Черница

Тази статия е за растението. За селото в България вижте Черница (село). За езерото в Румъния вижте Черница (езеро).

---

Черница

Бяла черница (M. alba)

Класификация

царство: Растения (Plantae) отдел: Васкуларни растения (Tracheophytes) (без ранг): Покритосеменни (Angiosperms) (без ранг): Еудикоти (eudicots) (без ранг): Розиди (rosids) (без ранг): Фабиди (fabids) разред: Розоцветни (Rosales) семейство: Черничеви (Moraceae) род: Черница (Morus)

Научно наименование

Morus Linnaeus, 1753

Черница в Общомедия

[ редактиране ]

Черница в Англия.

Клони на черница в парка Емигран, Истанбул.

Полу-узрели плодове на черница.

Черница (в западните български говори църница) или в някои диалекти бобонка, боболка, дуда (на латински: Morus) е род покритосеменни растения от семейство Черничеви (Moraceae). Включва десетина вида дървета, разпространени главно в субтропичните области на Азия, Европа, Африка и Америка.

Дърветата обикновено са ниски и достигат в редки случаи до 10 – 15 метра височина. Плодът е с размер 2 – 3 сантиметра, многосеменен, с къса дръжка, наподобяващ плода на ягода и се използва за плънка на сладкарски изделия. От него могат да се правят също така сокове и вина. За успешното съхранение, трябва да се има предвид, че плодовете са нетрайни. Запазват се 1 – 2 дни, ако се държат в хладилник, без да са измити предварително. Измиват се преди консумация. Плодовете узряват през юни – август. От плодовете се приготвят петмези, компоти, сиропи и др. В някои области на България плодът се нарича барабонка. Листата на черницата са зелени, обикновени и са основна храна на копринената буба, ларвата на копринената пеперуда. Най-широко разпространени са бялата (Morus alba) и черната черница (Morus nigra). Листата на бялата черница са по-лъскави и едри, с грапави власинки. Плодът е много сладък. Среща се и във формата на плачещо дърво, предимно в по-топлите райони. Черните черници са големи и сочни, с равномерно количество сладост и тръпчив вкус. Има разновидности във форма на храст.

Класификация

Класификацията на черниците е предмет на продължаващи спорове. В литературата са описани повече от 150 вида, но едва десетина са общоприети като самостоятелни:

• Morus alba – Бяла черница
• Morus australis – Корейска или китайска черница
• Morus celtidifolia (Morus microphylla) – Тексаска черница
• Morus insignis – Латиноамериканска черница
• Morus mesozygia – Африканска черница
• Morus indica – Индийска черница
• Morus nigra – Черна черница
• Morus rubra – Червена черница

Лечебни свойства

В народната медицина черницата се използва като слабително, откашлящо, пикочогонно, хипогликемично и седативно средство. Прилага се за лечение на запек, лека форма на захарен диабет и бронхити. Листата се употребяват при авитаминиза, като укрепващо средство и при задух. Отварата от кората и корените се препоръчва за регулиране на нередовна менструация, при полова слабост и бъбречна недостатъчност.

Други

На черницата е наречена улица в квартал „Илиянци“ в София (Карта).