със спанак или червено цвекло.

Сериозни вреди от консумация на черници не са установени. Възможно е в зависимост от консумираното количество, да се получи запек. Неузрелите или презрелите плодове, могат да причинят обратен ефект.

За успешно съхранение на черниците, трябва да се вземе в предвид, че те са нетраен плод. Узряват през периода юни-август. Запазват се 1 – 2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително. Измиват се преди консумация. В биомагазините се продават сушени, задължително с етикет за информация. Цената на 100 гр. сушени черници варира между 5 – 7 лв.

Външни препратки

• Кои са лечебните свойства на черниците?
• Сокът от черници предотвратява затлъстяването – на английски език, US National Library of Medicine National Institutes of Health