Грозде

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Грозде се наричат плодовете на растенията от рода Vitis, известни на български като лози.

От ботаническа гледна точка гроздето се причислява към плодовете тип ягода. В световен мащаб около 80 000 km2 от земеделските площи са отделени за отглеждането на лози и продукцията на грозде. Гроздето се консумира в суров вид, сушено – като стафиди, преработено – под формата на напитки (вино, шира и пр.), желета и конфитюри, но голяма част от световното производство на грозде (около 70%) се използва за направата на вино.

Лозови насаждения
Червено грозде Бяло грозде
Червено грозде
Бяло грозде

История[редактиране | редактиране на кода]

Отглеждането на културно грозде започва преди около 6000 – 8000 години в Близкия изток[1]. Дрождите – първите „опитомени“ микроорганизми, срещащи се естествено в ципата на гроздето, водят до революция в напитките и откриването на виното.

Първите следи от червено вино водят към древна Армения, където е открита и най-старата винена изба в света, датирана около 4000 г. пр.н.е. Към 9 век н.е. град Шираз е известен с производството на едни от най-добрите вина. Вероятно известното червено вино сира е наречено на града Шираз в Персия, където гроздето се е използвало за производството на „Ширазко вино“.

Древноегипетски йероглифи свидетелстват за производството на червено вино, а има и писмени сведения, че древните гърци, финикийците и древните римляни са използвали гроздето както за производство на вино, така и за храна. По-късно гроздето се пренася от Близкия изток в Европа, Северна Африка и Северна Америка.

Местни видове с червени плодове от рода Vitis са растели в диво състояние в Северна Америка и са били част от храната на местните индиански племена. Европейските нашественици обаче смятат, че тези естествени за Северна Америка сортове не са подходящи за производство на вино. В Северна и Южна Америка, както и в Австралия, гроздовите сортове, използвани за производството на вино, са известни като сортове от Новия свят. Сортовете от Стария свят се използват за направата на вино в европейските страни Франция, Испания, Италия, Португалия, Гърция и други страни, включително България.

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Грозде
Grapes, muscadine, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 238 kJ (60 kcal)
Въглехидрати 13.93 g
      Сукроза 0.57 g
      Глюкоза 3.67 g
      Фруктоза 3.92 g
      Лактоза 0 g
      Малтоза 0 g
   Влакна 3.9 g
Мазнини 0.47 g
   Трансмазнини 0 g
Белтъчини 0.81 g
Вода 84.29 g
Пепел 0.5 g
   α-каротин 1 μg
   β-каротин 39 μg (4%)
Рибофлавин (B2) 1.5 mg (115%)
Фолиева к-на (B9) 2 μg (1%)
Витамин C 6.5 mg (7%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 37 mg (4%)
Желязо, Fe 0.26 mg (3%)
Магнезий, Mg 14 mg (4%)
Фосфор, P 24 mg (3%)
Калий, K 203 mg (4%)
Натрий, Na 1 mg (0%)
Цинк, Zn 0.11 mg (1%)
Мед, Cu 0.119 mg (13%)
Манган, Mn 1.973 mg (86%)
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Гроздето се характеризира със сферични или овални плодове, растящи на купчини, наречени гроздове, обединяващи от 15 до 300 зърна (индивидуални плодчета). Цветът на плодовете е с разнообразен отенък от светлозелено, жълто, кехлибарено, розово, червено, синьо, до тъмновиолетово и дори черно. За разлика от някои цитрусови плодове зреенето на гроздето не се стимулира от етилен. Когато плодовете узреят в тях, се открива високо съдържание на захари.

От началото на XIX век лечението с грозде и гроздов сок е известно като ампелотерапия. Благодарение на достъпността му и широкото му разпространение, гроздето от древността е използвано като храна, лекарство, лек за отмора и суровина за вино.

Съдържанието на захари е много по-голямо, отколкото при другите плодове – над 25%. Захарите в гроздето – глюкоза и фруктоза, навлизат лесно в кръвообращението и се усвояват бързо от организма.

