Черница (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото в България. За растението вижте Черница.

Черница
Общи данни
Население 317 души[1] (15 декември 2021 г.)
14,6 души/km²
Землище 21,738 km²
Надм. височина 229 m
Пощ. код 8468
Тел. код 05571
МПС код А
ЕКАТТЕ 81006
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   кмет
Сунгурларе
Георги Кенов
(ГЕРБ)

Черница е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в полите на Стара планина, в Сунгурларската долина, между село Лозарево и гр. Сунгурларе. Основния поминък на местното население е земеделието, в частност лозарството. Голяма част от обработваемите земи са засети с лозови насаждения, които са пригодени за механизирана обработка. Основните сортове грозде, които се отглеждат със стопанско значение са Мускат Отонел, Сунгурларски мискет и Ркацители. В близкото минало в селото е имало цех за производство на метли и винарска изба, но благодарение на Шато „Славянци“ от избата няма помен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В османските регистри от XVII в. селото се споменава като Йени кьой, в превод от турски — Ново село.

Във военни документи на руската армия от 1830 г. е споменато под името Валиде Еникьой със 77 къщи — 50 християнски (български и гръцки) и 27 турски. Според легенда, турски валия пътувал от Одрин за Шумен и бременната му съпруга родила в селото, поради което то е наречено Валиде Йеникьой, в превод: Новото село на валийката.

В регистри от първата половина на 1860-те години селото е записано като Валдееникьой и е отбелязано, че с изцяло мюсюлманско население.

След Освобождението през 1878 г. мюсюлманите масово се изселват, а християнски семейства от околни села и бежанци от Западна Тракия се заселват в селото.

През 1934 г. с  Министерска заповед (МЗ) № 2820/14.VIII.34 селището е преименувано на Черница. По това време в района бубарството е било доста развито, а в землището на селото е имало големи масиви с черничеви дървета.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В близост на селото има микроязовир, два минерални извора борова и дъбова гора, започващи от самия край на селото.

В края на микроязовира в гористата част се намират две природни забележителности — Мечата дупка и Каменната къща. Последната представлява свод в скала с една стена. Според легендата, тук е отсядал легендарният борец за правдини Крали Марко. На стената под свода има вдлъбнатина, която според преданията се е образувала след като той опрял крака си в нея.

В микроязовира се отглежда следните видове риби: шаран, речен кефал и таранка. В сезона на гъбите има разнообразие от печурка, пачи крак, сърнела, масловка и др.