Магнезий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магнезий
Магнезий – лек и блестящ сребрист метал
Лек и блестящ сребрист метал
Спектрални линии на магнезий
НатрийМагнезийАлуминий
Be

Mg

Ca
Периодична система
Общи данни
Име, символ, № Магнезий, Mg, 12
Група, период, блок 23s
Химическа серия алкалоземен метал
Електронна конфигурация [Ne] 3s2
e- на енергийно ниво 2, 8, 2
CAS номер 7439-95-4
Свойства на атома
Атомна маса 24,305 u
Атомен радиус (изч.) 150 (145) pm
Ковалентен радиус 141±7 pm
Радиус на ван дер Ваалс 173 pm
Степен на окисление 2, 1[1]
Оксид MgO (силно основен)
Електроотрицателност
(Скала на Полинг)
1,31
Йонизационна енергия I: 737,7 kJ/mol
II: 1450,7 kJ/mol
III: 7732,7 kJ/mol
(още)
Физични свойства
Агрегатно състояние твърдо вещество
Кристална структура шестоъгълна плътно опакована
Плътност 1738 kg/m3
Температура на топене 923 K (650 °C)
Температура на кипене 1363 K (1090 °C)
Специф. топлина на топене 8,48 kJ/mol
Специф. топлина на изпарение 128 kJ/mol
P (Pa) 1 10 102 103 104 105
T (K) 701 773 861 971 1132 1361
Скорост на звука 4940 m/s при 25 °C
Специф. ел. съпротивление 43,9×10-3 Ω.mm2/m
Топлопроводимост 156 W/(m·K)
Магнетизъм парамагнитен
Модул на еластичност 45 GPa
Модул на срязване 17 GPa
Модул на свиваемост 35,4 GPa [2]
Коефициент на Поасон 0,290
Твърдост по Моос 1 – 2,5
Твърдост по Бринел 44 – 260 MPa
История
Наименован на Магнезия, Гърция
Откритие Джоузеф Блек (1755 г.)
Изолиране Хъмфри Дейви (1808 г.)
Най-дълготрайни изотопи
Изотоп ИР ПП ТР ПР
24Mg 79 % стабилен
25Mg 10 % стабилен
26Mg 11 % стабилен
Магнезий в Общомедия


Магнезият е химичен елемент, алкалоземен метал. Химичният елемент е от група 2, с означение Mg, атомен номер 12 и атомна маса 24,3050 u.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Физични[редактиране | редактиране на кода]

Химични[редактиране | редактиране на кода]

Изотопи[редактиране | редактиране на кода]

Наличие в природата[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Добив[редактиране | редактиране на кода]

Държава 2010 добив
(тона)[3]
Китай 650 000
Русия 40 000
Израел 30 000
Казахстан 20 000
Бразилия 16 000
Украйна 2 000
Сърбия 2 000

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Магнезиев прах с окисляващи добавки (бариев нитрат, калиев перманганат, натриев хипохлорит, калиев хлорат и др.) се е използвал в миналото за т. нар. магнезиеви светкавици.

Биологични ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Изключително важен елемент за фотосинтезата при растенията, тъй като влиза в структурата на молекулата на хлорофила. При човека магнезият е нужен за енергопроизвеждането в клетките и ускорява метаболизма.

Магнезият е важен елемент за много от функциите в организма. Неговата основна роля обаче е да се грижи за равновесието на нервната и мускулната система. За да избегнете умората и стреса, не трябва да лишавате тялото си от магнезий.

Общо, в тялото има около 25 g от този елемент. 60% от тях са в костите, една четвърт – в мускулите. Останалото се разпределя поравно в мозъка и другите ключови органи като сърцето, черния дроб и бъбреците.

Магнезият помага при разпределянето на сигналите на нервните клетки, при производството на белтъчини и за регулиране на сърдечния ритъм.

Освен това магнезият регулира работата на стомашно-чревния тракт и именно по тази причина магнезий се препоръчва за бебета, които страдат от колики.

Други хора, които се нуждаят от повече магнезий, са бременните жени, кърмачките и възрастните хора. При физическа активност също трябва да се приема достатъчно магнезий, защото при потенето се отделя значително количество от него.

Тъй като тялото няма запаси от магнезий, трябва ежедневно да се приемат храни, богати на това вещество.

Повечето растения, включително и ядките, съдържат магнезий. Зърнените храни, зеленчуците и сушените плодове също дават достатъчно от това вещество.

Ежедневно трябва да се консумират зърнени храни и 4 – 5 плода. За да набавите необходимото седмично количество магнезий, е достатъчно да добавите към менюто си два пъти седмично сурови зеленчуци и парче черен шоколад.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Bernath, P. F.. The spectrum of magnesium hydride. // Astrophysical Journal 298. 1985. DOI:10.1086/163620. с. 375.
  2. ((en)) K. A. Gschneider, Solid State Phys. 16, 308 (1964)
  3. ((en))  Minerals Information. // USGS. Посетен на 2011-01-04.