Черница (село)
Тази статия е за селото в България. За растението вижте Черница.
| Черница | |
|---|---|
  Черница  Черница |
|
| Общи данни | |
| Население |
317 души[1] (15 декември 2021 г.) 14,6 души/km² |
| Землище | 21,738 km² |
| Надм. височина | 229 m |
| Пощ. код | 8468 |
| Тел. код | 05571 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 81006 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Сунгурларе Георги Кенов (ГЕРБ) |
Черница е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в полите на Стара планина, в Сунгурларската долина, между село Лозарево и гр. Сунгурларе. Основния поминък на местното население е земеделието, в частност лозарството. Голяма част от обработваемите земи са засети с лозови насаждения, които са пригодени за механизирана обработка. Основните сортове грозде, които се отглеждат със стопанско значение са Мускат Отонел, Сунгурларски мискет и Ркацители. В близкото минало в селото е имало цех за производство на метли и винарска изба, но благодарение на Шато „Славянци“ от избата няма помен.
История[редактиране | редактиране на кода]
В османските регистри от XVII в. селото се споменава като Йени кьой, в превод от турски — Ново село.
Във военни документи на руската армия от 1830 г. е споменато под името Валиде Еникьой със 77 къщи — 50 християнски (български и гръцки) и 27 турски. Според легенда, турски валия пътувал от Одрин за Шумен и бременната му съпруга родила в селото, поради което то е наречено Валиде Йеникьой, в превод: Новото село на валийката.
В регистри от първата половина на 1860-те години селото е записано като Валдееникьой и е отбелязано, че с изцяло мюсюлманско население.
След Освобождението през 1878 г. мюсюлманите масово се изселват, а християнски семейства от околни села и бежанци от Западна Тракия се заселват в селото.
През 1934 г. с Министерска заповед (МЗ) № 2820/14.VIII.34 селището е преименувано на Черница. По това време в района бубарството е било доста развито, а в землището на селото е имало големи масиви с черничеви дървета.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В близост на селото има микроязовир, два минерални извора борова и дъбова гора, започващи от самия край на селото.
В края на микроязовира в гористата част се намират две природни забележителности — Мечата дупка и Каменната къща. Последната представлява свод в скала с една стена. Според легендата, тук е отсядал легендарният борец за правдини Крали Марко. На стената под свода има вдлъбнатина, която според преданията се е образувала след като той опрял крака си в нея.
В микроязовира се отглежда следните видове риби: шаран, речен кефал и таранка. В сезона на гъбите има разнообразие от печурка, пачи крак, сърнела, масловка и др.
| ||||||||