Черница (село)
Тази статия е за селото в България. За растението вижте Черница.
| Черница | |
 | |
  Черница  Черница | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 248 души[1] (31 декември 2024 г.) 11,4 души/km² |
| Землище | 21,738 km² |
| Надм. височина | 229 m |
| Пощ. код | 8468 |
| Тел. код | 05571 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 81006 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Сунгурларе Димитър Гавазов (ДПС; 2023) |
| Черница в Общомедия | |
Черница е село в Югоизточна България. То се намира в община Сунгурларе, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на 4 km от общинския център Сунгурларе и на 78 km от областния център Бургас. Разположено е в полите на Стара планина, в Сунгурларската долина, между село Лозарево и гр. Сунгурларе. Основния поминък на местното население е земеделието, в частност лозарството. Голяма част от обработваемите земи са засети с лозови насаждения, които са пригодени за механизирана обработка. Основните сортове грозде, които се отглеждат със стопанско значение са Мускат Отонел, Сунгурларски мискет и Ркацители. В близкото минало в селото е имало цех за производство на метли и винарска изба, но благодарение на Шато „Славянци“ от избата няма помен.
История
[редактиране | редактиране на кода]В османските регистри от XVII в. селото се споменава като Йени кьой, в превод от турски – Ново село.
Във военни документи на руската армия от 1830 г. е споменато под името Валиде Еникьой със 77 къщи – 50 християнски (български и гръцки) и 27 турски. Според легенда, турски валия пътувал от Одрин за Шумен и бременната му съпруга родила в селото, поради което то е наречено Валиде Йеникьой, в превод: Новото село на валийката.
В регистри от първата половина на 1860-те години селото е записано като Валдееникьой и е отбелязано, че с изцяло мюсюлманско население.
След Освобождението през 1878 г. мюсюлманите масово се изселват, а християнски семейства от околни села и бежанци от Западна Тракия се заселват в селото.
През 1934 г. с Министерска заповед (МЗ) № 2820/14.VIII.34 селището е преименувано на Черница. По това време в района бубарството е било доста развито, а в землището на селото е имало големи масиви с черничеви дървета.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 343 |
| Българи | 164 |
| Турци | 9 |
| Цигани | 11 |
| Други | 9 |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 150 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В близост на селото има микроязовир, два минерални извора борова и дъбова гора, започващи от самия край на селото.
В края на микроязовира в гористата част се намират две природни забележителности – Мечата дупка и Каменната къща. Последната представлява свод в скала с една стена. Според легендата, тук е отсядал легендарният борец за правдини Крали Марко. На стената под свода има вдлъбнатина, която според преданията се е образувала след като той опрял крака си в нея.
В микроязовира се отглежда следните видове риби: шаран, речен кефал и таранка. В сезона на гъбите има разнообразие от печурка, пачи крак, сърнела, масловка и др.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
| ||||||||