Гроздето е богато и на витамини – C, B и провитамин A, които укрепват нервната система, стените на кръвоносните съдове, костите, ноктите и имат благотворно влияние за зрението. Наличието на много калий подкрепя сърдечния мускул, отделя излишните течности, затова гроздето и сокът му се препоръчват при високо кръвно налягане, прекарани инфаркти, атеросклероза, артрити, подагра, камъни в бъбреците или в жлъчката. Магнезият, калцият, фосфорът, желязото, помагат за лечение на рахит, за изграждане на младите кости и зъби, предпазват от анемия. Багрилните вещества в гроздето имат съдоразширяващ ефект, което предпазва от инфаркт.

Лози и сортове[редактиране | редактиране на кода]

По-голяма част от гроздето се произвежда от култивираните сортове на Vitis vinifera – европейска лоза, местен вид за Средиземноморието и Централна Азия. Малка част от плодовете и виното се произвеждат от американски и азиатски видове като:

  • Vitis labrusca – северноамериканско десертно грозде, използва се и за направата на сокове и по-рядко за вино, местен вид за САЩ и Канада;
  • Vitis riparia – диво северноамериканско грозде рядко се използва, предимно за конфитюр, местен вид за североизточната част на САЩ и Квебек (Канада);
  • Vitis rotundifolia – стафидено грозде, ползва се и за сладка и вино, произхожда от южната част на САЩ;
  • Vitis amurensis – най-разпространения азиатски вид.
Разпространени сортове Приложение Сортове
Винено грозде на лоза
Десертни Болгар
Кардинал
Винени Каберне
Шевка
Димят
Памид
Мавруд
Каберне Фран
Мерло
Каберне Совиньон
Червен отел
Бял отел
Мискет

Гроздовите сортове се поделят на десертни и винени според основния им начин на консумация – десертните за ядене, а винените за производство на вино. Въпреки че повечето от тях принадлежат към един и същи биологичен вид (Vitis vinifera), десертните и винените сортове се отличават значително, като тези различия са постигнати във времето чрез селекция.

Обикновено десертното грозде има по-големи гроздове, по-тънка ципа и често няма семки.

Винените сотрове от своя страна са с по-малки гроздове, имат семки и относително по-дебела ципа – важна и желана характеристика при винопроизводството, тъй като голяма част от аромата се придава от ципата. Винените сортове също така са изключително сладки, при беритбата захарите представляват около 24% от масата на техния сок – за сравнение при търговските 100% натурални гроздови сокове захарите съставляват не повече от 15% от масата на сока[3].

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

По данни на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) 75 866 квадратни километра от земната повърхност се използват за отглеждането на грозде. Приблизително 71% от световната продукция на грозде се използва за направата на вино, 27% – за консумация в прясно състояние и 2% като стафиди. Част от произведеното грозде отива и за производството на натурални сокове. Площта, заета от лозя, се увеличава с около 2% годишно.

Топ 11 отглеждащи лозя за вино:
Държава Лозя (площ)
ИспанияИспания 11 750 km2
ФранцияФранция 8 640 km2
ИталияИталия 8 270 km2
ТурцияТурция 8 120 km2
Съединени американски щатиСАЩ 4 150 km2
ИранИран 2 860 km2
РумънияРумъния 2 480 km2
ПортугалияПортугалия 2 160 km2
АржентинаАржентина 2 080 km2
ЧилиЧили 1 840 km2
АвстралияАвстралия 1 642 km2
Топ 10 винопроизводители (октомври 2009)[4]
Държава Продукция (тонове)
ИталияИталия 8 519 418
Китайска народна републикаКитай 6 787 081
Съединени американски щатиСАЩ 6 384 090
ФранцияФранция 6 044 900
ИспанияИспания 5 995 300
ТурцияТурция 3 612 781
ИранИран 3 000 000
АржентинаАржентина 2 900 000
ЧилиЧили 2 350 000
ИндияИндия 1 667 700
Общо за света 67 221 000

Няма официална статистика относно количествата отглеждани сортове. Според оценки най-широко отглежданият сорт е Султанина, известен и като Томпсън (безсемково), с поне 3600 km2. Вторият най-разпространен сорт е Аирен. Други особено популярни сортове са Каберне Совиньон, Совиньон Блан, Каберне Фран, Мерло, Гранаш, Темпранийо, Ризлинг и Шардоне[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]